Лъвът от моста на Севлиево-сега в с.Селище*Интервю на Ани Русева - Севлиево с Лъчезар Тошев
-Какво Ви свързва със Севлиево?
Роден съм в Свищов, но баща ми е от Севлиево. Имам много хубави детски спомени оттук и за мен той е втори роден град. Наскоро, минавайки през с. Селище “открих”на мостчето поставени севлиевските лъвове , които някога стояха гордо на моста над Росица. Зарадвах им се по същия начин, както някога. Това не може да го почувства онзи, който не е свързан със Севлиево.
-Какво сте и бихте направили за Севлиево?
Важно е да се знае , че евродепутатите – ако са инициативни, могат да помогнат не само на българите да се възползват от възможностите на ЕС, но и да издействат приемането на решения и програми, които са от интерес и необходимост за българските граждани. Важното е - да не гледаме на Европейския съюз отдолу, а като равни сред равни с другите европейци – за което нашите възрожденци някога мечтаеха и се бореха със своя чист идеализъм.
-Как евродепутатите на СДС ще съдействат за отварянето на трудовия пазар и на другите членки на ЕС, освен 10-те държави, за българите?
СДС обяви този въпрос за един от нашите 18 приоритетни цели и още сега нашите представители в Европейския парламент до изборите – Филип Димитров и Мартин Димитров започнаха кампания по този въпрос. За да постигнем успех, трябва да умеем да формираме общност около нашите цели. Смятам се за подготвен в това отношение , след повече от 13 години като член на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Много от моите някогашни колеги вече са депутати в Европейския парламент. С тях сме се борили заедно и се познаваме добре, така че не е необходимо тепърва да печеля доверието им. Този мандат за нас ще е кратък - до 2009г., когато са общите избори. За разлика от новите лица ние няма тепърва да се обучаваме, а направо ще действаме. Да не забравяме , че европейските лидери заявиха ,че редакцията на Европейската конституция трябва да завърши до 2009 г. Това означава - още в този 2 годишен мандат на Европейския парламент.
-Какви са конкретните стъпки на СДС за промяната на данъчната политика в страната и в другите страни членки?
По принцип левицата е за високи данъци, а десницата е за ниски. Ние имаме за цел да постигнем данъчна конкуренция ,което да ни даде възможност да понижаваме данъците в България и така да привличаме инвестиции, което означава повече работни места ,заплати, пенсионни вноски и пр.И за да е успешна тази политика трябва да ликвидираме корупцията и сериозно да намалим бюрокрацията. Два конкретни примера-предложението за увеличаване на акциза на алкохола с 31% и предложението за увеличаване на акциза на дизеловото гориво –за нас с 40%(сега у нас е 274 евро на 1000 литра, в ЕС е 302 евро ,а комисарят Ласло Ковач предлага увеличение –380 евро на 1000 литра). В първият случай люксембургската евродепутатка Астрид Люлинг от Европейската Народна партия заедно с нашите двама депутати от СДС се пребори-на ниво комисии в две поредни заседания на икономическата комисия, за отпадане на този акциз. Предстои гласуването в пленарна зала. Започна и битката срещу предложението на унгарския социалист Ласло Ковач. Той мотивира предложението с необходимостта от намаляване на използването на горивото заради борбата с промяната на климата. Но според мен аргументът не е защитим.
Нима ще спрем да караме коли и пр.? Единственото, което ще се случи е, че населението ще обеднее. За българския народ , който е най-бедният в ЕС това не е приемливо. Има други начини за борба с промяната на климата и аз съм ги предложил в ПАСЕ. Те са одобрени в комисията и ще се гласуват през май. Това са мерки, свързани със залесяване на гори, почистване на океана и отглеждане на морски култури, които заедно поглъщат въглеродния двуокис, отделящ се при изгарянето на горивата и няма икономически негативи.
-Кои са икономически дейности и проекти в България, които трябва да се финансират приоритетно от еврофондовете?
Европейския съюз има няколко фондове чрез които се финансира общата политика в над 20 области. Единият от фондовете финансира регионалното развитие, друг общата селскостопанска политика - чрез директна подкрепа, чрез пазарна подкрепа и за развитие и благоустройство на селските райони, трети фонд финансира дейности свързани с рибарството, четвъртият се нарича Кохезионен фонд (от кохезия-сплотяване), който подкрепя инфраструктурни проекти в по-бедните райони на ЕС. Европейският социален фонд финансира проекти за обучение и преквалификация. Европейският инвестиционен фонд подкрепя проекти на малки и средни предприятия. Европейски фонд осигурява солидарност при бедствия. Освен това има редица програми в различни области -култура ,образование и пр. Всеки който има идеи и инициативност има шанс.
Основният въпрос днес е, да имаме административен капацитет и лична инициативност за да усвоим средствата които ЕС ни отпуска. За периода 2007-2013 г. ще имаме възможност да усвоим 3.165 милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие, 1.233 млрд. евро от европейския социален фонд, 2.283 млрд.евро от Кохезионния фонд, а от фонда за развитие на селското стопанство и селските райони 2.3 млрд евро. През 2009г. ще се направи преценка на усвояването на субсидиите за селското стопанство. Ако се види , че не можем да ги усвоим в голяма степен , те ще бъдат намалени съобразно нашия капацитет на усвояване – намаляване до 25%. А да се връщат пари в ситуацията, в която се намираме днес, би било престъпление от наша страна.
-Какъв процент от еврофонда се полага на България? Достатъчен ли е? Какво бихте направили, за да промените това положение?
Както подчертах еврофондовете са няколко. Наскоро имаше питане отправено от Филип Димитров по отношение на прилагането на Регулацията на Съвета 1083/11 юли 2006 г. във връзка и с предишната Регулация 1260/1999г. за разпределението на средствата.
България ще получи от фондовете 6.853 милиарда евро, а страни с подобни показатели получават 3-4 пъти повече. Г-жа Хюбнер от името на Европейската Комисия отговори , че изчислението е направено по абсолютните стойности на нашите икономически резултати, а не по процентите.
Ще продължим линията, която започна Филип Димитров, но трябва всички да положат усилия за усвояването на тези почти 7 млрд.евро.
Не смятам, че правителството прави достатъчно по този въпрос, а и едва сега започна кампания за информиране на хората. Аз самия съм критикуван , че пиша информативни статии по тези въпроси.
Но ако това не правят тези, от които се очаква да го правят, тогава все някой ще трябва да се заеме и с това. Дано да съм помогнал на тези, които са ги прочели, за да се ориентират.
-Защо се налага избор на приоритетни области за финансиране от еврофондовете, а не се разпределят средствата в зависимост от нерешените проблеми?
Съвсем не смятам , че ще трябва да се ограничим само в определени области. Напротив. Трябва да се възползваме от всички възможности!
-Не мислите ли, че административният капацитет в държавните и общинските структури е завишен и целите на СДС за създаване на силен няма да се изпълнят, тъй като назначенията стават на партиен принцип и се пренебрегват изискванията за компетентност? Така се поражда и апатия у младите хора.
Освен това политическото представителство трябва да е истинско. Не трябва да има разминаване между думи и дела. Трябва да можем да формираме общност, да се обединяваме около общите ни цели и така да успяваме - както у нас, така и в мултикултурна общност каквато е ЕС.
-Какви са стратегиите на СДС за присъединяване на БГ към шенгенското споразумение?
СДС е първата наша партия , която постави този въпрос в програмата си. Днес ние можем да пътуваме без визи в “Шенгенското пространство”, но ние още не сме членове на Шенген. Настояваме за пълноправно участие в Шенгенското споразумение - ние също да издаваме шенгенски визи, например. Това е наше право. На конгреса в Хага през 1948г., когато се реши Европа да се обедини, за народите останали под комунистически режими, които не присъстваха - бяха оставени символично празни места - за да ги заемем тогава, когато постигнем своята свобода и демокрация.
Ние сме европейци, защото сме българи и идваме да заемем нашите си места. Имаме право на това.
-Какво е становището на СДС за присъединяване на Турция, Сърбия и Македония към ЕС?
Това присъединяване няма да е възможно скоро. Най-близо до членство, според мен, е една друга държава, с която сме в приятелски отношения - Хърватия. Ние ще помагаме на Македония да се подготви за членство, но без да правим компромиси с историята. Около 1 милион от гражданите на Република Македония имат роднини българи. Сега, когато вече 50 000 граждани на Македония получиха българско гражданство по произход, не само декларирайки, че са българи, но и представяйки писмени доказателства за произхода на своите родители и прародители. По отношение на Турция текат преговори, но и има много, много проблеми. Идеята, дошла от Франция и подкрепена от Германия, е - да се установи засилено Средиземноморско сътрудничество, в което активно да участва и Турция, което е един междинен вариант, изглеждащ единствено възможен в момента. Въпросите с членството на изброените от Вас страни ще се решават най-рано след 2-3 мандата на Европейския парламент. Мандатът е 5 годишен. И междувременно Европейският съюз ще трябва да претърпи реорганизация, свързана и с приемането на Европейската конституция. Ние трябва да кажем каква Европа искаме, да я постигнем и чак след това да мислим за ново разширяване.
-Какви недостатъци има ЕП?
Един от докладите, които имах в ПАСЕ, беше посветен на парламентарния контрол над международните организации. Той предизвика голям интерес и извън Европа - в Канада и Мексико, особено по частта за финансовите институции. ПАСЕ прие резолюция по него и препоръка към Комитета на Министрите. В него има и част, посветена на Европейския парламент. Днес тази политическа институция, която единствена представлява гражданите на Европейския Съюз (защото те избират пряко евродепутатите) има 23 официални и 23 работни езика - първият, от които е българският. Все още има какво да се желае по прозрачността в дейността и на парламента, и на другите европейски институции, които активно трябва да комуникират с хората. Взаимодействието с националните парламенти също трябва да се засили, както и сътрудничеството в международни асамблеи като ПАСЕ. Европа ще се усъвършенства и занапред - вече и с наше участие...
*Заглавието е на редактора на блога
БСП -Варна, ще се радва на паметник на Димитров, съобщава в. “Сега” от 11 април 2007 г. Паметникът ще бъде на ул. “Македония” 33. На 9 ноември 2005 г. пак същият вестник съобщи , че е издигнат 8-метров паметник на Г.Димитров в Перник. На 21 януари 2007 г. общинският съвет на Димитровград разглежда предложение за възстановяване на паметника на Димитров, свален през 1992 г. Решението не е прието, като “за” са гласували 13 съветници, 11 - против и 8 са се въздържали. При проведения малко преди това референдум от 1067 участвали 800 са се обявили за възстановяване на паметника. По време на предизборната кампания 2005 г. във в. “Дума” се появи снимка на С. Станишев на митинг в с. Ковачевци да говори в подножието на огромен паметник на Г. Димитров. На 8 юни т.г. в НДК се състоя конференцията “Георги Димитров и съвременният свят”. В Правец, както е известно, стои паметник на Тодор Живков, като на откриването му - 7 септември 2001 г., бяха отдадени държавни почести. В с. Новград пък стои паметник на Ленин. Списъкът може да бъде продължен с подобни обекти в Северозападна България. Обществото не реагира на тези събития. Сякаш комунистическият режим не е бил обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г. Сякаш ПАСЕ не е осъдила престъпленията, извършени от комунистическите режими.
Предизвикателното игнориране на основните ценности на обществото, извършвано с арогантност и агресивност, показва, че съществува проблем. Вярно е, че войната на паметниците не трябва да измества войната с червената мафия, но има неща, които не могат да бъдат толерирани в едно демократично общество.
Камък в блатото
“Камък в блатото” хвърля инициативата на група млади хора от София, които предлагат наименование на улица в столицата на проф. Богдан Филов.
Скандално, неприемливо и предизвикателно биха казали много хора. Да, но ако се възмущават от предложението за Филов, защо не се възмущават от паметниците на Димитров, Ленин и Живков? С един аршин ли мерят? Ето една възможност за дискусия, чрез която обществото да оформи позицията си. По този повод се порових в историческите източници за двамата.
Кой е Богдан Филов?
Той е професор по история и археология, председател на БАН, основател на археологическия институт, изследовател на античността и средновековието, проучвал крепостите в Хисаря, античния град Кабиле, тракийските гробници в Дуванли и Мезек, кръглата църква в Преслав, популяризирал старобългарското изкуство у нас и в чужбина, проучвал археологическото наследство в Македония. Богдан Филов не е бил политик. За кратко е министър на народното просвещение в правителството на Кьосеиванов. Тогава на него се спира цар Борис и го лансира като “ново лице” вместо големия политик Георги Кьосеиванов, който вече четири поредни правителства е премиер на България.
Политическата дейност на Богдан Филов меко казано не е безспорна.
Богдан Филов подписва “Тристранния пакт” на 1 март 1941 г. (Подписването става, след като германските войски са навлезли в България.) На него се пада да обере лаврите от Крайовската спогодба, която връща Южна Добруджа на България - 7 септември 1940 г. Разбира се, международната подготовка е извършена в предходните години от Кьосеиванов, който и формулира целта на политиката за връщане на Южна Добруджа през април 1939 г. в парламентарната комисия по външна политика. Благодарение на тези усилия спогодбата се признава не само от Германия, но и от Великобритания (чийто представител лорд Лойд още в края на 1939 г. заема тази позиция) и от СССР. Пак той е този, който обявява война на Великобритания и САЩ -12 декември 1941 г. Като всяко “ново лице” без собствен политически опит, до смъртта на царя, Богдан Филов изпълнява безпрекословно неговата политика. Доброволно, разбира се!
По това време Германия вече е в съюз със СССР. Пактът Молотов - Рибентроп е сключен на 23 август 1939 г. Двата тоталитарни режима са си поделили Полша, а Сталин е завзел и трите балтийски държави. На 28 юни 1940 г. съветските войски завземат Бесарабия и Буковина.
Другият персонаж
Другият персонаж - Георги Димитров, е професионален конспиратор. През 1918 г. е агитирал войниците от Солунския фронт срещу войната, за което лежи в затвора. Организирал е по нареждане на Коминтерна т.нар. Септемврийско въстание, извършвал конспиративна дейност в Швейцария и Германия, а на 9 март 1933 г. е обвинен в подпалването на Райхстага. На процеса в Лайпциг Димитров става известен с обвиненията си срещу нацисткия режим на Хитлер. Но антинацистката му позиция не е изява на защитник на демокрацията, а на идеолог на болшевизма - не по-малко престъпна идеология от нацизма. Разменен срещу арестувани германци, той отива в Москва, става председател на Коминтерна, ръководи международния отдел на съветската компартия и е депутат в парламента на СССР (1937-1945 г.).
Нещо повече, през октомври 1939 г. след сключването на съюза между Хитлер и Сталин той пише статията “Войната и работническата класа в капиталистическите страни”. В нея Димитров не напада нацистка Германия, а буржоазните демокрации, които се опитвали да настроят Хитлер срещу сътрудничество със Съветския съюз.
Нова и напълно “принципна” позиция! Съюзът между двама от най-големите световни престъпници не възмущава “героя от Лайпциг”.
Възход и падение
Богдан Филов е министър-председател до смъртта на цар Борис на 28 август 1943 г. След това става един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II.
На 9 март 1943 г. заместник-председателят на Народното събрание начело на група от 43 депутати от мнозинството изпращат на Филов прочутата петиция, с която настояват да не се депортират евреите - граждани на българското царство. На 23 март Филов свиква групата на мнозинството и иска вот на доверие за политиката си и получава подкрепа. Под неговия натиск 13 депутати оттеглят подписите си, но евреите не са депортирани. Антиеврейската позиция на Филов е падението на професора-археолог.
Същевременно от 9 септември 1943 г. като регент той не съумява да изведе България от войната и дори не прави опити (каквито са правили цар Борис и Кьосеиванов, както постъпи и Италия). Това би могло да спаси страната от болшевизация чрез споразумение със съюзниците. През 1943 г. това е било възможно, но Филов остава верен на Тристранния пакт докрай и дори подава оставка на 7 септември 1944 г., когато правителството на Муравиев обявява война на Германия. Това, че не емигрира, а остава в страната с ясното съзнание , че ще бъде екзекутиран, не може да е компенсация за катастрофата, за която той носи значителна отговорност. 45 години българският народ изкупуваше със страданията си под съветския комунистически режим грешките на политиците от 40-те години.
Въвеждане на болшевизма
Но този съветски болшевизъм яростно е въведен от другата фигура - Георги Димитров, послушен изпълнител на волята на Сталин , директно от Москва диктувал инструкциите за провеждането на терор, масови убийства на противниците на режима, присъдите на т.нар. Народен съд и пр. Документите, подписвани с псевдонима “Дед”, са запазени и свидетелстват за отговорността на Димитров за тези изключително тежки престъпления на комунистическия режим. От 22 ноември 1946 до 2 юли 1949 г. Димитров става министър-председател на България. През този период убийствата продължават - общата цифра е около 60 000, като половината само през първия месец след преврата на 9 септември 1944 г.Около 10 000 от тях са обявени за “безследно изчезнали” и тленните им останки се намират в масовите гробове, разкривани след 1989 г. Образувани са концентрационните лагери, където без съд и присъда и дори без обвинение са изпратени над 200 000 души, разгромена е опозицията, а нейният водач Никола Петков е убит, извършва се насилствена “македонизация” на населението в Пиринска Македония, унищожава се политическият плурализъм, свободата на словото, провежда се манипулиран референдум за Народна република и царското семейство се изгонва от страната, провежданите “избори” за десетки години остават само един фарс без дори привидна демократичност. Димитров съзнателно налага болшевишкия тоталитаризъм. България губи своята независимост и е напълно подчинена на Съветския съюз.
Трябва ли да избираме?
Присъдата на “Народния съд”, произнесена над Богдан Филов, е отменена през 1996 г. с Решение № 172 на Върховния съд на Република България по предложение на главния прокурор. Това обаче не означава одобрение на политиката, която Филов е провеждал и позициите, които е застъпвал професорът по археология. Но следва ли от това, че трудовете му по история и археология трябва да остават инкриминирани и над тях да тегне сянката на политиката на Филов?
Някога великият химик и откривател Антоан Лоран де Лавоазие, като монархист и привърженик на краля Луи ХVI, е гилотиниран. “Революцията няма нужда от химици!”, заявили революционерите. Но научните постижения на Лавоазие не са оспорвани никога. Той е във всеки учебник по химия. А улица “Лавоазие” в Париж е до улица “Робеспиер”! Стигмата върху произведенията на учения Богдан Филов очевидно трябва да отпадне. Може ли обаче политикът Филов и археологът Филов да бъдат разглеждани отделно?
Филов е бил “протеже” на царя, а булевард на името на цар Борис III има в София и никой не протестира срещу това. На имена на протежета обикновено не се наименоват улици и площади. Но на имена на големи учени - да!
Може ли една улица да носи името на професора , а не на министър-председателя и регента? Безспорният световнопризнат учен, от една страна, и провалилият се политик, който в своя провал е повлякъл и България?
Ще бъде ли произнесена присъда над Димитров?
Присъда над Георги Димитров не е произнасяна. Култът към неговата личност в една квази религиозност на комунистическия режим беше гротеска, като от роман на Оруел или Кафка, прекратена с изнасянето на тялото му от построения мавзолей.
Историците изнесоха много истини за него и те са публично достояние. Бяха публикувани книги и документи за неговата дейност, някои от които особено разобличаващи. Но обществото не реагира на това, че в България остават гигантски негови статуи и дори се строят нови. Величае се на конференции на комунисти и социалисти, на национални и международни форуми. Деянията му като протеже на Сталин не се обсъждат и осъждат и се избягва да се говори за тях. За комунистите и за управляващата БСП той продължава да е обект на култ.
Ескориал
По времето на генерал Франко в Испания се постигна един странен консенсус - помирение между франкисти и комунисти. Създаде се общ мемориал в “Долината на падналите” недалеч от двореца-манастир “Ел Ескориал”. Сянка над това “историческо помирение” бе приемането на Резолюция 1481/2006 г. на ПАСЕ за осъждане на престъпленията на комунистическите режими. Тогава испанските левичари в отговор внесоха проект за осъждане на режима на Франко. Той също се прие. Демократите осъждат диктаторите!
И дори в Испания започна дискусия за преименоване на мемориала.
Помирението на франкисти и комунисти не може да е решението на едно демократично общество. Решението на демократите е отхвърлянето на всички недемократични идеологии и режими.
Това трябва да бъде и решението в България!
Дискусията е необходима!
Георги Димитров или Богдан Филов - трябва ли да избираме?
Лъчезар Тошев, в.Про и Анти, 13.07.2007г.
БСП -Варна, ще се радва на паметник на Димитров, съобщава в. “Сега” от 11 април 2007 г. Паметникът ще бъде на ул. “Македония” 33. На 9 ноември 2005 г. пак същият вестник съобщи , че е издигнат 8-метров паметник на Г.Димитров в Перник. На 21 януари 2007 г. общинският съвет на Димитровград разглежда предложение за възстановяване на паметника на Димитров, свален през 1992 г. Решението не е прието, като “за” са гласували 13 съветници, 11 - против и 8 са се въздържали. При проведения малко преди това референдум от 1067 участвали 800 са се обявили за възстановяване на паметника. По време на предизборната кампания 2005 г. във в. “Дума” се появи снимка на С. Станишев на митинг в с. Ковачевци да говори в подножието на огромен паметник на Г. Димитров. На 8 юни т.г. в НДК се състоя конференцията “Георги Димитров и съвременният свят”. В Правец, както е известно, стои паметник на Тодор Живков, като на откриването му - 7 септември 2001 г., бяха отдадени държавни почести. В с. Новград пък стои паметник на Ленин. Списъкът може да бъде продължен с подобни обекти в Северозападна България. Обществото не реагира на тези събития. Сякаш комунистическият режим не е бил обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г. Сякаш ПАСЕ не е осъдила престъпленията, извършени от комунистическите режими.
Предизвикателното игнориране на основните ценности на обществото, извършвано с арогантност и агресивност, показва, че съществува проблем. Вярно е, че войната на паметниците не трябва да измества войната с червената мафия, но има неща, които не могат да бъдат толерирани в едно демократично общество.
Камък в блатото
“Камък в блатото” хвърля инициативата на група млади хора от София, които предлагат наименование на улица в столицата на проф. Богдан Филов.
Скандално, неприемливо и предизвикателно биха казали много хора. Да, но ако се възмущават от предложението за Филов, защо не се възмущават от паметниците на Димитров, Ленин и Живков? С един аршин ли мерят? Ето една възможност за дискусия, чрез която обществото да оформи позицията си. По този повод се порових в историческите източници за двамата.
Кой е Богдан Филов?
Той е професор по история и археология, председател на БАН, основател на археологическия институт, изследовател на античността и средновековието, проучвал крепостите в Хисаря, античния град Кабиле, тракийските гробници в Дуванли и Мезек, кръглата църква в Преслав, популяризирал старобългарското изкуство у нас и в чужбина, проучвал археологическото наследство в Македония. Богдан Филов не е бил политик. За кратко е министър на народното просвещение в правителството на Кьосеиванов. Тогава на него се спира цар Борис и го лансира като “ново лице” вместо големия политик Георги Кьосеиванов, който вече четири поредни правителства е премиер на България.
Политическата дейност на Богдан Филов меко казано не е безспорна.
Богдан Филов подписва “Тристранния пакт” на 1 март 1941 г. (Подписването става, след като германските войски са навлезли в България.) На него се пада да обере лаврите от Крайовската спогодба, която връща Южна Добруджа на България - 7 септември 1940 г. Разбира се, международната подготовка е извършена в предходните години от Кьосеиванов, който и формулира целта на политиката за връщане на Южна Добруджа през април 1939 г. в парламентарната комисия по външна политика. Благодарение на тези усилия спогодбата се признава не само от Германия, но и от Великобритания (чийто представител лорд Лойд още в края на 1939 г. заема тази позиция) и от СССР. Пак той е този, който обявява война на Великобритания и САЩ -12 декември 1941 г. Като всяко “ново лице” без собствен политически опит, до смъртта на царя, Богдан Филов изпълнява безпрекословно неговата политика. Доброволно, разбира се!
По това време Германия вече е в съюз със СССР. Пактът Молотов - Рибентроп е сключен на 23 август 1939 г. Двата тоталитарни режима са си поделили Полша, а Сталин е завзел и трите балтийски държави. На 28 юни 1940 г. съветските войски завземат Бесарабия и Буковина.
Другият персонаж
Другият персонаж - Георги Димитров, е професионален конспиратор. През 1918 г. е агитирал войниците от Солунския фронт срещу войната, за което лежи в затвора. Организирал е по нареждане на Коминтерна т.нар. Септемврийско въстание, извършвал конспиративна дейност в Швейцария и Германия, а на 9 март 1933 г. е обвинен в подпалването на Райхстага. На процеса в Лайпциг Димитров става известен с обвиненията си срещу нацисткия режим на Хитлер. Но антинацистката му позиция не е изява на защитник на демокрацията, а на идеолог на болшевизма - не по-малко престъпна идеология от нацизма. Разменен срещу арестувани германци, той отива в Москва, става председател на Коминтерна, ръководи международния отдел на съветската компартия и е депутат в парламента на СССР (1937-1945 г.).
Нещо повече, през октомври 1939 г. след сключването на съюза между Хитлер и Сталин той пише статията “Войната и работническата класа в капиталистическите страни”. В нея Димитров не напада нацистка Германия, а буржоазните демокрации, които се опитвали да настроят Хитлер срещу сътрудничество със Съветския съюз.
Нова и напълно “принципна” позиция! Съюзът между двама от най-големите световни престъпници не възмущава “героя от Лайпциг”.
Възход и падение
Богдан Филов е министър-председател до смъртта на цар Борис на 28 август 1943 г. След това става един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II.
На 9 март 1943 г. заместник-председателят на Народното събрание начело на група от 43 депутати от мнозинството изпращат на Филов прочутата петиция, с която настояват да не се депортират евреите - граждани на българското царство. На 23 март Филов свиква групата на мнозинството и иска вот на доверие за политиката си и получава подкрепа. Под неговия натиск 13 депутати оттеглят подписите си, но евреите не са депортирани. Антиеврейската позиция на Филов е падението на професора-археолог.
Същевременно от 9 септември 1943 г. като регент той не съумява да изведе България от войната и дори не прави опити (каквито са правили цар Борис и Кьосеиванов, както постъпи и Италия). Това би могло да спаси страната от болшевизация чрез споразумение със съюзниците. През 1943 г. това е било възможно, но Филов остава верен на Тристранния пакт докрай и дори подава оставка на 7 септември 1944 г., когато правителството на Муравиев обявява война на Германия. Това, че не емигрира, а остава в страната с ясното съзнание , че ще бъде екзекутиран, не може да е компенсация за катастрофата, за която той носи значителна отговорност. 45 години българският народ изкупуваше със страданията си под съветския комунистически режим грешките на политиците от 40-те години.
Въвеждане на болшевизма
Но този съветски болшевизъм яростно е въведен от другата фигура - Георги Димитров, послушен изпълнител на волята на Сталин , директно от Москва диктувал инструкциите за провеждането на терор, масови убийства на противниците на режима, присъдите на т.нар. Народен съд и пр. Документите, подписвани с псевдонима “Дед”, са запазени и свидетелстват за отговорността на Димитров за тези изключително тежки престъпления на комунистическия режим. От 22 ноември 1946 до 2 юли 1949 г. Димитров става министър-председател на България. През този период убийствата продължават - общата цифра е около 60 000, като половината само през първия месец след преврата на 9 септември 1944 г.Около 10 000 от тях са обявени за “безследно изчезнали” и тленните им останки се намират в масовите гробове, разкривани след 1989 г. Образувани са концентрационните лагери, където без съд и присъда и дори без обвинение са изпратени над 200 000 души, разгромена е опозицията, а нейният водач Никола Петков е убит, извършва се насилствена “македонизация” на населението в Пиринска Македония, унищожава се политическият плурализъм, свободата на словото, провежда се манипулиран референдум за Народна република и царското семейство се изгонва от страната, провежданите “избори” за десетки години остават само един фарс без дори привидна демократичност. Димитров съзнателно налага болшевишкия тоталитаризъм. България губи своята независимост и е напълно подчинена на Съветския съюз.
Трябва ли да избираме?
Присъдата на “Народния съд”, произнесена над Богдан Филов, е отменена през 1996 г. с Решение № 172 на Върховния съд на Република България по предложение на главния прокурор. Това обаче не означава одобрение на политиката, която Филов е провеждал и позициите, които е застъпвал професорът по археология. Но следва ли от това, че трудовете му по история и археология трябва да остават инкриминирани и над тях да тегне сянката на политиката на Филов?
Някога великият химик и откривател Антоан Лоран де Лавоазие, като монархист и привърженик на краля Луи ХVI, е гилотиниран. “Революцията няма нужда от химици!”, заявили революционерите. Но научните постижения на Лавоазие не са оспорвани никога. Той е във всеки учебник по химия. А улица “Лавоазие” в Париж е до улица “Робеспиер”! Стигмата върху произведенията на учения Богдан Филов очевидно трябва да отпадне. Може ли обаче политикът Филов и археологът Филов да бъдат разглеждани отделно?
Филов е бил “протеже” на царя, а булевард на името на цар Борис III има в София и никой не протестира срещу това. На имена на протежета обикновено не се наименоват улици и площади. Но на имена на големи учени - да!
Може ли една улица да носи името на професора , а не на министър-председателя и регента? Безспорният световнопризнат учен, от една страна, и провалилият се политик, който в своя провал е повлякъл и България?
Ще бъде ли произнесена присъда над Димитров?
Присъда над Георги Димитров не е произнасяна. Култът към неговата личност в една квази религиозност на комунистическия режим беше гротеска, като от роман на Оруел или Кафка, прекратена с изнасянето на тялото му от построения мавзолей.
Историците изнесоха много истини за него и те са публично достояние. Бяха публикувани книги и документи за неговата дейност, някои от които особено разобличаващи. Но обществото не реагира на това, че в България остават гигантски негови статуи и дори се строят нови. Величае се на конференции на комунисти и социалисти, на национални и международни форуми. Деянията му като протеже на Сталин не се обсъждат и осъждат и се избягва да се говори за тях. За комунистите и за управляващата БСП той продължава да е обект на култ.
Ескориал
По времето на генерал Франко в Испания се постигна един странен консенсус - помирение между франкисти и комунисти. Създаде се общ мемориал в “Долината на падналите” недалеч от двореца-манастир “Ел Ескориал”. Сянка над това “историческо помирение” бе приемането на Резолюция 1481/2006 г. на ПАСЕ за осъждане на престъпленията на комунистическите режими. Тогава испанските левичари в отговор внесоха проект за осъждане на режима на Франко. Той също се прие. Демократите осъждат диктаторите!
И дори в Испания започна дискусия за преименоване на мемориала.
Помирението на франкисти и комунисти не може да е решението на едно демократично общество. Решението на демократите е отхвърлянето на всички недемократични идеологии и режими.
Това трябва да бъде и решението в България!
Дискусията е необходима!
Няма коментари:
Публикуване на коментар