Интервюта с Л. Тошев

2011-04-04T19:18:00.001+03:00

Християните не мразят грешника, а греха

С Лъчезар Тошев, депутат от Синята коалиция, разговаря

Тони Николов

Г-н Тошев, двадесет години след демократичните промени в България се

оказа, че свещеници – жертви на комунистическите репресии, нямат съ-

дебна реабилитация. Бихте ли обяснили причините за това? И може ли да

се приеме, че след внесените от вас поправки в Закона за политическа и

гражданска реабилитация на репресирани лица и решението на Народното

събрание от 28 юли 2010 г. вече е отдадено дължимото към паметта на

репресираните православни и католически свещеници, както и на осъдените

протестантски пастори?

Този закон беше гласуван първоначално от Великото народно събрание, а след

това поправян и допълван няколко пъти. Неговата цел беше да се постигне на-

ционално помирение. Репресираните обаче остават неудовлетворени. Според

мен причината е, че нямаше наказание за извършителите на престъпленията на

комунистическия режим.

Последната поправка целеше реабилитация на няколко фрапантни случая, в които са репресирани духовници и миряни. Едното е гледаното от тринадесетчленен състав дело №3 на т.нар. Народен съд, по което са осъдени трима православ-

ни архимандрити и един журналист заради това, че са заявили през 1943 г., че

убийствата

на полските офицери в Катин и на още няколко места са извършени

от съветските власти през 1940 г. Най-тежко е пострадал архимандрит Нико-

лай, по–късно ръкоположен като Макариополски епископ. Той е един от най-ви-

дните български богослови. Бил е ректор на Духовната академия. Архимандрит

Йосиф пък по-късно става ректор на Семинарията в Пловдив. Това, което са

заявили през 1943 г. обаче, е истината и тя е доказана с множество документи.

Затова беше редно да бъдат реабилитирани.

По напълно монтирания процес срещу католиците от 1952 г. са осъдени 41

лица от които 4 екзекутирани. Осъдените на смърт бяха обявени от папа Йоан

Павел II за блажени и мъченици за вярата, беше им издигнат паметник, бяха

почетени от над 1 милиард католици по света, но у нас не бяха реабилитирани

до тази година. Трима от тях нямаха и роднини, които да подадат искане за

реабилитация. И те оставаха нереабилитирани. Това беше абсурдно положение.

Затова трябваше да се предприемат стъпки за реабилитацията им по закон. И

това стана.

Третата група реабилитирани бяха протестантски пастори, осъдени през

1949 г. по две свързани дела. Намери се решение на ЦК на БКП с инструкция кои

да бъдат обвинени, в какво точно, кой да е прокурор и съдия, какви да са присъ-

дите. Дори обвинителният акт и присъдата е трябвало предварително да се

съгласуват с ЦК, преди да бъдат внесени. Напълно монтиран процес. Беше редно

да бъдат реабилитирани и тези лица.

Освен това със закона реабилитирахме жертвите на репресии от 9 до 12 сеп-

тември 1944 г., които оставаха досега нереабилитирани поради спорове между

БСП и останалите политически сили в Народното събрание. Досега всички опи-

ти за реабилитация пропадаха. Най-после постигнахме успех и по този въпрос.

Що се отнася до осъдените духовни лица по време на комунистическия режим,

за съжаление не всички са реабилитирани. Има над 100 православни свещеници,

осъдени от т.нар. Народен съд, чиито присъди не са отменени със закон. Част

от присъдите са отменени по съдебен ред до края на 1999 г., когато със закон

се преустанови възможността за преглед по реда на надзора.

Имаме ли вече открит достъп до миналото от времето на комунизма, за

да можем да напишем историята за Църквите и тоталитаризма? И не са

ли наложителни още законодателни промени с оглед на някои недомислици?

Не е ли редно да има достъп до досиетата на починали духовници монаси,

които обяснимо нямат наследници и по този начин остават недостъпни за

изследователите?

Възможно е! Освен това, ако има досиета, за каквито говорите, те не са тай-

на. По смисъла на закона те не се обявяват. Но всеки изследовател може да се

обърне към Комисията по досиетата за своята работа и може да получи достъп

и до тези документи. Партийният архив на комунистическата партия е вече

публичен. Намира се в Държавния архив. Стига да има желание, могат да се

открият много интересни неща там. Но това е „египетски труд”, тъй като до-

кументите са твърде много. Затова няма много желаещи да се ровят в архива.

В момента в българското общество се води дискусия по въвеждането и

преподаването на религия в училище като задължителен предмет. Каква е

вашата гледна точка и кой от възможните варианти за съвместяването

на вяра и светско образование ви се струва най-приемлив?

Идеята за въвеждане на предмет „Религия” в училищата винаги поражда споро-

ве в обществото за това нужен ли е този предмет, как да бъде въведен, има

ли ресурс за въвеждането му. Дискусията се води от години. Бях внесъл такъв

закон миналата година, но при гласуването той събра по-малко от десет гласа

в пленарната зала. Първоначална цел на образованието е било познанието – съ-

бирането на знания. Океанът от информация, който се появява постепенно, е

направил невъзможно събирането на цялата информация чрез образованието и

тогава целта се е преформулирала – създаване на навици и умения за боравене

с информацията при необходимост. Днес, когато обществото стана мулти-

културно, най-важно е умението да живеем заедно в такова общество и да се

обединяваме около общи цели, за да успяваме. Моралните ценности на обще-

ството са нещо невидимо, но те са всичко, на което то се крепи. Без тях об-

ществото би се разпаднало. Тези ценности дава религиозната етика. Ето защо

такъв предмет е от най-голямо значение – особено днес, когато обществото

губи своите морални устои. Религиозната етика извежда своята легитимност

от познанието за Бога за разлика от антропоцентричните философии, които,

бидейки атеистични, имат проблем със своята легитимност. Защо доброто е

добро, а злото е зло? – отговорът е фундаментът, на който се гради общест-

веният морал и се определят правилата в обществото. (Логиката на Петкан

от Робинзон Крузо, когато той дефинира, че „лошо е, когато някой изяде Петкан,

а добро – когато Петкан изяде някого” – е един добър пример за егоцентричния

модел, към който неудържимо се плъзга и нашето общество – и който може да

бъде променен само чрез религиозно възпитание). Вярата, че Бог е създал всич-

ки нас, води до разбирането, че всички хора са братя. Те са създадени от Бог

и са братя помежду си, следователно имат равни права (естествени права) и

са свободни личности. Различието – етническо и културно – е нормално. То е

уважение спрямо Божията воля. Освен това зачитането на правото на свобо-

ден избор е в сърцевината на православието. Ето как теоцентричният модел

се оказва много по-хуманен от атеистичния. Православният писател и светец

авва Доротей, който е живял през VI век, пише в своето Шесто слово, че ако си

представим хората в окръжност с център Бог, колкото те се приближават един

към друг, толкова са по-близо до Бога, и съответно колкото по-близо те са до

Бога, толкова повече стават близки един до друг. Личната отговорност (като

морална категория) също е заложена отдавна. Когато Моисей слязъл от планина-

та Хорив със скрижалите, на които Бог е написал Десетте заповеди, видял, че

неговите сънародници са издигнали златен телец – идол, под чието лидерство

да продължат. Така друг щял да решава вместо тях. Тяхната роля била само да

следват. Те не са искали да поемат своята отговорност в рамките на закона.

Увлечения по служение на „златния телец” е имало и има често в човешката

история. Едноличните лидерски модели всъщност са тъкмо такова служение на

„златния телец”. И винаги завършват зле. Логично, тъжно, но не незаслужено.

Истинска общност не може да се създаде без активно лично участие и поемане

на отговорност от всеки.

Няма ли да се раздели по религиозен признак нашето обществото чрез въ-

веждане на този допълнителен час в седмичната училищна програма?

Не смятам така. Ето примера на някогашния Пловдивски митрополит Кирил,

прескочил оградата на училището, в което били събрани за депортация евреи,

чиято вяра е различна, с думите, че ако те бъдат депортирани, той ще замине

с тях. Така депортацията е била спряна. Или акцията против депортацията

на евреите на 24 май 1943 г. на екзарх Стефан. Уникален факт за времето на

Холокоста, без прецедент в Европа. Такава позиция тогава съвсем не е била

безопасна, нито защитата на друговерците е била теоретична – тя е била риск

за собствения им живот. Всички депутатите от мнозинството през 1943 г.,

присъединили се към подписката на Димитър Пешев за отмяна депортацията на

евреите, са били православни християни. Те са спасили иноверци, защото са при-

емали като абсолютно незаконно някой да бъде преследван заради своя произход

и вяра. Ето един достоен пример за православна етика. Също такъв пример за

солидарност и милосърдие, независимо от вярата на другите, е приемането на

друговерците арменци, бежанци от Турция.

Обучението, за което спорим, ще си остане светско. То ще даде познание за вя-

рата, а не вяра. Преподавателите ще са светски лица. А вярата се практикува

не в училището, а в църквата.

Какво мислите по една друга особено актуална напоследък тема – въпроса

за религиозните символи и по-специално ислямските забрадки в училище?

В Резолюция 1743/2010 г. на ПАСЕ относно исляма, ислямизма и ислямофобията, в чието приемане участвах, е посочено, че „бурка” и „никаб” (два вида облекла със

забрадки, покриващи изцяло лицето), които се носят от мюсюлманите в някои

страни, не могат да се носят от служители, чиято функция изисква религиозна

неутралност, а също така и когато съображения за сигурност налагат да не

се използват облекла, закриващи лицето. Разбира се, в джамиите по време на

практикуване на религиозния култ това ограничение не важи. А що се отнася до

ислямофобията, това е нещо, на което трябва да се противопоставим, ако не

искаме да се сблъскаме след време с породена от нея християнофобия. Свобод-

ният избор на религия трябва да се уважава.

Бурният прогрес на биологията и медицината изправят съвременното об-

щество и особено християните пред предизвикателствата на биоетика-

та. Като биолог по образование и депутат от християндемократическата

Синя коалиция, смятате ли, че актуалното законодателство отговаря на

предизвикателства като клонирането на ембриони, генетичномодифицира-

ните организми и т.н.?

Биоетиката е важна за християндемократите, защото тя е свързана с разби-

рането за личността на човека и човешкото достойнство. Това е от фундамен-

тално значение за обществото. Като депутат успях да въведа някои биоетич-

ни елементи в нашето законодателство. Информацията за човешкия геном в

България се третира като лична информация и се защитава не само от Закона

за здравето, но и от Закона за защита на личната информация. Това беше мое

предложение, прието от 39-ото Народно събрание. Така след САЩ България ста-

на втората страна с такава разпоредба. Това практически съвпадна с цялост-

ното разчитане на човешкия геном и въпросът е актуален. Що се отнася до

отказа на представители на някои секти да приемат определено лечение, това

е тяхно право спрямо тях самите, но не и по отношение на децата им. По мое

предложение се прие статутът на т.нар. субституирано съгласие в Закона за

здравето – тоест съгласие по заместване. Когато лечението е жизненоважно

за детето, не родителят, не и лекуващият лекар, а директорът на болницата

дава съгласие за прилагане на съответното лечение. Така е, защото правото на

живот има приоритет над правото на вероизповедание.

Преборих се за въвеждане на информирано съгласие при донорството в процеса

на трансплантации, а не за прилагането на съгласие по предположение (когато

се отчита кои са несъгласни, а за другите се приема, че са съгласни да станат

донори). За съжаление през 2006 г. 40-ото Народно събрание обърна системата

в съгласие по презумпция. Сега отново правя опит да подновя дискусиите по

темата чрез внесен законопроект в полза на информираното съгласие, което е

в съответствие с принципа за защита на човешкото достойнство. Преборих

се евтаназията в България да е криминализирана и е така и досега. Клониране-

то на хора също е забранено. По този въпрос, както и по повечето от другите

въпроси, имахме еднакво становище с д-р Атанас Щерев от НДСВ, който то-

гава беше председател на здравната комисия в парламента. Първоначално той

застъпваше становище в полза на съгласие по презумпция, но след дебатите и

като отчете общественото мнение, прие моето предложение.

На току-що завършилата сесия на ПАСЕ имаше остър сблъсък по въпроса за

абортите между групата на ЕНП и групата на социалистите. Абортът не е

средство за семейно планиране. Има контрацепция например. Ето защо той

трябва да се практикува само когато е крайно необходимо. Не може да се

практикува аборт, ако родителите искат дете от единия пол, а не от другия

например. Дебатите бяха за това дали трябва да се наказват лекари, които

по етични причини отказват да извършват аборти, за които няма медицински

причини. ЕНП спечели всички гласувания по Резолюция 1763/2010, защитавайки

принципите си.

Съществува ли според вас ясно изразен профил на българската християн-

демокрация? СДС, ДСБ и управляващата партия ГЕРБ са членове на ЕНП, но

няма ли дефицит на ценностен дебат в българската политика?

Намирам този въпрос за много важен. Смятам, че дебатите по тази тема са

свързани именно с основите на обществото, с разбирането за правата на чове-

ка, които произтичат от самата човешка природа. От това, че си човек. Че си

субект, а не обект на обществените отношения. Че от теб зависи. За съжале-

ние в България това се смята за нещо отвлечено, абстрактно, нещо, което не

е важно. От друга страна, хората следят дебатите по тези теми. При проуч-

ванията на НЦИОМ например се забелязва, че между 50 и 60% от българските

граждани подкрепят донорството да се отчита с информирано съгласие, а не с

презумпция за съгласие. 97% са против култивиране на ГМО. Има съпротива про-

тив промяната на основите на обществото на нашия свят. Затова е полезно

такива теми да се дебатират при всеки възможен случай.

Вие сте едно от най-утвърдените лица в българския парламентарен живот,

депутат сте в шест последователни парламента от СДС. Къде виждате

пресечната точка между християнството и политиката?

Свързано е с позициите, които се заемат. Дали те съответстват на това, в

което вярваш. Нормално е да има различни мнения, което е основата на свобода-

та. Християните не мразят грешника, а греха! Това бих искал да подчертая. От-

стояването на категорична позиция не означава омраза към мислещия различно.

................................................

Лъчезар Тошев

2009-12-19T11:04:00.001+02:00

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ
Роден на 10.10.1962г. в гр.Свищов
Завършил СУ “Св.Климент Охридски”
специалност “Молекулярна биология”

Работил като специалист-биолог в Института по молекулярна биология и в Института па клетъчна биология и морфология на БАН. (1985-1991)

От 1989г. член на Екогласност и СДС.

Депутат от СДС в 36, 37, 38, 39, 40 и 41-то Народно събрание

Председател на Комисията по околната среда и водите (1997-2001г.)
Председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията (2001-2005г.)
Председател на групата за приятелство “България Албания” (1996-2005г.)
Зам. Председател на групата за приятелство “България –Македония”

От 2005г. Главен експертен сътрудник към Кабинета на Зам.Председателя на Народното Събрание Филип Димитров
2008 - депутат на СДС в 40-то Народно събрание;
2009 - депутат на Синята коалиция в 41-то Народно събрание; зам. ръководител на българската
делегация в ПАСЕ

Член на ПАСЕ ( 1992-2005, 2009)

Ръководител на българската делегация в ПАСЕ ( 1997-2001г., зам. ръководител 2009)
Вицепрезидент на ПАСЕ (1998 до 2000г.)
Вицепрезидент на Комисията по политически въпроси в ПАСЕ (1999-2001г. и 2005г.)
Вицепрезидент на групата на Европейските Демократи (1994-1997г.),член на групата на ЕД от 1992до 1997.
Вицепрезидент на групата на Европейската Народна Партия (1997-2005г.)

Почетен член на ПАСЕ от 2005г.
Награден с Медала “За заслуги “ на ПАСЕ -2006г.

Езици : английски, немски, ползва френски

ИНИЦИАТИВИ В ПАСЕ

Даряване от Народното Събрание на бюста на Димитър Пешев на Съвета на Европа-приет с решение на Комитета на министрите-2000г.

Организиране на 6-тата Интерпарламентарна Конференция за Средиземноморския и Черноморския басейни, Варна 19-21 Октомври 2000г.

Организиране на Конференцията на ПАСЕ “Парламентарния принос към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа”, София 2000г.

Вносител в групата на ЕНП на инициативата за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими, автор и съвносител на предложението за резолюция.
Предложението е прието от ПАСЕ на 25. 01. 2006- Резолюция 1481/2006г.

По текста на същото предложение-с малки добавки, на 5 февруари 2004г. 16-тия конгрес на ЕНП приема резолюция за осъждане на тоталитарния комунизъм.

Вносител на предложение препоръка за създаване на Пакт за стабилност за кавказкия регион.-прието от ПАСЕ на 17 ноември 2006г.

Вносител на предложение за резолюция -за втора колона в борбата с промяната на климата - чрез абсорбиране на въглеродния двуокис от растенията. Предстои приемане на доклад по предложението през май 2007г.

Доклади в ПАСЕ
по които са приети резолюции и препоръки

Парламентарния принос към пакта за стабилност в Югоизточна Европа Док.10349/20.10.2004г.

Трансграничните водни басейни в Европа-Док.10131/8.04.2004г.

Биотероризмът-заплаха за човешкото здраве-Становище-Док.10095/17.02. 2004г.

Преференциалното третиране на националните малцинства от техните родни страни-случаят с унгарският закон от 2001г.- Становище-Док.9813/2003г.

Парламентарният контрол над международните организации-Док.9484/2002г.

Международното сътрудничество в Средиземноморския и Черноморския басейн-Док.8921/2001

Естетизация на сивите градски зони- Док.8811/2000г.

Кандидатурата на Латвия за член на Съвета на Европа-становище-Док.7190/1994г.

ДРУГИ

Инициатива в ПАСЕ за защита правата на българското национално малцинство в Сърбия

Инициатива в ПАСЕ за защита правото на самоидентификация на “булгарите” от Волга

Кампания в ПАСЕ за възстановяване на Тараклийския регион на българите в Молдова

Кампания в Съвета на Европа (1998-2003) за определяне на т.нар. помаци като българи-мюсюлмани

Лъчезар Тошев: Държава на гражданите, а не на поданиците

2009-12-19T10:56:00.000+02:00

17-23.06.2005, Вестникът

- Г-н Тошев, как оценявате последните новини, идващи от ЕС и от различните му страни членки за все по-очертаващото се забавяне на европейско разширяване и на членство?
- Това което чуваме, е обезпокоително. И би трябвало да концентрираме всичките си усилия, за да си осигурим бързо членство в ЕС, тъй като очевидно конюнктурата в Европа се променя. И Европа се уморява от разширяването. Смятам, че в тази ситуация политическата сила, която най-успешно може да защити българските интереси е СДС, респективно коалицията ОДС, в която СДС е най-голямата партия. Тъй като СДС е член на Европейската народна партия, а това е европейската десница, която има най-голямата група в Европейския парламент и по-голямата част от комисарите в Европейската комисия. Затова от българските партии СДС е с най-голямото влияние в Европа.
- Какво би се случило, ако има правителство на БСП/НДСВ?
- Европа в момента се управлява от десницата. С изключение на Германия (където десницата скоро ще дойде на власт), на Испания и на Великобритания. По-голяма част на правителствата на Стария континент са десни. И ако у нас дойде на власт левицата и изпраща такива представители, които са свързани с Българската комунистическа партия или са бивши служители на Държавна сигурност - към тях отношението няма да е добро. Навремето през 1990 г. Маргарет Тачър се обърна към СДС и каза, че тяхното отношение към нас ще зависи от това, какви хора ще изпрати България да ни представляват в Европа. Дали това ще бъдат стари лица или нови, необременени с комунистическата диктатура. Смятам, че и в настоящото правителство, и в БСП съвсем нямат капацитет да изпратят в Европа личности, несвързани с комунистическото минало. Напротив - виждаме, че и в момента много фигури, свързани с комунизма, заемат властови позиции чрез НДСВ. Те заеха местата на уволнените или принудени да напуснат 6 000 държавни служители и администратори.
- В случай, че след изборите ситуацията в парламента се окаже на кантар и например от решението на една партия като ДСБ зависи дали ще има дясна коалиция или не, най-вероятно такава коалиция няма да се случи. България ще трябва да отиде на извънредни избори и тогава какво може да ни чака?
- Аз разбрах, че лидерът на ДСБ е заявил официално по телевизията, че не желае коалиция със СДС. Това означава, че избирателите трябва да преценят ситуацията и от тази гледна точка.Особено като се има предвид застрашителното увеличаване на подкрепата за БСП. Припомням, че многократно канихме и Иван Костов, и г-жа Мозер, и други лица от десницата да се включат в една голяма коалиция, която според мен би била доста успешна. Но те отказаха. В този случай самите избиратели трябва да решат как ще бъде композиран българският парламент в следващия мандат. Нашата програма минимум е спирането на БСП от власт поради сериозните поражения, които това би могло да нанесе върху българския европейски проект и върху страната ни изобщо. А програмата ни максимум е да имаме самостоятелно управление на ОДС. Избирателите ще решат каква подкрепа ще получим, каква подкрепа ще получат другите и така ще се установи какво ще бъде бъдещето на България.

- И къде да насочат гласа си, за да не го разпиляват?
- Разбира се. В тази ситуация разпиляването на гласове е изключително вредно. Част от партиите дори не се борят да преминат 4-ри процентната бариера. Те се включват, за да достигнат 1 процент и да спечелят част от държавната субсидия. Ако това е в техен интерес, то явно не е в обществения интерес. Тъй като демократичните гласове трябва да се обединят около основния демократичен вот - този за ОДС.
- Картината у нас обаче в момента е твърде неблагоприятна и за нашия имидж в чужбина, а и за самите нас като г раждани. Доста скандали, които се потушават, не могат да бъдат скрити. За пореден път се изрови делото за Георги Марков.
- Сред няколкото скандални случаи на първо място поставям отказът на министъра на вътрешните работи да предаде досиетата на Държавна сигурност в Държавния архив. Въпреки че с Филип Димитров и с Методи Андреев го призовахме за това с официално писмо. Книгата на Христо Христов, журналист от „Дневник" - чиято премиера беше на 15 юни - доказва, че в архивите на НРС се съдържа много информация, свързана със случая Георги Марков и която е все още поверителна. Това е поредният голям скандал, който е както външно, така и вътрешнополитически. И е изключително вредно за България наши институции да продължават да третират информацията за това политическо убийство като поверителна. Тя трябва незабавно да бъде разсекретена. В качеството ми на председател на комисията по правата на човека и вероизповеданията се обърнах със специално писмо от 1 Юни до президента и до министър-председателя. Призовах ги да направят всичко възможно тази информация да бъде разсекретена. Отговорът, който получих, е формален: че са препратили писмото ми на ген. Кирчо Киров за сведение. Липсва политическата позиция от тяхна страна. С което скандалът става все по-голям.

- Вие твърде отдавна изпратихте писмото за преместване на архива на ДС в държавния архив - и пак нищо не беше направено.
- Изпратихме го преди почти една година -през август 2004-та. Това е също скандално, защото сроковете на класификация са изтекли. Следователно тази информация не може да бъде поверителна. Още повече, ако в нея се съдържат данни за престъпленията на комунистическия режим, който е обявен у нас със закон за престъпен. Законът е обнародван в Държавен вестник през 2000 г. и е в сила и до днес.

- Няма да спрем да питаме защо не бяха отворени тези досиета, защо не беше преместен архивът на ДС, след като четири години имахме мнозинство в парламента, правителство, президент? А и в този период вие бяхте народен представител.
- Методи Андреев доста подробно коментира тази тема. Ние положихме усилия. Аз никога не съм имал колебания по този въпрос. Но също така в предишния мандат не получихме информация за задграничните дружества. До съвсем неотдавна регистърът на тези дружества оставаше служебна тайна. След 7-годишни усилия в парламента най-сетне беше депозиран доклад.

- Е как при 4-годишен мандат този регистър, съдържащ информация за хората, които работеха и срещу това правителство, не излезе на бял свят?
- Много добър въпрос. Аз не мога да дам отговора. Биха могли да го направят тези, които бяха начело на управлението. Отправих питания и в предишното Народно събрание – те отговориха, че щели да направят всичко възможно, но напротив – не виждам да са направили каквото и да е. Във всеки случай в момента имаме имената на около 400 такива задгранични дружества. Те са регистрирани в чужбина със средства на българската държава преди падането на комунистическия режим. Разполагаме с имената и с много малко информация за тях. За всяко едно дружество трябва да се извърши специална проверка. Това е и задача на прочутото дело номер 4, което от 1990 г. стои в прокуратурата и няма никакви изгледи да бъде завършено. Ето защо бих искал да призова и Главна прокуратура да направи необходимото проверките по това дело да бъдат ускорени. А това е делото за икономическата катастрофа на България, предизвикана от комунистическия режим. То е част от заведените мегадела и в него една част от документацията е свързана със задграничните дружества. Трябва да се изясни съдбата на всяко едно дружество и чия собственост е то днес. Ако е приватизирано - кой го е приватизирал, при какви условия. Ако е фалирало - при какви условия и кой носи отговорността. Възникват огромен брой въпроси. И когато говорим за изнесените капитали - категорично искам да възразя срещу предложенията (независимо откъде идват!) те да бъдат амнистирани! Това са обществени средства, които са изнесени в чужбина и би трябвало да се третират и до момента като държавна собственост. Сиреч - като собственост на всички български граждани.
- И все пак как цели 15 години - както и да ги наричаме, но все пак това са години на демокрация - този списък от 400 дружества не можа да бъде анализиран? По едно на месец да беше анализирано, сега щяхме да им знаем и кътните зъби.
- Списъкът дойде в резултат на мое и на г-н Нихризов от БСДП питане, което заедно отправихме до г-жа Шулева. Аз имах една поредица от питания, като последното беше това. И в отговор се прие решение на Народното събрание, задължаващо министър Шулева да представи този регистър на задграничните дружества. Тя го направи. Праедишният неуспешен опит беше през 2002 г., когато цялата парламентарна група - тогава на ОДС - внесе предложение за съставяне на парламентарна комисия, но мнозинството от НДСВ и ДПС, заедно с една част от БСП гласуваха „въздържали" се, /което означава и „против"/ и отхвърли това искане.
- А преди това защо този списък е лежал в нечий сейф добре заключен?
- Списъкът е бил в министерството на икономиката. Това е регистър, създаден ако не се лъжа по времето на кабинета на Беров, но е бил служебна тайна. На депутатите не може да се налагат ограничения за ползване на служебна тайна. И фактът, че в парламента не е бил предоставен такъв списък и изобщо информация за неговото съществуване, е много озадачаващ.
- Ако последните парламентарни избори бяха загубени от демократичната общност, една от причините е, че не се вдигна тайната около изнесените капитали и не се отвориха досиетата на ДС.
- Напълно споделям тази оценка. Смятам, че трябва да получим международна солидарност за изясняване на тези въпроси. Имаме нужда от сътрудничество на другите демократични страни. Ние внесохме в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа една проекторезолюция за осъждане на престъпленията на комунизма. В нея се съдържа и този въпрос - за изнесените капитали по време на червената диктатура и необходимостта от международна солидарност за неговото решаване. И очаквате такава солидарност. Известно е, че предстои самият доклад на депутата Гьоран Линдблад да бъде разгледан в политическата комисия на ПАСЕ на 13 септември. А в седмицата след 3 октомври докладът да влезе в пленарната зала. И от гласуването ще се разбере дали този доклад и приложенията към него ще бъдат предадени на правителствата, т.е. на Комитета на министрите на Съвета на Европа или ще се приеме само резолюция на ПАСЕ – документ с препоръчителна стойност.

- С какво си обяснявате обаче, че при управлението на Иван Костов и той, и Екатерина Михайлова Твърдяха, че антикомунизмът е анахронизъм. И че той вече не бил актуален?!
- За мен антикомунизмът е ценност - съпротива срещу тиранията. Така е и за всички седесари. Затова те посрещаха подобни изявления с голямо смущение. И освен това факт е, че самият лидер на СДС не присъстваше на честванията в лагерите в Белене и в Ловеч или на паметника на жертвите на комунизма, което нямаше как да обясним репресираните и на техните потомци.
- А също нито веднъж Иван Костов не дойде на нито една панихида, посветена на разстреляните парламентаристи и бивши държавници. Това е, меко казано, безобразие.
- Знам, че г-н Стоян Груйчев е разговарял с него и го е поканил, но трябва да го попитате за отговора.
- Днес какви са измеренията на антикомунизма като кауза?
- Трябва да изтъкна, че в Европа се намери един политик, който внесе предложение в европейските институции да не бъдат назначавани лица, свързани с репресивния апарат на комунистическия режим или висши длъжности в комунистическите партии, както и да не са замесени в престъпленията на комунизма. И този политик е нашият лидер Надежда Михайлова. Тя внесе тази точка в резолюция за осъждане на тоталитарният комунизъм, приета на 16-ия конгрес на Европейската народна партия. И предложението се съдържа в последната точка. Все пак това е един партиен документ на ЕНП и все още не е приведен в конкретни мерки чрез решения на Европейския парламент. Това е първият случай, когато този въпрос се поставя.
- Какви са другите ни различия с Демократи за силна България?
- На първо място - не мога да приема концепцията за лидерска партия и невероятното изтъкване на лидера. На един от афишите им той е с двойно по-голям ръст от останалите, което е смешно. Това е нещо, което не може да бъде разбрано от нас - в СДС лидерът е пръв между равни, бих казал също и равен между равни. Той изразява общата позиция и в никакъв случай ние нямаме такава централизация. Някои от членовете и симпатизантите на ДСБ, а и на други партии, достигнаха до падението да разпространяват слухове за Надежда Михайлова. Най-скандално е твърдението, че тя била от еврейски произход. Това не е вярно. Но в нашите листи има и евреи, и арменци, и турци, и роми, и от други етноси. Ние съдим за човека по неговата собствена стойност, а не по етническия му произход. Г-жа Михайлова никога не е изтъквала, но тя е от един род, от който са и художникът Николай Павлович, и авторът на химна „Мила Родино" Цветан Радославов, и видният политик и революционер Киряк Цанков, и други известни фигури от българското възраждане. Но самото подчертаване, че била от еврейски произход, освен че е невярно, е и неприемливо. Хора с такива разбирания не могат да бъдат част от демократичната общност. Те по-скоро ще се приближат до други партии, които си позволяват да отправят обвинения на етнически принцип, което е дори противозаконно. Все пак трябва да има граници на оплюването.
- Очевидно за определен тип хора граници не съществуват - атакува се всичко, което може да отклони вниманието към тях. Атакува се и това, което отваря очите на хората.
- Ръководството на ДСБ трябва да реагира остро, когато техни членове и симпатизанти разпространяват такива слухове, тъй като това силно ги компрометира.
- Какво вие можете да кажете като послание и към вашите избиратели?
- Моето послание към избирателите: България – държава на гражданите, а не на поданиците. Държава, в която всеки човек е важен, всеки човек е ценен. Това е синята идея, в която вярвам и за която се боря.

Интервю на Цоня Събчева

Лъчезар Тошев: България се присъедини към общоевропейския процес на осъждане на тоталитаризма

2009-12-11T03:18:00.004+02:00

Интервю на Петър Добрев с народния представител от Синята коалиция Лъчезар Тошев

Петър Добрев: Г-н Тошев, на 19 ноември Народното събрание най-сетне прие вашето предложение 23 август да бъде отбелязван като ден на памет за престъпленията, извършени от комунизма в България.

Лъчезар Тошев: Да, всъщност бяха приети първите четири точки от нашето предложение. С тях Народното събрание подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Подкрепя също така Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”, както и Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. ”Ново обединение на разделена Европа”. Много важна е четвърта точка - обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими. Това е фактическата ситуация.

- Отвъд фактологията, смятате ли, че този път вече ще има и някакво приложение на практика на тези решения, защото и преди Народното събрание е осъждало под една или друга форма комунизма, но без реален резултат?

- Това са усилия, продължаващи много години. Това е поредната стъпка, която беше направена. Така България се присъедини към приетите решения на три европейски институции. В тези резолюции категорично е посочена необходимостта от реално осъждане на престъпленията на тоталитаризма, както и отбелязването на 23 август като ден на памет за тези престъпления. В България тоталитарен режим беше комунистическият. Но ние се присъединяваме към общия европейски процес, към общия ден на памет за престъпленията на тоталитарните режими, за да може да не се забравя това, което се е случило. Това е част от нашата история и трябва всички да имат възможност да знаят какви ужасяващи неща са били извършвани в името на тези режими. Тогава ще можем да имаме едно определено отношение и към различните идеологии, стояли в основата на тоталитарните управления. Затова се смята, че познанието за тези режими би помогнало и за националното помирение. Просто всеки мислещ човек, който се смята за демократ, би трябвало да осъди престъпленията, независимо точно какъв тоталитарен режим ги е извършил. Става въпрос както за тези, изпратили евреите в газовите камери, така и за тези у нас, които в първите месеци след 9 септември са убили почти 30 хиляди души, 18 хиляди от които с висше образование. 200 хиляди души пък са изпратени в лагери, повечето без никакво обяснение и правно обвинение. Тези тежки репресии трябва да бъдат помнени.

- Има ли политическа воля в това Народно събрание тези истини да станат масово достояние? Защото вестник „ПРО и АНТИ“ отдавна говори за тях, но за жалост в обществото все още няма масов консенсус.

- Затова е нужно да има институт за национална памет. Вече имаме новина от политическа партия ГЕРБ, че такъв институт ще има. Остава да обсъдим подробностите как ще изглежда той, какви ще са отношенията му с комисията по досиетата. Според мен комисията по досиетата трябва да довърши работата си по уточняване на сътрудниците на репресивния апарат. Но трябва да се знае и какви точно са били деянията на този апарат, как е вземал той решенията си, каква е съдбата на жертвите. Затова комисията не може да бъде достатъчна за целите, които си поставяме. Ние работим в името на човечността – не за отмъщение или търсене на реванш. Всички би трябвало да застанем зад решенията на европейските институции – като съвременни европейски граждани. За съжаление при крайното гласуване нямахме пълно единодушие – за пореден път БСП не се присъедни към предложението за национален консенсус.

- Не е ли жалко, че БСП по този начин отново подчертава, че не е осмислила и преодоляла вината на комунистическите си предшественици?

- Някои от депутатите на БСП все пак предварително подкрепиха резолюциите на ЕП и ОССЕ, но не и тази на ПАСЕ. Това е нещо неаргуменирано, защото подкрепените от тях резолюции се позовават на тази на ПАСЕ. В крайна сметка от БСП не гласуваха и за целия проект. Явно те просто не бяха подготвени за този дебат.

- Какви са вашите следващи стъпки в подетия процес?

- Трябва да се приеме закон за институт за национална памет, което вече ще е нещо значително. В момента текат и дебатите по закона за давността. Това е нещо, което стои от много години. Не трябва парламентът да играе ролята на съд, но не бива и тези, обвинени в най-тежки престъпления, да се прикриват зад давността. В момента за жалост в наказателния кодекс максималната давност за най-тежките престъпления е 35 години, което не дава възможност много от престъпленията на комунистическия режим да бъдат осъдени. Където става дума за престъпления срещу човечеството, е записан единствено геноцидът. Както вече съм писал на страниците на “ПРО и АНТИ”, римският статут на Международния наказателен съд дава една много по-подробна дефиниция на това какво са престъпленията срещу човечеството. Тази дефиниция включва убийствата по политически причини, изселванията, безследното изчезване на лица и т.н. Всички тези неща са били извършвани от комунистическия режим в България. Затова за тях не трябва да има давност. Други държави вече са приели такива решения – Германия през 93-та, Полша. Трябва да отбележа и че престои правителството да внесе нов закон за образованието. Тогава ние ще внесем отново предложение престъпленията на комунизма да се включват в учебниците по история, ако подобно предложение не се съдържа в проекта.

- Можем ли тогава да разчитаме, че още в този парламент ще се реши и въпросът за давността?

- По много от вече приетите неща ние работим от години. С постоянство и упоритост постигаме своите цели. Дори един отказ не означава приключване на въпроса. Дебатите винаги са актуални, защото справедливост трябва да има. Когато престъпленията са извършени и няма наказание, това разрушава обществения морал. Затова не трябва и един тоталитарен режим да бъде представян като алтернатива на демокрацията, защото той просто не може да бъде такава. Затова ние продължава да работим по всички тези посоки.

Завръщане към европейския ни дневен ред

2009-07-14T23:24:00.001+03:00

С Лъчезар Тошев, депутат в 41-вото НС, разговаря Васил Колев

::::::::::::
Про&Анти
Архив 2009 - Година 19, брой 27 (910) 10 - 16 юли

Г-н Тошев, Вие спечелихте нов мандат в 41-вото Народно събрание. Доволен ли сте от резултатите?

- Благодаря на всички, които подкрепиха листата на “Синята коалиция” в 23-и МИР в София, където имаме над 43 000 гласа, както и на подкрепилите нашите листи навсякъде в страната. В 41-вото НС “Синята коалиция” ще има 15 депутати, от които 9 от СДС, 5 от ДСБ и 1 от Обединените земеделци.
След тези избори първата ни цел е постигната. Сергей Станишев няма да бъде следващият премиер, БСП и ДПС вече са в опозиция и предстои в България да има правителство на политически сили от семейството на Европейската Народна Партия, с което страните, в които ЕНП е на власт в ЕС, стават 22.
Сега следва бързо да поправим пораженията, нанесени от тройната коалиция в много обласи, да поправим имиджа на България в Европа и да отговорим с енергично управление на очакванията на хората. Същевремено трябва да направим анализ на причините за това, че не спечелихме повече места в Народното събрание. През 2005 г. СДС взе 20 мандата , а ДСБ –17, а сега общо имаме 15. Но ако излезем от тяснопартийната гледна точка за България, настъпва време за завръщане към европейския ни дневен ред.

- Повлия ли на резултата на “Синята коалиция” създаването на 31 мажоритарни района?

- Без съмнение! Този текст не беше отменен от Конституционния съд, където гласовете на съдиите се разделиха 6:6. Така се оказа, че в даден район един кандидат представлява четири пъти повече избиратели, отколкото в друг. Това беше отбелязано и от международните наблюдатели. Според мен поправката беше направена с цел в повечето от тези райони да победят БСП и ДПС, но от нея спечели ГЕРБ.
Виктор Юго, който е бил и сенатор, някога е казал: “Когато хората приемат закон, в който има несправедливост, Бог влага в този закон справедливостта и наказва с него тези, които са го гласували!” Това се случи сега и у нас.

- Как ще коментирате конфликта между България и Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа?

- На 27 април ПАСЕ създаде комисия за наблюдение на изборите в България, което се е случвало многократно досега. Но до 22 юни от българска страна не беше изпратена покана до ПАСЕ, за да може наблюдателите да имат акредитация за своята дейност. Затова на тази дата Бюрото на ПАСЕ излезе с много остра декларация, заявявайки, че това се възприема като нежелание за сътрудничество – което е условие за членство съгласно чл.3 от Статута на Съвета на Европа и нарушение на чл. 8.2-б от Правилника на Асамблеята, коята изисква държавите да сътрудничат по време на процедурата по мониторинг и пост-мониторингов диалог.
Затова Бюрото внесе предложение за дебати на Октомврийската сесия на ПАСЕ, за отнемане на пълномощията на българската делегация в Асамблеята. По време на мисията на делегацията на ПАСЕ все пак беше поканена - но не от Председателя на Народното събрание, нито от МВнР, а само от ръководителя на българската делегация в ПАСЕ. Въпреки че нивото на поканата не беше съответстващото, делегацията дойде в България и сама си организира срещите - без сътрудничество от Народното събрание. За първи път срещите не бяха в Народното събрание, а в хотел “Радисън”. От друга страна, делегацията на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа получи покана от МВнР.

След запознаване със ситуацията у нас лидерът на групата на социалистите в Асамблеята Андреас Грос и социалистът Тадуеш Ивински внесоха предложение, подписано от всички присъстващи членове на ПАСЕ - от всички политически групи, за възобновяване на процедупрата по мониторинг над България, прекратен с Резолюция 1211/2000г. по времето, когато бях ръководител на нашата делегация в Асамблеята. Една от причините е и че по останалите 8 теми на пост-мониторинговия ни диалог с Асамблеята не беше забелязан прогрес нито в мандата на досегашното правителство на Станишев, нито на предходното - на НДСВ и ДПС. Така се връщаме към времето на 1997г. и ПАСЕ започва цялостна проверка дали България спазва задълженията и ангажиментите за членство в Съвета на Европа. Едно много лошо наследство, което правителството на Станишев ни оставя. Един безсмислен конфликт с ПАСЕ, от който нямахме нужда. Надявам се, че поне пълномощията на нашата делегация ще се ратифицират от ПАСЕ, защото тя ще е нова и ще представлява едно ново Народно събрание с ново мнозинство, на което трябва да бъде даден шанс. Това е позицията, за която пледирам.

Свръхгерои има само в приказките...

2007-04-24T04:26:00.000+03:00

Лъвът от моста на Севлиево

*Интервю на Ани Русева - Севлиево с Лъчезар Тошев

-Какво Ви свързва със Севлиево?

Роден съм в Свищов, но баща ми е от Севлиево. Имам много хубави детски спомени оттук и за мен той е втори роден град. Наскоро, минавайки през с. Селище “открих”на мостчето поставени севлиевските лъвове , които някога стояха гордо на моста над Росица. Зарадвах им се по същия начин, както някога. Това не може да го почувства онзи, който не е свързан със Севлиево.

-Какво сте и бихте направили за Севлиево?

Досега не съм бил избиран от севлиевци. Имах четири мандата като депутат в Народното Събрание - избран от София. През този период единствено девическият метох в с.Батошево и от Батошевския манастир, който е горе в планината са се обръщали към мен. Вероятно хората са предпочитали да се обръщат към депутатите, избрани от този район. Но сърцето ми винаги е било и ще бъде отворено за севлиевци и стига да мога да помогна с нещо, ще го направя с радост. В настоящия момент избираме нашите представители в Европейския парламент. Те се избират с една национална листа – за цялата страна. Това, което правя в момента, е да обяснявам какви са европийските институции и как функционират, какви възможности има за лична инициатива по различни програми на Европейския Съюз и как хората могат да се възползват от тях.

Важно е да се знае , че евродепутатите – ако са инициативни, могат да помогнат не само на българите да се възползват от възможностите на ЕС, но и да издействат приемането на решения и програми, които са от интерес и необходимост за българските граждани. Важното е - да не гледаме на Европейския съюз отдолу, а като равни сред равни с другите европейци – за което нашите възрожденци някога мечтаеха и се бореха със своя чист идеализъм.

-Как евродепутатите на СДС ще съдействат за отварянето на трудовия пазар и на другите членки на ЕС, освен 10-те държави, за българите?

СДС обяви този въпрос за един от нашите 18 приоритетни цели и още сега нашите представители в Европейския парламент до изборите – Филип Димитров и Мартин Димитров започнаха кампания по този въпрос. За да постигнем успех, трябва да умеем да формираме общност около нашите цели. Смятам се за подготвен в това отношение , след повече от 13 години като член на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Много от моите някогашни колеги вече са депутати в Европейския парламент. С тях сме се борили заедно и се познаваме добре, така че не е необходимо тепърва да печеля доверието им. Този мандат за нас ще е кратък - до 2009г., когато са общите избори. За разлика от новите лица ние няма тепърва да се обучаваме, а направо ще действаме. Да не забравяме , че европейските лидери заявиха ,че редакцията на Европейската конституция трябва да завърши до 2009 г. Това означава - още в този 2 годишен мандат на Европейския парламент.

-Какви са конкретните стъпки на СДС за промяната на данъчната политика в страната и в другите страни членки?

По принцип левицата е за високи данъци, а десницата е за ниски. Ние имаме за цел да постигнем данъчна конкуренция ,което да ни даде възможност да понижаваме данъците в България и така да привличаме инвестиции, което означава повече работни места ,заплати, пенсионни вноски и пр.И за да е успешна тази политика трябва да ликвидираме корупцията и сериозно да намалим бюрокрацията. Два конкретни примера-предложението за увеличаване на акциза на алкохола с 31% и предложението за увеличаване на акциза на дизеловото гориво –за нас с 40%(сега у нас е 274 евро на 1000 литра, в ЕС е 302 евро ,а комисарят Ласло Ковач предлага увеличение –380 евро на 1000 литра). В първият случай люксембургската евродепутатка Астрид Люлинг от Европейската Народна партия заедно с нашите двама депутати от СДС се пребори-на ниво комисии в две поредни заседания на икономическата комисия, за отпадане на този акциз. Предстои гласуването в пленарна зала. Започна и битката срещу предложението на унгарския социалист Ласло Ковач. Той мотивира предложението с необходимостта от намаляване на използването на горивото заради борбата с промяната на климата. Но според мен аргументът не е защитим.

Нима ще спрем да караме коли и пр.? Единственото, което ще се случи е, че населението ще обеднее. За българския народ , който е най-бедният в ЕС това не е приемливо. Има други начини за борба с промяната на климата и аз съм ги предложил в ПАСЕ. Те са одобрени в комисията и ще се гласуват през май. Това са мерки, свързани със залесяване на гори, почистване на океана и отглеждане на морски култури, които заедно поглъщат въглеродния двуокис, отделящ се при изгарянето на горивата и няма икономически негативи.

-Кои са икономически дейности и проекти в България, които трябва да се финансират приоритетно от еврофондовете?

Европейския съюз има няколко фондове чрез които се финансира общата политика в над 20 области. Единият от фондовете финансира регионалното развитие, друг общата селскостопанска политика - чрез директна подкрепа, чрез пазарна подкрепа и за развитие и благоустройство на селските райони, трети фонд финансира дейности свързани с рибарството, четвъртият се нарича Кохезионен фонд (от кохезия-сплотяване), който подкрепя инфраструктурни проекти в по-бедните райони на ЕС. Европейският социален фонд финансира проекти за обучение и преквалификация. Европейският инвестиционен фонд подкрепя проекти на малки и средни предприятия. Европейски фонд осигурява солидарност при бедствия. Освен това има редица програми в различни области -култура ,образование и пр. Всеки който има идеи и инициативност има шанс.
Основният въпрос днес е, да имаме административен капацитет и лична инициативност за да усвоим средствата които ЕС ни отпуска. За периода 2007-2013 г. ще имаме възможност да усвоим 3.165 милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие, 1.233 млрд. евро от европейския социален фонд, 2.283 млрд.евро от Кохезионния фонд, а от фонда за развитие на селското стопанство и селските райони 2.3 млрд евро. През 2009г. ще се направи преценка на усвояването на субсидиите за селското стопанство. Ако се види , че не можем да ги усвоим в голяма степен , те ще бъдат намалени съобразно нашия капацитет на усвояване – намаляване до 25%. А да се връщат пари в ситуацията, в която се намираме днес, би било престъпление от наша страна.

-Какъв процент от еврофонда се полага на България? Достатъчен ли е? Какво бихте направили, за да промените това положение?

Както подчертах еврофондовете са няколко. Наскоро имаше питане отправено от Филип Димитров по отношение на прилагането на Регулацията на Съвета 1083/11 юли 2006 г. във връзка и с предишната Регулация 1260/1999г. за разпределението на средствата.

България ще получи от фондовете 6.853 милиарда евро, а страни с подобни показатели получават 3-4 пъти повече. Г-жа Хюбнер от името на Европейската Комисия отговори , че изчислението е направено по абсолютните стойности на нашите икономически резултати, а не по процентите.

Ще продължим линията, която започна Филип Димитров, но трябва всички да положат усилия за усвояването на тези почти 7 млрд.евро.

Не смятам, че правителството прави достатъчно по този въпрос, а и едва сега започна кампания за информиране на хората. Аз самия съм критикуван , че пиша информативни статии по тези въпроси.

Но ако това не правят тези, от които се очаква да го правят, тогава все някой ще трябва да се заеме и с това. Дано да съм помогнал на тези, които са ги прочели, за да се ориентират.

-Защо се налага избор на приоритетни области за финансиране от еврофондовете, а не се разпределят средствата в зависимост от нерешените проблеми?

Съвсем не смятам , че ще трябва да се ограничим само в определени области. Напротив. Трябва да се възползваме от всички възможности!

-Не мислите ли, че административният капацитет в държавните и общинските структури е завишен и целите на СДС за създаване на силен няма да се изпълнят, тъй като назначенията стават на партиен принцип и се пренебрегват изискванията за компетентност? Така се поражда и апатия у младите хора.

На младите хора принадлежи бъдещето и няма място за апатия. Но ние сме против настоящето управление и поради тази причина. Има редица несправедливости, но те не могат да се решат сами, нито от отделен човек. Свръх герои има само в приказките. Затова хората трябва да участват. Не само по време на изборите, но и през цялото време – да знаят и да ползват правата си.

Освен това политическото представителство трябва да е истинско. Не трябва да има разминаване между думи и дела. Трябва да можем да формираме общност, да се обединяваме около общите ни цели и така да успяваме - както у нас, така и в мултикултурна общност каквато е ЕС.

-Какви са стратегиите на СДС за присъединяване на БГ към шенгенското споразумение?

СДС е първата наша партия , която постави този въпрос в програмата си. Днес ние можем да пътуваме без визи в “Шенгенското пространство”, но ние още не сме членове на Шенген. Настояваме за пълноправно участие в Шенгенското споразумение - ние също да издаваме шенгенски визи, например. Това е наше право. На конгреса в Хага през 1948г., когато се реши Европа да се обедини, за народите останали под комунистически режими, които не присъстваха - бяха оставени символично празни места - за да ги заемем тогава, когато постигнем своята свобода и демокрация.

Ние сме европейци, защото сме българи и идваме да заемем нашите си места. Имаме право на това.

-Какво е становището на СДС за присъединяване на Турция, Сърбия и Македония към ЕС?

Това присъединяване няма да е възможно скоро. Най-близо до членство, според мен, е една друга държава, с която сме в приятелски отношения - Хърватия. Ние ще помагаме на Македония да се подготви за членство, но без да правим компромиси с историята. Около 1 милион от гражданите на Република Македония имат роднини българи. Сега, когато вече 50 000 граждани на Македония получиха българско гражданство по произход, не само декларирайки, че са българи, но и представяйки писмени доказателства за произхода на своите родители и прародители. По отношение на Турция текат преговори, но и има много, много проблеми. Идеята, дошла от Франция и подкрепена от Германия, е - да се установи засилено Средиземноморско сътрудничество, в което активно да участва и Турция, което е един междинен вариант, изглеждащ единствено възможен в момента. Въпросите с членството на изброените от Вас страни ще се решават най-рано след 2-3 мандата на Европейския парламент. Мандатът е 5 годишен. И междувременно Европейският съюз ще трябва да претърпи реорганизация, свързана и с приемането на Европейската конституция. Ние трябва да кажем каква Европа искаме, да я постигнем и чак след това да мислим за ново разширяване.

-Какви недостатъци има ЕП?

Един от докладите, които имах в ПАСЕ, беше посветен на парламентарния контрол над международните организации. Той предизвика голям интерес и извън Европа - в Канада и Мексико, особено по частта за финансовите институции. ПАСЕ прие резолюция по него и препоръка към Комитета на Министрите. В него има и част, посветена на Европейския парламент. Днес тази политическа институция, която единствена представлява гражданите на Европейския Съюз (защото те избират пряко евродепутатите) има 23 официални и 23 работни езика - първият, от които е българският. Все още има какво да се желае по прозрачността в дейността и на парламента, и на другите европейски институции, които активно трябва да комуникират с хората. Взаимодействието с националните парламенти също трябва да се засили, както и сътрудничеството в международни асамблеи като ПАСЕ. Европа ще се усъвършенства и занапред - вече и с наше участие...

*Заглавието е на редактора на блога

Лъчезар Тошев - За нас ЕВРОПА означава сигурност и справедливост

2007-04-18T03:47:00.000+03:00

С кандидата за евродепутат от листата на СДС разговаря Весела Илиева

Г-н Тошев, какво трябва да очаква българският гражданин от българското представителство в Европейския парламент, кои трябва да са нашите приоритети в Европа?

Европейският Съюз дава огромни възможности на честните и почтени хора за нормален поминък, за сигурност и повишаване на благосъстоянието на българския народ, който днес е най-бедният в ЕС. На Благовещение СДС представи своите 18 цели в Европейския парламент, които преследват този приоритет. Обявяваме се се за данъчна конкуренция и намаляване на данъците (СДС вече отбеляза успех с отмяната на задължителния акциз за алкохола и се бори срущу увеличаването на акциза на дизеловото гориво, докато социалистите са за увеличението).
Намаляването на данъците ще привлича инвестиции и следователно ще отваря нови работни места, дава възможност за по-високи заплати, сигурни осигуровки и следователно повече приходи в пенсионния фонд и в здравната каса. Борим се за пълно оползотворяване на средставта от европейските фондове и програми, за свободен пазар на труда и включване на България в Шенгенското споразумение, и т.н. Искаме да участваме и в дебатите за бъдещето на Европа чрез редактирането на Европейската конституция, която, както разбрахме от последното заседание на Европейския съвет, ще се приеме до 2009 г. Ние не гледаме на Европа отдолу, а се чувстваме като равни сред равни – така, като мечтаеха да видят един ден българския народ и нашите възрожденци.
Днешният успех на България за влизането й в ЕС, се дължи на онези над 2 милиона гласоподаватели на СДС през 1990-те, българските граждани с демократични убеждения, които по улиците и площадите развяваха синьото знаме и мечтаеха за този момент, продължавайки делото на нашите възрожденци. Този успех е техен и именно те имат право да притежават силен глас в Европейския парламент, където реално единствено от европейските институции са представени гражданите на Обединена Европа.
Ако българските граждани с убедени демократични възгледи приемат тези избори като референдум за европейското бъдеще на България и участват масово в тях, нещата у нас ще тръгнат добре. От самосебе си няма да стане.Супергерои има само в приказките. Успех има само общността. Ние трябва да възстановим синята общност, за да успеем. Няма да стане по друг начин. Имаме примера на Ирландия, която с политика подобна на нашите 18 цели в СДС, за 10-15 години стана една от най-богатите страни в ЕС. Имаме и примера на Испания с нейната огромна емиграция. Но само девет години след приемането им в ЕС, следствие на една рационална икономическа политика, голямата част се бяха върнали - и дори сега испанците внасят отвън работна ръка, за да покрият нуждите на големия си растеж. Вярвам, че именно влизането в ЕС и развитието ни там, ще даде шанс на децата на България да се върнат и да работят с добри доходи тук, за своята родина и за себе си.

Какви задължения поемате Вие като кандидат, как ще изглежда работата Ви за българските граждани в Европарламента?

Чувствам се подготвен за тази мисия. Няма нужда тепърва да се уча. Още повече, че сега ще довършваме мандата - т. е. ще е само 2 години – до общите европейски избори през 2009 г. - и трябва да се действа незабавно, а не тепърва да се навлиза в нещата. Опитът ми в ПАСЕ е едно предимство в случая, още повече, че много от моите колеги от ПАСЕ вече са в Европейския парламент. Няма да е необходимо да печеля доверието им тепърва. А изкуството да се формира общност около дадена цел, е начинът за постигане на успех в такива институции. Така, както успявахме в ПАСЕ, можем да успяваме и в Европейския парламент.
Няколко от евродепутатите дори ме поканиха да участвам в дискусия и изработване на предложение за създаването на международен институт за разследване на престъпленията на тоталитарните режими.
Всъщност задъженията на евродепутатите включват участието в пленарните сесии, които са по 4-5 дни в месеца, участие в комисиите, участие в заседанията на парламентарните групи и работа в избирателните райони. Програмата им е плътно запълнена. Но това е формалната част на нещата. По-важно е каква кауза ще защитават евродепутатите за своята страна в Европейския парламент. Без съмнение, Европейският парламент играе важна роля при приемането на европейското законодателство (което важи и за България!), за бюджета на ЕС и на фондовете и програмите. Можем да поискаме специални програми, които да са подходящи за нашите специфични условия. За нас в СДС е важна каузата на справедливостта и в този контекст, която наричаме «синята идея». За мен тя не е отменена или изчерпана. Напротив, днес тя е актуална във всичките си аспекти и по отношение на развитието на българското гражданско общество и защитата на неговите интереси в Евросъюза.

Вие носите душа на европеец и патриот – помогнахте сам с изключително последователен политически ангажимент на българите, живеещи в областите, отрязани от родината ни след Първата световна война. Организирахте с успех кампанията за възстановяването на Тараклийския административен регион на българите в Молдова и за определянето на помаците в Гърция като българи-мюсюлмани, а не като отделен етнос, дори помогнахте на волжките българи в Казан от позициите, които имахте в ПАСЕ. Ще продължите ли тази борба и в Европейския парламент?

Защитата на българите в чужбина – било общности, национални малцинства или емиграция - е приоритет за СДС и за мен лично. Не смятам, че заслужавах, но на мен се падна честта да прережа лентата на паметника, построен от българите в Украйна на надгробната могила на хан Кубрат.
И тогава се обърнах към дошлите от всички краища на света българи и гости, вкл. и от Казан със « Здравейте българи!» Знаменателно е чувството на съпричастност към България, чувството, че сме българи на това събитие заличи останалите различия, които нормално в социалните си среди имаме. Обединението на българите от България с тези по света в една духовна, националноидентична общност е нещо, към което ще се стремим и ще работим, за да го постигнем. Правихме го в ПАСЕ, а в Европейския парламент бихме имали много повече възможности. В Обединена Европа границите са формални и изкуствените прегради на световната политика, които ни разделяха от сънародниците ни в различни области и държави, поради различни исторически и политически причини, те вече отпадат. И това е шанс за съгражданите ни, за сънародниците ни, за запазване и опознаване идентичността на българина именно чрез благоприятните условия на ЕС.

Вие сте едва 44 годишен, а имате зад гърба си толкова големи резултати от впечатляващ по мащаб политически труд. Влязохте в българската политика през 1989 г. само с академичен опит и идеали. Как се оформи политическият Ви път, какви бяха битките, които трябваше да извоювате и какво да очакват избирателите Ви от Вас за в бъдеще?

Един следобед на 26 октомври 1989 г. минавах през градинката пред «Кристал» и видях група хора да събират подписка срещу проектите за прехвърляне на води «Рила» и «Места». До тази подписка имаше контра-подписка, която изтъкваше че "рупор" на тази група е "подривната радиостанция Свободна Европа". Някакви хора с вид на ченгета сновяха нервно в контраст със спокойно присъстващите и разговарящи еко-активисти. Това тогава беше изглежда първата публична демонстрация в България от 45 години.
Подписах се в подписката, записах се там на самото място в Екогласност , като се обърнах към един поет, когото догогава не познавах - Едвин Сугарев. Той ми каза че имат нужда от биолози и ме покани да се запиша. После ме потърси по телефона Любомир Седмаков, за да ме покани на заседание. Така тези 2-3 минути пред «Кристал» промениха живота ми. Два дни по-късно сезирах Екогласност с проблема АЕЦ-Белене. Аз съм от Свищов и там няколоко души проучвахме въпроса още от 1988 г. От Екогласност идваха да печат позиви в института на БАН, в който работех. Те ме заведоха в мазето на социологическия институт, където течаха дискусиите, които скоро щяха да доведат до създаването на СДС. Имаше две тенденции - да се обединят всички неформални тогава организации в съюз/коалиция, или - да не се обединяват, а да "заемат целия политическия спектър". Аз подкрепях първата гледна точка. По този въпрос мисля същото и днес. Съединението прави силата. На първото шествие на Екогласност на 3 ноември 1989г. бях на втория ред и всъщност това беше включването ми в политиката. На първия митинг на демократите на 18 ноември бях направил лично един плакат, на който пишеше «Демократи, обединете се!» Исках и да говоря на митинга. Поискаха да видят какво смятам да кажа. Показах им един лист с текст, който пазя и сега - с апел за обединение, но решиха да не ме пускат сред ораторите. Може би имаше много желаещи. Така станах член на СДС от началото на неговото създаване. Нататък историята се знае.

Колко Европа в националната политика и колко национална политика в Европейския парламент е благоразумният модус?

Един от принципите в Обединена Европа е решенията да се вземат на съответните компетентни нива, които са най-близо до проблема. Това се нарича принцип на субсидиарността. Важно е да разбираме националните държави и общите европейски институции като служители, а не господари на гражданите.
Европа е федерация на национални държави, а не федерална държава. Но Европа е и Европа на гражданите и Европа на ценностите. Ценностите са нещо невидимо, но те са всичко, на което се гради обществото. Казвам го на онези, които са обхванати от материализъм, прагматизъм и утилитаризъм. Няма ли ценности -обществото се руши. Нашата обща европейска идентичност, чиито корени са християнски, даде възможност враждите да се заменят със сътрудничество.
Засиленото децентрализирано сътрудничество на местните и регионалните власти е друг елемент от европейската конструкция. Това дава шанс за пряко взаимодействие на народите. Общата външна политика и политика на сигурност, в чието формиране вече можем да участваме и ние, дава възможност Европа да е силна сред останалия свят.

Над седем години се борихте абсолютно сам за изясняване съдбата на ограбените от държавната хазна на България пари при и след падането на комунизма. Имаше ли резултат?

Завесата се повдигна след редица питания и търсения.В момента имаме имената на 311 задгранични дружества от регистъра в Министерството на икономиката , който успяхме да се преборим да се разсекрети. Те са били регистрирани с пари на българската държава, но като юридически лица на друга държава. Отделно, от Националната разузнавателна служба изпратиха около 100 имена на такива дружества без други данни. Това стана възможно, когато след дълги търсения попаднахме на информация за регистър на задграничните дружества, съхраняван с гриф «За служебно ползване» в Министерството на икономиката. С колегата Йордан Нихризов внесохме питане, което беше придружено с подписка, искаща разисквания по питането, подкрепена от депутатите от СДС, ДСБ, отделни депутати от НДСВ и независими.
Следствие на разискванията парламентът прие решение, с което сформира междуведомствена комисия за проучване на въпроса, която внесе доклада си на 11 април 2005 г. Освен това парламентът задължи НРС да предостави информацията цитирана по-горе, БНБ да изпрати ревизионния акт на Българската Външнотърговска Банка, чието приложение на получателите на валутни средства беше обявено от медиите за изчезнало. Но се оказа там, където трябва да бъде- в БНБ. Впрочем, в архива на комисията за борба с корупцията депозирах и много други документи, които, както разбрах, са били препратени на междуведомствената комисия. Сред тях е и прословутиятт доклад на Д. Луджев, който не е поверителен от края на мандата 38-мото Народно Събрание. Имало е и комисия начело с П. Корнаджев във Великото народно събрание. В Държавния архив има редица документи, които засягат задграничните дружества. Правени са ревизии. При някои не са установени нарушения, а при други са установени. Има достатъчно информация – и ако има политическа воля за решаването на този въпрос, всичко или почти всичко ще стане ясно. Архивът на икономическия отдел на ДС също е важен за изясняване на въпроса-стига да се разсекрети.

Повече от две години не сте народен представител и всъщност никой, включително депутатите от десните партии, не повдигна повече темата. На какво се дължи това?

За да се установи истината за тези дружества, е необходимо да се положат още много усилия и време. Иска се много "черна работа". Трябва да се установи съдбата на всяко от тези дружества, кой го е представлявал, каква е съдбата на дружеството и неговите собственици днес. Важно е и да се реши въпросът с доказване на собствеността. Не е лесно, но трябва да се направи.
Най-добре е с това да се занимаят експерти - финасисти и юристи. Но депутатите трябва да тласнат този процес напред. Да изискват решаването му. Очаквам от СДС да се ангажира с продължаването на темата. Петър Стоянов започна да поставя този въпрос на срещите с хората, което е знак за подновяване на темата от СДС. Задграничните дружества са важен аспект, но само един от аспектите на проблема с т. нар. червени пари.
Имало е - както разбрахме от изявления в печата на висши функционери на БКП - раздаване на средства за създаване на бизнес и в България. В Германия се намериха 1.6 милиарда евро такива пари в задгранични дружества, фирми в страната, сейфове, сметки и ценни предмети. Но там имаше специална комисия, която години наред търси тези средства, принадлежащи на народа - и му ги върна. У нас медиите скоро май няма да публикуват такава новина. Липсата на справедливост по този и други подобни въпроси - като изпомпването на банки и девалвацията, унищожила спестяванията на хората - деморализираха обществото. Лечението е чрез справедливост.

Малко български граждани знаят, че по Вашата лична дългогодишна инициатива с Резолюция 1481 на ПАСЕ от 25 януари 2006 г. бяха осъдени престъпленията на комунизма в Европа. Какъв беше пътят до Резолюцията на ПАСЕ?

За това подробно може да се прочете на сайта Декомунизация - където е поместена хрониката на събитията по осъждане на престъпленията на комунистическите режими. На сайта «Декомунизация» е и хрониката по въпроса със задграничните дружества, за които говорихме по-горе.
Инициативата за осъждане на престъпленията на комунистическите режими на европейско ниво стартира на о. Персин - Белене на митинг на репресираните през 2003 г. и завърши успешно на 25 януари 2006 г. с приемането на Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на предстъпленията на тоталитарните комунистически режими. Но това не е краят на историята. Още много остава да бъде направено и борбата за справедливост трябва да продължи.
Това е политическата присъда над престъпленията на комунистическите режими, над самите режими, които са извършвали престъпленията и следователно са били престъпни, както и над комунистическата идеология в частта й за насилствена диктатура на пролетариата и класова борба – две централни идеи, които са насаждали омраза, довела до тези престъпления. Между 95-100 милиона души са загубили живота си следствие на репресиите от комунистическите режими в целия свят. Извършени са и широк спектър други престъпления, с последици за поколения. Тези престъпления трябва са получат единодушно и недвусмислено осъждане от цялото общество в т. ч. и от бившите комунистически партии.
У нас БСП продължава да протака приемането на обща декларация от Народното Събрание за осъждане на тези престъпления, които впрочем изкопаха дълбока пропаст в нашето общество. Не можем да запълним пропастта без единодушно осъждане. То е нужно не само на нас, не само на жертвите и техните потомци, но то е нужно на България и бъдещите поколения след нас. Изключително смущаващо е, че по време на определянето на новата комисия по досиетата един от кандидатите беше отхвърлен, благодарение на доноси на ДС, които явно продължават да се третират като източник на информация от властите на демократична България днес, когато комунистическия режим у нас е обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г. Това е скандално.

Какви шансове предлага Резолюция 1481 за процеса на декомунизация в България оттук нататък, 18 години след началото на промените?

Комунизмът като система бе съборен, вече го няма по дефиниция, но сме свидетели на негов задгробен живот и на закритата ДС, т.е. нещо като "вампирясване", ако трябва да употребим тази метафора. Ще се каже ли истината за изнесените « червени пари», които основателно подозираме, че вече са в частни ръце и дори биха могли да се завръщат като «чужди инвестиции»?
Ще се отговори ли на въпроса за създаването на организираната престъпност в България, на червената мафия и ролята на бившата ДС в този процес? Очакваме отговори не от анализите на политолози, а от факти и документи. Ние очевидно влязохме в Европейския Съюз с тези проблеми и те вече са и проблеми на ЕС. Ето защо, смятам за нормално да поискаме европейска солидарност за решаването на част от проблемите. Особено обезпокоително е, че липсата на справедливост води до размиване на границата между добро и зло в ценностен, политически и социален аспект. Следствие на това се появи толерантност към безобразията и хаоса, и се разви неспособност на обществото да се противопостави на «пируването на хищниците».
Не може комунистическият режим и днес все още да се разглежда като алтернатива на демокрацията. Още в училище децата трябва да знаят за извършените престъпления, за масовите убийства, за лагерите, за политическите преследвания - и от друга страна да приемат ценностите на демокрацията като свои, и да участват в обществените процеси с разбирането за тези, според възрастовата им група. Така е в модерна Европа по отношение на анционалсоциализма, така е в Нова централна Европа по отношение на комунизма.
Червено-розовият политически картел, който ни управлява днес в България, обединен не заради идеи и принципи или политика, а заради власт на всяка цена, явно не е включил в своите приоритети този въпрос. Изглежда, че дългосрочната енергийна обвързаност на България с Русия за тях е по-важна.

Вие поставихте още през 1990-те, много преди всички Ваши колеги вдясно, въпросите за енергийната зависимост на България от Русия. Къде виждате проблеми днес в тези области, къде са опасностите за националната и европейска действителност?

Днес по отношение на вноса на газ, петрол и уран ние сме в абсолютна зависимост от Русия. А Русия показа с примери, че може да използва такава зависимост за политически цели – пресни са конфликтите с Грузия, Украйна, Молдова и дори с Беларус, а по–рано и с Чехия доказват това. Дори ПАСЕ прие през януари т. г. резолюция и препоръка за опасността от използването на енергийните доставки за политически цели.
За нас като членове на ЕС е валидна «Зелената книга» от март 2006 г., в която са посочени трите принципа на общата европейска енергийна политика - конкурентност, сигурност на доставките (в т. ч. избягване на енергийна зависимост) и опазване на околната среда. Проектът АЕЦ – Белене, например, не отговаря на тези принципи. Той би направил зависимостта ни в електроенергетиката пълна. Отделно – нерешим е въпросът с хранилището за радиоактивни отпадъци и отработено гориво. На последното заседание на Европейския съвет (да не се бърка със Съвета на Европа) държавните глави и премиерите на ЕС решиха да се увеличи на 20 % дялът на възобновяемите източници на енергия в енергетиката на страните. На заседанието на Европейския Съвет България пледира за 10 %. Ето един случай, когато прогресът и защитата на нашия интерес за енергийна независимост идват от европейска институция, а не от национална.
Нашата енергийна независимост ще намерим в общата европейска енергийна политика. Алтернативните проекти като газоповода «Набуко» с евентуален негов южен клон, както и петролопровода АМБО също ще допринесат за това. Разбира се, Русия не иска да отстъпи от позициите си и се опитва да организира газов «ОПЕК» с арабските държави. Засега инициативата се провали, но те едва ли ще се откажат лесно. Смятам, че в този случай българските и руските интереси са противоположни. Ние искаме разнообразяване на доставките на газ и петрол. За целта работим и за стабилизиране на района на Южен Кавказ, откъдето ще минават важните енергийни проекти. Инициативата ми стартирала през 2005 г. за създаване на Пакт за стабилност за Южен Кавказ беше приета с гласуване от ПАСЕ, което е успех с който се гордея.
На същото заседание от преди броени дни Европейския Съвет реши, че ЕС ще отдели 1 трилион евро (хиляда милиарда) за борба с промените на климата - намаляване на емисиите на изкопаеми горива и проекти за поглъщане на въглеродния двуокис от зелените растения (и от морските организми). За втория подход имам внесен проект от 2005 г. в ПАСЕ, която се одобри от комисията и ще се гласува окончателно през май т. г. За разлика от ограничаването на емисиите изискващо средства, вторият подход носи икономическа полза. Но двата подхода не се конфронтират, а се допълват.

Пактът за стабилност в югоизточна Европа, Пактът за стабилност в Южен Кавказ, международното сътрудничество в Средиземноморския и Черноморския регион, и проблемите с естетизацията на сивите градски зони в Европа – все теми, в които приносът Ви бе водещ. От каква България в условията на 21 век се нуждаем всъщност?

Европейския съюз ще ни помогне да възродим България, това е моето убеждение. Но не е достатъчно само икономическото възраждане, а и връщане на духовните ценности на нашеното общество.
Имаме нужда от България на духа. Имаме нужда от една европейска България. И я създаваме в момента.
Вярвам в успеха именно на една европейска България.

Разговори за Европа с Лъчезар Тошев

2007-04-18T03:41:00.000+03:00

Съдебната система в ЕС
поместено на сайта на вестник "Вестникът"

- Г-н Тошев, влизането на България в Европейския съюз след броени месеци означава, че за българските граждани ще влязат в сила редица разпоредби, които все още не са им известни. Кое е най-важното, което те трябва да знаят?

- Българските граждани ще получат редица права, за които повечето от тях още и не подозират. Не се извършва системно информиране на хората за структурата и функционирането на Европейския съюз. В учебните програми би трябвало да се включи много повече практическа информация, която ще е полезна и за учениците, и за техните родители. Страховете на много българи са , че поради липса на устойчива система от ценности нашата администрация ще продължи да си кара по старому, което би опорочило включването ни в ЕС. Само че тези неща са предвидени от Европейската комисия и с приемането ни редица мерки за контрол ще влязат в сила. Не става дума само за институционализирането на финансовия надзор при изразходването на средствата на фондовете. Става въпрос за съдебната система на Европейския съюз. Освен това от 1995 г. в ЕС действа и Европейски омбудсман.

- Каква е разликата между него и Европейския съд в Страсбург?

- Европейският съд по правата на човека в Страсбург е орган на Съвета на Европа, а не на Европейския съюз. Много хора не правят разлика, а е крайно време да знаят това. Съдът в Страсбург съди за нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съдът - орган на Европейския съюз се намира в Люксембург и има две инстанции. Нарича се Съд на европейските общности. Той се произнася за спазване правото на Европейския съюз. За да може нашите граждани да знаят правата си, наложително е държавата спешно да организира национална кампания, с която да разясни какви са договорите на Европейския съюз. Да разясни не нашия договор за присъединяване, а договорите, които са основата на Европейския съюз. Поне резюмета от тях трябва да са широко известни и да се посочи какъв е достъпът до пълните текстове: по Интернет, в библиотеки и пр. Само така гражданите ще са гарант, че няма да се допусне административен произвол и ще се възползваме от членството си в ЕС пълноценно.

- Бихте ли обяснили накратко, какви са компетенциите на двете инстанции на Съда на европейските общности ?

- Преди това бих искал да кажа още нещо. Европейският съюз все още няма напълно изградена конституционна система, но в него се прилага принципът на институционален баланс на властите, в който Европейският съд в Люксембург играе ключова роля - в т.ч. чрез тълкувания запълва празноти и непълноти в общностното право. За разлика от Съда в Страсбург, чиито актове имат съдебна, а не нормативна стойност, тълкуванията на Съда на европейските общности стават норма - т.е. европейски закон. Така Съдът в Люксембург правораздава, но и има нормотворческа функция. Разпоредбите на договорите и директивите, и на другите нормативни документи на ЕС се изпълняват от администрациите на страните-членки. Ето защо националните съдилища съдят не само по националните закони, но и по правото на общността. Те са същинското първо ниво от съдебната система на ЕС. Те се наричат в терминологията "Съдилища на Общността". За нас те са познати, защото са нашите собствени съдилища. Проблемът е ,че както съдиите, така и адвокатите трябва спешно да бъдат обучени в правото на ЕС, което ще прилагат след 1 януари 2007 г. Не само съдебната система, а цялата държава трябва да осигури на съдебната ни система условия за ефективна работа. Нужни са компютри; електронна система за запознаване с практиката по дела както у нас, така и в Европа; достъп до еврепейската нормативна уредба; обучение на съдиите. Не може да се допуска появата на различни стандарти при прилагането на правото на ЕС от националните съдилища. Ето защо Европейският съд в Люксембург е последна инстанция по съдебни спорове, свързани с правото на Общността (само по правото на Общността!). Той извършва и тълкувания на европейското право, които имат задължителна сила. Чрез произнасянето му гражданите получават защита от неправилно или неточно прилагане, или от неприлагане на правото на ЕС. Той играе ролята на Висш административен съд и същевременно на Европейски конституционен съд - ако може така да се каже при положение, че европейска конституция все още не е приета.

- Как е структуриран Съдът в Люксембург и имат ли възможност гражданите директно да се обръщат към него?

- Както вече казах, първото ниво на съдебната система на ЕС са националните съдилища, но самият Съд в Люксембург има две инстанции:
1. Съд на Първа инстанция и
2. Съд на Европейските общности.
Съдът на първата инстанция разглежда жалби на физически и юридически лица срещу актове на институциите на Европейския съюз: които се отнасят до тях, или пряко ги засягат, или срещу отказ, или непроизнасяне на съответните институции. Този съд разглежда и жалби на страните-членки срещу Европейската комисия, или срещу Съвета на ЕС - Европейският съвет (да не се бърка със Съвета на Европа!). Могат да се присъждат компенсации за щети, предизвикани от институциите на ЕС по дела, свързани с нарушаване на фундаменталните права; по дела, свързани с търговското право - като свободното движение на стоки , хора и услуги; равното третиране и социалните права; а освен това и арбитраж, посочен изрично в договорите. В двумесечен срок присъдата на първата инстанция може да се обжалва в Съда на Европейските общности.
Европейският съюз и чиновниците в неговите институции могат да се съдят в специален трибунал на служителите, като решенията му също се обжалват пред Съда на Европейските общности.

- По какви дела се произнася последната инстанция?

- Освен обжалванията, за които стана дума, Съдът на Европейските общности има изключителната юрисдикция да съди по искове, повдигнати от институциите на ЕС и държавите -членки. Тук се включват искове за нарушаване на договорите на ЕС.
Един важен елемент от дейността на Съда е свързан с т.нар. междинно производство. Съдът се произнася по искане на национални съдилища, които по дадено дело прилагат правото но Общността. Съответният национален съд отнася въпроса за тълкуване пред Съда на Европейските общности. Това важи и за случаи, когато националният съд смята за невалидна дадена общностна разпоредба . Това са задължителните тълкувания на Европейския съд в Люксембург. Съдът може да отмени неправомерни действия на институциите на ЕС. След разширяването на ЕС Съдът има 25 съдии и 8 генерални адвокати, избирани за 6 годишен мандат. Заседание в пълен състав се провежда, ако трябва да се отстрани член на Европейската комисия, неизпълняващ задълженията си; или да се отстрани Европейския омбудсман, когато делото се смята, че е от особена важност и др. Съдът може да отменя определени актове (регулации, директиви или решения), приети от европейски институции. Когато Комисията започва процедура срещу държава-членка за неизпълнение на договора, има предвидена извънсъдебна процедура, даваща възможност на засегната държава да изложи позицията си.
След отговора Комисията решава дали да предприеме процедура пред Съда. Ако пък държавата не се съобрази с решението на Съда, следва ново дело и налагане на санкции - в т.ч. и принудителни вземания.

- У нас широко се дискутира възможността за налагане на предпазни клаузи в областта на правосъдието. Означава ли това , че българските граждани няма да могат да се обръщат към съда в Люксембург?

- Не! Но ако нашата съдебна система не се реформира така, че да действа ефективно -особено по граждански и търговски дела, една предпазна клауза би означавала, че решенията на нашите съдилища няма да важат в ЕС като съдилища на Общността за определен период. А това не би било добре. Ето защо СДС настоява за ефективна реформа на нашата правосъдна система. Най-голяма полза от това ще имат бългаските граждани, които отдавна чакат бързо и справедливо правораздаване.
Функционирането на общия пазар на ЕС изисква еднакви стандарти и сближаване на процедурите по гражданските производства. Само така присъдите на нашите съдилища може да важат и в другите страни, както и обратното. Ефективното правосъдие е задължително условие! По същия начин - съществува широка мрежа от конвенции за сътрудничество по наказателни дела. Много от тези конвенции не са на ЕС , а на Съвета на Европа. Но всички страни-членки на Европейския съюз са и членки на Съвета на Европа. И това не създава проблеми. Вероятно ЕС ще стане колективен член на Съвета на Европа до няколко години. Така няма да се получаи колизия между различни стандарти в областта на правата на човека. Свалянето на границите изисква и сътрудничество в наказателните дела: по отношение на имиграционната, визовата политика и предоставянето на убежище. Това няма да е някакъв проблем за нас.
"Свободата в порядъка" е открита от българските духовни отци при създаването на Българската Екзархия през 1870г. Влизайки в Обединена Европа ние всъщност се връщаме към собственото ни духовно наследство, оставено от нашите възрожденци!

Интервю на Нели Петрова, в-к "ВЕСТНИКЪТ"