Интервю на Петър Добрев с народния представител от Синята коалиция Лъчезар Тошев
Петър Добрев: Г-н Тошев, на 19 ноември Народното събрание най-сетне прие вашето предложение 23 август да бъде отбелязван като ден на памет за престъпленията, извършени от комунизма в България.
Лъчезар Тошев: Да, всъщност бяха приети първите четири точки от нашето предложение. С тях Народното събрание подкрепя приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Подкрепя също така Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. „Европейската съвест и тоталитаризма”, както и Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. ”Ново обединение на разделена Европа”. Много важна е четвърта точка - обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими. Това е фактическата ситуация.
- Отвъд фактологията, смятате ли, че този път вече ще има и някакво приложение на практика на тези решения, защото и преди Народното събрание е осъждало под една или друга форма комунизма, но без реален резултат?
- Това са усилия, продължаващи много години. Това е поредната стъпка, която беше направена. Така България се присъедини към приетите решения на три европейски институции. В тези резолюции категорично е посочена необходимостта от реално осъждане на престъпленията на тоталитаризма, както и отбелязването на 23 август като ден на памет за тези престъпления. В България тоталитарен режим беше комунистическият. Но ние се присъединяваме към общия европейски процес, към общия ден на памет за престъпленията на тоталитарните режими, за да може да не се забравя това, което се е случило. Това е част от нашата история и трябва всички да имат възможност да знаят какви ужасяващи неща са били извършвани в името на тези режими. Тогава ще можем да имаме едно определено отношение и към различните идеологии, стояли в основата на тоталитарните управления. Затова се смята, че познанието за тези режими би помогнало и за националното помирение. Просто всеки мислещ човек, който се смята за демократ, би трябвало да осъди престъпленията, независимо точно какъв тоталитарен режим ги е извършил. Става въпрос както за тези, изпратили евреите в газовите камери, така и за тези у нас, които в първите месеци след 9 септември са убили почти 30 хиляди души, 18 хиляди от които с висше образование. 200 хиляди души пък са изпратени в лагери, повечето без никакво обяснение и правно обвинение. Тези тежки репресии трябва да бъдат помнени.
- Има ли политическа воля в това Народно събрание тези истини да станат масово достояние? Защото вестник „ПРО и АНТИ“ отдавна говори за тях, но за жалост в обществото все още няма масов консенсус.
- Затова е нужно да има институт за национална памет. Вече имаме новина от политическа партия ГЕРБ, че такъв институт ще има. Остава да обсъдим подробностите как ще изглежда той, какви ще са отношенията му с комисията по досиетата. Според мен комисията по досиетата трябва да довърши работата си по уточняване на сътрудниците на репресивния апарат. Но трябва да се знае и какви точно са били деянията на този апарат, как е вземал той решенията си, каква е съдбата на жертвите. Затова комисията не може да бъде достатъчна за целите, които си поставяме. Ние работим в името на човечността – не за отмъщение или търсене на реванш. Всички би трябвало да застанем зад решенията на европейските институции – като съвременни европейски граждани. За съжаление при крайното гласуване нямахме пълно единодушие – за пореден път БСП не се присъедни към предложението за национален консенсус.
- Не е ли жалко, че БСП по този начин отново подчертава, че не е осмислила и преодоляла вината на комунистическите си предшественици?
- Някои от депутатите на БСП все пак предварително подкрепиха резолюциите на ЕП и ОССЕ, но не и тази на ПАСЕ. Това е нещо неаргуменирано, защото подкрепените от тях резолюции се позовават на тази на ПАСЕ. В крайна сметка от БСП не гласуваха и за целия проект. Явно те просто не бяха подготвени за този дебат.
- Какви са вашите следващи стъпки в подетия процес?
- Трябва да се приеме закон за институт за национална памет, което вече ще е нещо значително. В момента текат и дебатите по закона за давността. Това е нещо, което стои от много години. Не трябва парламентът да играе ролята на съд, но не бива и тези, обвинени в най-тежки престъпления, да се прикриват зад давността. В момента за жалост в наказателния кодекс максималната давност за най-тежките престъпления е 35 години, което не дава възможност много от престъпленията на комунистическия режим да бъдат осъдени. Където става дума за престъпления срещу човечеството, е записан единствено геноцидът. Както вече съм писал на страниците на “ПРО и АНТИ”, римският статут на Международния наказателен съд дава една много по-подробна дефиниция на това какво са престъпленията срещу човечеството. Тази дефиниция включва убийствата по политически причини, изселванията, безследното изчезване на лица и т.н. Всички тези неща са били извършвани от комунистическия режим в България. Затова за тях не трябва да има давност. Други държави вече са приели такива решения – Германия през 93-та, Полша. Трябва да отбележа и че престои правителството да внесе нов закон за образованието. Тогава ние ще внесем отново предложение престъпленията на комунизма да се включват в учебниците по история, ако подобно предложение не се съдържа в проекта.
- Можем ли тогава да разчитаме, че още в този парламент ще се реши и въпросът за давността?
- По много от вече приетите неща ние работим от години. С постоянство и упоритост постигаме своите цели. Дори един отказ не означава приключване на въпроса. Дебатите винаги са актуални, защото справедливост трябва да има. Когато престъпленията са извършени и няма наказание, това разрушава обществения морал. Затова не трябва и един тоталитарен режим да бъде представян като алтернатива на демокрацията, защото той просто не може да бъде такава. Затова ние продължава да работим по всички тези посоки.
КАРТИНИ ОТ АДА
Съветска Украйна. Хиляда деветстотин тридесет и трета година.
Безлюдни пътища. Опустели нивя. Онемели села. Празни хамбари. Обори без добитък.
Вкоченясали трупове по стърнища, улички, дворове, мегдани. Къщурки с мъртъвци по кревати и подове. Сайванти с обездвижени от немощ човекоподобни призраци. Плевни с полуживи деца с телца като ембриони в спиртни стъкленици. Жени с плитко дихание, подути кореми, морави лица, избелели зеници. Мъже-скелети, копаещи собествените си гробове, за да не попаднат в общата яма наедно с другите смъртници. Дървета със самообесили се окаяници.
Залитащи от безсилие баби, оставящи осиротели пеленачета по друмове с надежда случайно премираващ пътник да ги прибере. Обезумели майки, подаващи през прозорци на влакове децата си на непознати хора. На тях самите е забранено да напускат обречената на смърт от тотален глад територия. Нямат право на пътни документи.
Все пак по чудо някои селяни успяват да се доберат до близкия град, следвайки жп релсите. И там недоимък, глад, купони, опашки. Болници с лекари и медицински сестри, на които е наредено да не оказват помощ на умирающите.
Озверени от немотия граждани, подритвайки като кучета бегълците – земеделски стопани, продавали им години наред по пазари пресни храни, плодове, зеленчуци. Партийна полиция, която бие клетниците, а после ги захвърля в тъмни складове, за да умрат без свидетели. Със сетни сили нещастниците пълзят навън в желанието си да издъхнат под открито небе.
Границите на съветската република са блокирани от въоръжена охрана. Украинската провинция е превърната в гигантски лагер на смъртта.
По селата с всеки изминат ден адът добива по-зверски очертания. Хората, подложени на бавната, унизитела, неизбежна загуба на живот, предизвикана от насилствен глад в един от най-плодородните райони на света, губят човешкия си образ. Ядат плъхове, мърша, отпадъци, бурени, треви, изпражнения. Алчно поглъщат закланите си кучета и котки.
Гладът – и то пълният - е лош съветник. Преди да причини смърт, той предизвиква у жертвата си продължителни неописуеми физически страдания. Подбужда я към престъпления, кражби, лудост, аморални действия.
Съпрузи насърчават жените си да проституират с болшевишки функционери срещу парче хляб. Родители изпъждат децата си в града да просят, където вместо залък те намират смъртта си в безхлебни сиропиталища. Мъж и жена заживяват в дива омраза. Синове и дъщери се насъскват срещу родителите си. Властта очаква от тях да следат и предават бащите, майките, роднините си.
И накрая настъпва най-лошото, най-ужасното, най-нечовешкото, за което е страшно дори да се мисли, камо ли да се говори и пише – с продължителния глад в някои домове идва канибализмът.
Майка сварява сина си, за да нахрани себе си и дъщеря си. Шестгодишно момиченце – спасено от роднини - за последен път вижда баща си, когато той точи ножа си, за да го заколи. В друго домакинство отсичат главата на снаха, за да опечат тялото й във фурна.
Лекарка пише до близките си в града, че още не е канибалка, но преди редовете й да ги достигнат, може и да стане. Група дечица късат парчета от месото на най-малкото сред тях и заедно с него ги ядат, отпивайки от кравта му…
Не, това не са картини, рожби на болна фантазия, а спомени на очевидци и на оцелели страдалци, документирани в наскоро излязлата и добила широка известност книга “Кървави земи” на професора по история от Университета Йейл Тимоти Снайдър. И ако има нещо болно в цялата тази история, то е садизмът на бащицата Йосиф Сталин, обрекал съзнателно и планомерно на гладна смърт милиони свои поданици в благодатната, обширна земя на Украйна. Част от населението на републиката трябва да бъде затрито, за да може московският сатрап да наложи колхозите си и да създаде съветска нация, годна да строи комунизъм.
В името на “висшите” цели в селата на Съветска Украйна през 1933 г. на ден умират десетки хиляди души. За Йосиф Сталин, оставил милиони без житно зърно, троха хляб, грам месо и какъвто и да било зеленчук, мъчителното им съществуване и грозна гибел, не са друго, а саботаж срещу червената власт.
Забравил е, че сам той е разпоредил на няколко пъти през 1932 г. – когато започва по-страшната и от мор трагедия - да се изземе от селяните чрез убийствено завишени квоти за доставки цялата им реколта; че ги е оставил без зърно за посев; че със заповод е забранил изпращането на стоки и храни за селата; че е претърсил чрез зловещите емисари от политическата си полиция хамбарите, оборите, къщите, плевните на земеделците и е конфискувал до шушка всичко намерено в тях. Не се и сеща, че през ноември и декември 1932 г. е предприел седем допълнителни насилнически действия, превърнали през 1933 г. Украйна в гробище без гробове, а с плитки трапове, от които години наред ще се подават части от телата на обезобразени от глад мъртъвци. Не малко от тях - заровени преди да настъпи краят им.
По времето, през което провинцията на Съветска Украйна е подложена на смъртоносен глад, съдистът-болшевик разполага с 3 милиона тона резервни зърнени храни в правителствените си складове. Но нали трябва да се зида комунизъм и да се утвърждава традицията строят на “равенството и братството” да бъде граден върху човешки трупове!
А на мястото на умъртвените, т.е. в самите им къщурки, скоро ще се заселят подбрани руснаци, надъхани с болшевишко верую…
Не само Украйна е превърната в земен ад. Подобна е съдбата и на други райони на многонационалния Съветски съюз, осъдени на смърт чрез Големия глад: Казахстан, Молдава, Беларус и зърненопроизводителните терени на Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ, Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир.
През 1933 г. в частни разговори съветски първенци споменават цифрата 5,5 милиона души като най-вероятната за унищожените от глад. Четири години по-късно преброяването на населението установява с 8 милиона по-малко поданици в страната на комунизма от очакваната цифра. Сталин забранява да бъдат оповестени резултатите и заповядва екзекуция на установилите ги демографи.
Едва ли някога ще се узнае точният брой на жертвите от Големия глад. Смъртта на огромна част от тях не е регистрирана. Някои историци твърдят, че пострадалите са 10 милиона. Други са на мнение, че те са седем. Според демографски изчисления, извършени по поръчка на ръководството на днешна независима Украйна, в някогашната съветска република са убити чрез глад 3,9 милиона души. За Съветски Казахстан се приема, че ликвидираните чрез глад човешки същества са 1,3 милиона, повечето от които принудително заселени номади.
А сега ми се иска да опиша друга една картина - не от ада, а от циничното ни съвремие.
На 27 януари 2011 г. Комисията по правата на човека в Народното събрание на Република България обсъжда отлично мотивирана декларация, внесена от сините депутати Лъчезар Тошев и Иван Иванов. Същността на документа е да осъди умишлено предизвикания глад в Украйна - известен като Гладомор - и в другите републики от бившия Съветски съюз като едно от най-мащабните престъпления срещу човечеството и да изрази почит към милионите невинни жертви на червения режим, сред които има и хиляди български земеделци.
Към декларацията са приложени две резолюции: на Парламентарната Асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2008 и на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа от 28 април 2010 година.
Като припомнят, че парламентарните институции представляват волята на народите на съответните страни и определят до голяма степен хуманитарната политика и законодателство, текстовете им обявяват Големия глад за едно от най-тежките престъпления срещу човечеството. В заключение документите окуражават парламентите на всички държави да приемат закони относно признаване и осъждане на масовото безпрецедентно убийство, осъществено от съветската власт.
Като членка на Европейския съюз и на гореспоменатите организации от България се очаква да подкрепи резолюциите без всякакви проблеми. Разбира се, всичко трябва да мине по установения ред. А според правилника на нашия парламент декларацията, подготвена от Тошев и Иванов, първо трябва да бъде одобрение от Комисията по правата на човека и след това да влезе в пленарната зала на Народното събрание за гласуване.
Колкото и да е невероятно, последното няма да се случи в близко бъдеще. Защото от деветимата депутати в Комисията по правата на човека само двама определят Големия глад като престъпление срещу човечеството. Това са Йордан Бакалов от СДС и Тунчер Кърджалиев от ДПС. Други двама народни избраника с гласа си отхвърлят декларацията - ще рече за тях убийството на милиони човешки същества не заслужава да бъде заклеймено, а седмина изобщо нямат отношение по въпроса.
Какъв цинизъм, какво бездушие и каква липса на човещина са проявили деветимата депутати, гласували с “против” и с “въздържал се” по повод подобно чудовищно злодеяние!
А липсата на човещина не е безобидна черта на характера. Тя крие сериозни заплахи. Така например според регистрирани сведения на оцелели от Гладомора украинци именно люде с това качество са ставали канибали.
Добре е, че въпросните парламентаристи не са недохранени.
Вх.№
154-03-2 /13.01.2011г.
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
ХLI
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО
ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 86, ал. 1 от
Конституцията на Република България и
чл. 78, ал. 1 от ПОДНС внасяме
проект за Декларация с
мотиви към него.
Молим проектът за
Декларация да бъде
предоставен за разглеждане и приемане
съгласно установения ред.
София,
13.01. 2011 г.
Вносители:
н.п. Лъчезар Тошев
н.п. Иван Н.Иванов
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И
ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!
ДЕКЛАРАЦИЯ
Относно:
възпоменание на Големия глад (Гладомор)
в Украйна
1932-1933г.
и другите републики на бившия Съветски
съюз
Народното
Събрание на Република България :
1. Като изразява
своята подкрепа за Резолюцията на
Парламентарната Асамблея на ОССЕ
„Гладомора 1932-1933г. в Украйна”, приета
в Астана на 3 юли 2008г., Резолюцията на
ЮНЕСКО от 1 ноември 2007г. за „Възпоменание
на жертвите на Големия глад (Гладомор)
в Украйна през 1932-1933г.” и Резолюцията
1723/2010г. „Възпоменание за жертвите на
Големия Глад (Гладомор) в бившия СССР”,
приета от Парламентарната Асамблея на
Съвета на Европа
2. Като осъжда
остро това престъпление срещу човечеството,
извършено умишлено от тогавашното
ръководство на Съветския съюз което е
довело до смърт от принудителен глад
над 7 милиона души в Украйна и на милиони
хора в Казахстан, в Република Молдова,
в Беларус и в зърнопроизводителните
райони на Русия (Средното и Долното
Поволжие, Северен Кавказ, Централния
чернозем, Южен Урал, Западен Сибир)
3. Като
припомня, че сред жертвите на Гладомора
са и българите живяли в Украйна и в други
републики от бившия Съветски съюз,
занимавали се със земеделие - факт
припомнян нееднократно от сдруженията
на украинските българи
4. Като
припомня задължението на страните
членки на ОССЕ „ясно и недвусмислено
да осъдят тоталитаризма”, съдържащо
се в Чл.40 на Копенхагенския документ от
1990г., приет
на 29 юни
1990 г. на среща на Конференцията за
сигурност и сътрудничество в Европа -
предшественик на днешната Организация
за сигурност и сътрудничество в
Европа, в което е
участвала и Република България
5. Като изразява
удовлетворение от осъждането на Гладомора
от
Образователната
и Научна Организация на Обединените
Нации
6. В съответствие
с Резолюция 1481/2006 за „Необходимостта
от международно осъждане на престъпленията
на тоталитарните комунистически режими”,
приета от Парламентарната Асамблея
на Съвета на Европа
ДЕКЛАРИРА:
Осъжда
умишлено предизвикания глад в Украйна
(Гладомор) и в другите републики от
бившия Съветски съюз 1932-1933г. като едно
от най-големите престъпления срещу
човечеството, извършено от ръководството
на Съветския съюз и изразява почит към
невинните жертви на на комунистическия
режим в бившия Съветски съюз.
София,
13.01.2011 г.
Вносители:
Вносители:
н.п. Лъчезар Тошев
н.п. Иван Н.Иванов
М О Т И В И
На 7 ноември 2003 г. 35
държави - членки на ООН направиха
съвместно изявление по повод 70-тата
годишнина от масовият глад в Украйна -
наречен „Гладомор” в периода 1932-1933г.,
извършен умишлено от тогавашното
ръководство на Съветския Съюз и
предизвикал смъртта на над 7 милиона
украинци и отнел много милиони човешки
животи в Казахстан, Беларус, Република
Молдова и Русия.
Сред жертвите на
Гладомора, попадат и значителен брой
от украинските българи, занимавали се
със земеделие.
Това е едно от
най-тежките престъпленията на тоталитарните
комунистическите режими, които са
отговорни за смъртта на над 100 милиона
души в целия свят.
Целта на тази престъпна
политика е била да се премахне евентуалната
съпротива на селячеството н бившия
Съветски съюз срещу насилствената
колективизация и формирането на
„съветска нация”.
С редица свои актове
Съветът на Европа, Европейският парламент,
Организацията за Сигурност и Сътрудничество
в Европа призовават за недвусмислено
осъждане на такива престъпления.
Настоящият проект
е в съответствие с резолюциите на
Парламентарната Асамблея на ОССЕ и
Парламентарната Асамблея на Съвета на
Европа, чиито текстове са представени
по-долу.
Приложение към мотивите
Неофициален превод!
Резолюция
на
Парламентарната Асамблея на ОССЕ за
Гладомора от 1932-1933 г. в Украйна
Астана,
3 юли 2008г.
1. Като препотвърждава
важната роля на ОССЕ за разпространението
на човешките права и ценности
2. Припомняйки, че
парламентарните институции играят
решаваща роля в определяне на хуманитарната
политика и законодателство и представляват
волята на хората на съответните страни
3. Подчертавайки, че
повишаването на информираността на
обществото за хуманитарните трагедии
в нашата история е средство за
възстановяване на достойнството на
жертвите, чрез познание за техните
страдания и за предотвратяване на
подобни трагедии в бъдеще
4. Напомняйки на
държавите-членки на ОССЕ за задълженията
им ясно и недвусмислено да осъдят
тоталитаризма (Копенхагенският документ
от 1990 г.)
5. Припомняйки, че
управлението на сталинисткия режим в
бившия СССР доведе до огромни нарушения
на човешките права и лиши от право на
живот милиони хора
6. Припомняйки също,
че престъпленията на сталинисткия режим
са вече разкрити и осъдени и че някои
от тях все още изискват национално и
международно признаване и недвусмислено
осъждане
ПА на ОССЕ:
7. Почита паметта на
милионите невинни украинци, загинали
по време на Гладомора 1932-1933 г. като
резултат от масово гладуване до смърт,
предизвикано от жестоки преднамерени
действия и политика на тоталитарния
сталински режим
8. Приветства
признаването на Гладомора в ООН, от
Образователната и научна организация
на ООН и от националните парламенти на
редица от страните- членки на ОССЕ
9.Одобрява съвместната
декларация на 31 страни -участнички в
ОССЕ по повод 75-ата годишнина от Гладомора
от 1932-1933 г. в Украйна, обявена на 15-ата
среща на Съвета на Министрите на
ОССЕ
10. Подкрепя инициативата
на Украйна за разкриване на цялата
истина за тази трагедия на украинския
народ-в частност чрез повишаване на
общественото познание за Гладомора на
международно и национално ниво,
организирайки възпоменания на Гладомора,
както и академични, експертни и граждански
събития, имащи за цел да се дискутира
този въпрос.
11. Поканва депутатите
от страните, членуващи в ОССЕ, да участват
в събитията, посветени на възпоменанието
на 75-ата годишнина от Гладомора 1932-1933г.
в Украйна
12. Силно окуражава всички
парламенти да приемат закони относно
признаване на Гладомора.
Неофициален превод!
ПАРЛАМЕНТАРНА
АСАМБЛЕЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА
РЕЗОЛЮЦИЯ 1723/2010
(приета на 28април 2010г.)
ВЪЗПОМЕНАНИЕ НА ЖЕРТВИТЕ НА
ГОЛЕМИЯ ГЛАД (ГЛАДОМОР) В БИВШИЯ СССР
- Парламентарната Асамблея позовавайки се на Резолюция 1496/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, в която категорично се осъди масовото нарушаване на човешките права извършено от тоталитарните комунистически режими и се изрази съчувствие, разбиране и признание към жертвите на тези престъпления. Тя също заяви че познаването на историята е едно от предварителните условия за недопускане на подобни престъпления в бъдеще.
- Тоталитарният сталинистки режим в бившия Съветски съюз доведе до ужасяващи нарушения на човешките права, които лишиха милиони хора от тяхното право на живот.
- Една от най-трагичните страници в историята на народите от бившия Съветски съюз е масовият глад в зърнопроизводителни зони на страната, която започва в края на 1920-те години и достига своята кулминация 1932-3г.
- Милиони невинни хора в Беларус, Казахстан, Молдова, Русия и Украйна, които са били част от Съветския съюз, са загубили своя живот като резултат от масова гладна смърт, предизвикана от жестоките умишлени действия и политика на съветския режим.
- В Украйна, която е пострадала най-много, особено засегнато от Големия Глад е било селячеството и милиони отделни фермери и членовете на техните семейства са загинали от глад последван от насилствена колективизация, забрана за напускане на засегнатите зони и конфискация на зърното и друга храна. Тези трагични събития се отнасят до Гладомора (политически мотивирано гладуване до смърт) и са признати със закон в Украйна за акт на геноцид срещу украинския народ.
- В Казахстан също милиони хора стават жертви на масовото гладуване и делът на загиналите спрямо цялото население е най-висок в Съветския съюз. Традиционно номади, животновъдите казахи са били принудени да се заселят и били лишени от добитък. Големият Глад се помни като най-голямата трагедия на казахския народ.
- В зърнопроизводителните зони на Русия ( Средното и Долното Поволжие, Северен Кавказ , Централния чернозем, Южен Урал, Западен Сибир и някои други региони), гладът причинен от „колективизацията”и отнемането на собствеността на частните фермери е отнело милиони животи в селските и градските райони. Според точните данни е оценено, че населението на Русия е понесло най-висока смъртност като резултат от съветската аграрна политика.
- Стотици хиляди фермери умират и в Беларус и Република Молдова.
- Въпреки, че тези събития са имали своята специфика в отделните региони, резултатите са били еднакви навсякъде: Милиони човешки животи са били безмилостно жертвани в изпълнение на политиките и плановете на сталинисткия режим.
- Асамблеята почита паметта на всички онези които са загинали в това безпрецедентно човешко бедствие и ги признава като жертви на жестоките престъпления на съветския режим срещу неговия народ.
- Тя остро осъжда жестоките политики изпълнявани от сталинисткия режим, довели до смъртта на милиони невинни хора, като престъпления срещу човечеството. Тя категорично отхвърля всички опити да бъдат оправдани тези смъртоносни политики независимо с какви мотиви и припомня, че правото на живот е неотменимо.
- Тя приветства усилията насочени към разкриване на историческата истина и повишаване на информираността на обществото за тези трагични събития в миналото. Такива усилия трябва да целят обединяване, а не разделение на хората.
- Асамблеята приветства извършеното в Беларус, Казахстан, Република Молдова, Русия и особено в Украйна с цел улесняване на достъпа до архивите и призовава компетентните власти на тези страни да разсекретят архивите си и да улеснят достъпа до тях на всички изследователи включително от други страни.
- Освен това тя призовава другите страни-членки на Съвета на Европа да направят националните си архиви открити и достъпни.
- Асамблеята призовава историците от страните на бившия Съветски съюз пострадали от Големия глад, както и историците от други страни, да провеждат съвместни независими изследователски програми с цел да бъде установена пълната, безпристрастна и неполитизирана истина за тази човешка трагедия и тя да бъде направена обществено достояние.
- Тя настоява политиците от всички страни на Съвета на Европа да се въздържат от всеки опит за политическо влияние върху историците и предрешаване на изхода от независимото научно изследване.
- Тя приветства решението на украинските власти да определят национален ден за възпоменание на жертвите на Големия Глад (Гладомор)в Украйна и окуражава властите в другите пострадали страни да направят същото по отношение на техните жертви.
- Тя допълнително окуражава властите на всички тези страни да се споразумеят за участие в общи мероприятия за възпоменание на жертвите от Големия Глад без значение на тяхната националност.
София, 13.01.2011
г.
Вносители:
Вносители:
2010 ORDINARY SESSION
________________________
(Second part)
REPORT
Fifteenth sitting
Wednesday 28 April 2010 at 3 p.m.
(…..............)
4. Commemorating the victims of the great
famine (Holodomor) in the former USSR
THE PRESIDENT (Translation) – We now come to the
debate on the report from the Political Affairs Committee on
commemorating the victims of the great famine (Holodomor) in the
former USSR, Document 12173, presented by Mr von Sydow, followed by
an opinion presented by Mr Rowen on behalf of the Committee on Legal
Affairs and Human Rights, Document 12181.
I remind members that we have agreed to interrupt
the list of speakers at about 6.30 p.m. I ask members to restrict
their speaking time so that we can ensure that the largest number
possible have an opportunity to express their view.
I call Mr von Sydow to present the report on behalf
of the committee. You have 13 minutes in total, which you may divide
between presentation of the report and reply to the debate.
Mr von SYDOW (Sweden) – Dear colleagues, I
have the duty of presenting on behalf of the Political Affairs
Committee the report on commemorating the victims of the great
famine, Holodomor, in the former USSR. I do so in my capacity as
chair of the committee. Our rapporteur, Mr Çavuşoğlu, cannot do
that himself because he now presides over our Assembly.
The great famine in the former Soviet Union in the
early 1930s is one of the most tragic pages in European 20th century
history. Millions of people died of hunger in the former Soviet
republics of Belarus, Kazakhstan, Moldova, Russia and especially
Ukraine as a result of the cruel, inhuman policies and actions of the
totalitarian Stalinist regime. In Ukraine, which suffered the most,
those tragic events are referred to as the Holodomor, and are
recognised by Ukrainian law as an act of genocide against Ukrainians.
The tragic issue was brought to us in the Assembly
in January 2008 when a motion on the need for international
condemnation of the Holodomor in Ukraine in 1932-33 was tabled. It
called on the Assembly to condemn the deeds of the repressive
Stalinist regime and to commemorate the millions of Ukrainian victims
of the Holodomor, which means “artificial famine” or “killing
by hunger” in Ukrainian.
In March 2008 another motion – on the 75th
anniversary of the mass famine in the territory of the former USSR –
was introduced in the Assembly. It was intended to address the
tragedy of all those who became victims of the ’32-‘33 mass
famine in the former Soviet Union, including in Ukraine. Both motions
were referred to the Political Affairs Committee. In May 2008, the
committee decided to merge the two motions in a single report.
By means of that report we, the committee, sought to
find ways leading to reconciliation. That is why the rapporteur
invited the parliamentary delegations directly concerned by the
issue, whose countries suffered during the great famine, to submit
written contributions to complete his findings. We are grateful to
our colleagues from Ukraine, Moldova and Kazakhstan for their input,
which may be found as an attachment to the report and which allows us
better to comprehend the variety of views on the great famine. We
also received a written contribution from Russia and it has been
circulated in the committee, but it came too late to be attached to
the report.
Now, briefly, the facts. In the late 1920s the
Soviet leadership launched a policy of industrialisation, the rapid
development of heavy industry to transform a largely agrarian nation
into an industrial power. That policy required enormous human and
material resources. The Soviet leaders decided to step up grain
exports to the west as a source of foreign currency for
industrialisation. At the same time the Soviet state started a policy
of collectivisation – the creation of collective farms instead of
individual privately owned farms. Peasants had to give up their
private plots of land and property. The produce of collective farms
was sold to the state at a low price set by the state. As peasants
were not eager to join, in November 1929 the Soviet leadership
decided to implement accelerated forced collectivisation. That led to
a catastrophic drop in farming productivity from 1929-30.
The famine started in 1929 in the grain-producing
areas. Documents now available show that the Soviet leadership was
aware of the harsh famine in those parts of the USSR but did not
change its policy. The central government and local and regional
authorities persistently required the fulfilment of grain and food
procurement at all costs, and did not hesitate to resort to
repression and the use of force against civilian peasants in the
process of food requisition.
The Soviet regime sought to hide all the information
about the famine, both inside the country and abroad. The facts were
hidden by the Soviet regime not only during the events but also many
years afterwards, until the late 1980s and Perestroika.
Millions of people died, and there is horrible
evidence that people had to cling to cannibalism – they had to eat
corpses. If you did not experience this or you do not have relatives
who did, or if you are aware of it only through literature, you
cannot appreciate the grim horror. The Soviet regime bears the
responsibility for the deaths of millions of people in Ukraine and in
all the other regions concerned in the then USSR, and it is guilty of
the crime against its own people.
The issue of the Holodomor is still dividing
Ukrainian politicians and society. Former President Yushchenko and
his party, as well as other parties, call the Holodomor an act of
genocide against Ukrainians. They believe that the famine in Ukraine,
contrary to the other regions of the former USSR, was a deliberately
organised act of genocide aimed at physically eliminating Ukraine as
a nation. According to them, Ukrainian peasants were starved to death
not because they were peasants but because they were Ukrainians.
We heard, however, President Yanukovych’s position
yesterday. In his view, the Holodomor was a crime of a Stalinist
totalitarian regime and a common tragedy of the peoples of the former
USSR, not an act of genocide targeting one specific group: the
Ukrainians.
The report comes to the conclusion that the great
famine in the Soviet Union was the result of the policies of the
Soviet totalitarian regime led by Stalin. The food shortages in the
grain-growing areas of the USSR that led to mass famine and the
deaths of millions of peasants were caused by the policy decisions
taken by the highest authorities of the Soviet state and actively
implemented at regional and local levels. We strongly condemn these
policies and actions as crimes of the Soviet regime against its own
people and crimes against humanity. We reject any attempts to justify
these deadly policies, for whatever purposes.
We honour the memory of all those who perished in
the unprecedented human disaster, and recognise them as victims of
the deliberate crime of the totalitarian regime. We welcome all
efforts aimed at revealing the historical truth and at raising public
awareness of these tragic events. We believe that such efforts should
unite, not divide, peoples.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you, Mr von
Sydow. You have four minutes left at the end of the debate. I call Mr
Rowen, rapporteur, for the opinion of the Committee on Legal Affairs
and Human Rights.
Mr ROWEN (United Kingdom) – On behalf of my
committee, I welcome the report of the Political Affairs Committee
and its strong condemnation of the acts committed during the
Holodomor, in which millions of ethnic Ukrainians perished. The
question, as the rapporteur has rightly highlighted, is whether such
acts should be considered genocide.
As rapporteur for the Committee on Legal Affairs and
Human Rights, I refer the Assembly to the definition under Article II
of the 1948 UN Convention on the Prevention and Punishment of the
Crime of Genocide. It states that genocide is “any of the following
acts committed with intent to destroy, in whole or in part, a
national, ethnical, racial or religious group, as such: Killing
members of the group; Causing serious bodily or mental harm to
members of the group; Deliberately inflicting on the group conditions
of life calculated to bring about its physical destruction in whole
or in part; Imposing measures intended to prevent births within the
group; Forcibly transferring children of the group to another group.”
Although there is some argument about the motives,
there is no doubt that this act was specifically targeted against the
Ukrainian people, whether in Ukraine itself or in those parts of the
Soviet Union where they were the predominant community. For that
reason, I ask the Assembly today to consider this issue and I have
moved a number of amendments relating to it. In 2003, 25 members of
the United Nations signed up to a declaration stating that this act
was genocide. The United States, Canada, and many Latin American and
east European countries recognise this act as genocide.
A few weeks ago, the president of Poland was
tragically killed on his way to Katyn. Katyn was an horrendous
experience for the Polish people, but the one thing that that tragic
event did was to bring the peoples of Russia and Poland closer
together in reconciliation. If there is to be true reconciliation,
the fact that this act was primarily aimed against the Ukrainian
people and was genocide needs to be recognised. If we cannot do that,
we cannot bring about true justice and reconciliation.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you.
The debate is now open. The first speaker is Mr
Meicar, on behalf of the Alliance of Liberals and Democrats for
Europe.
Mr MEIKAR (Estonia) – The Alliance of
Liberals and Democrats for Europe welcomes the strong condemnation of
the Soviet regime’s policies in the 1930s. We strongly support the
victims of the great famine and the relatives of the Ukrainians,
Kazakhs and all other peoples who suffered. We thank the rapporteur
for his outstanding work and I recommend that everyone read the
memorandum to find more facts.
The tragic events in Ukraine are referred to as the
Holodomor, a politically motivated famine that is recognised by
Ukrainian law as an act of genocide against Ukraine. The Holodomor
has been recognised as genocide by several other countries as well.
To honour the memory of the great famine and the relatives of those
involved in it, historians from countries of the former Soviet Union
that suffered during the great famine, as well as historians from all
other countries, should conduct new, joint, unbiased and
unpoliticised research. All the countries concerned could allow
historians full access to all their archives.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. I call Mr
Boswell to speak on behalf of the European Democrat Group.
Mr BOSWELL (United Kingdom) – It is
entirely right and fitting that this Parliamentary Assembly should
resolve solemnly on its condemnation of the events of 80 years ago in
which so many European citizens perished over a wide territory,
albeit all within the Soviet Union at the time. The great famine
reminds us, as democrats today, of the excesses of Stalin’s
totalitarian regime, both negatively, in failing to provide the
necessities of life for its people, and, more cynically, in using
this as a vehicle of oppression.
Although much of today’s work should be the proper
responsibility of historians and archivists – I have a strong
personal interest in archives – it is right that we in this
Assembly should also come to terms with great events, however
terrible they were. I therefore warmly welcome this report and the
draft resolution, although I have certain reservations about the use
of legally precise terms, such as “crimes against humanity” or
even “genocide”, when yesterday in this Chamber we heard the
President of Ukraine himself express some scepticism about this. They
are terms best defined and used in the law courts. Frankly, the
terrible facts of the case are bad enough to speak for themselves,
without needing a specific descriptive label.
However, although it is right to commemorate the
past, not least in order to avoid repeating it, I would warn the
Assembly against one danger in taking such an approach today. We
should never take up the sometimes unclear and often disputed records
of past events – in this case of 80 years ago – as weapons to
brandish in our current political controversies. We should learn, for
example, from the experience in my country and its neighbour, the
island of Ireland, where until recently who had done what to whom in
1689 – or frankly, almost any year after that – passed for
current debate, but was a material factor in holding back progress,
which is now being made, towards an agreed settlement of an historic
tragedy.
THE PRESIDENT (Translation) – I call Mr Hunko, on
behalf of the Group of the Unified European Left.
Mr HUNKO (Germany) thanked the rapporteur for
the report and said that historical tragedies were often used as a
political tool by the politicians of today. This case was no
different, but the Council of Europe should reject this. He had a
personal connection with this tragedy as many of his family had died
as a result of the famine.
The historical context of the tragedy was crucial.
The famine was a result of the brutal industrialisation programme of
Stalin. The Russian revolution could not be blamed for the tragedy as
it was an attempt to create a new regime which subsequently failed.
By the time of Stalin, the regime in Russia could not be recognised
as communist, and the report was accurate in its balanced
representation of this fact, describing it as totalitarian. The
tragedy could not be described as genocide and it certainly could not
be compared with the Holocaust. Mr Yanukovych, President of Ukraine,
had recognised these points in his balanced speech yesterday.
It was important to recognise the plight of the
victims and prevent a repeat of such tragedies through more
education.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. I call Mr
Herkel, on behalf of the Group of the European People’s Party.
Mr HERKEL (Estonia) – It is extremely
difficult to start this speech standing between two Ukrainians in the
Chamber, one of whom has left for the moment. I would like to thank
the President of the Assembly for this important report. It is a
valuable contribution to a larger process, which was initiated
several years ago with the Assembly’s report on the necessity of
condemning the crimes of totalitarian communism. I raise that report
in connection with today’s discussion, as it was also mentioned by
the rapporteur.
The President has taken a clever approach in the
explanatory memorandum and the appendices by including comments from
various national parliaments. I can only regret that I did not find
the comment from the State Duma of the Russian Federation, although
there were interesting comments from the parliaments of Ukraine,
Kazakhstan and Moldova.
There is one big question, which is sometimes very
sensitive, especially in the case of the Holodomor: whether what
happened was genocide. I fully agree that, after several millions of
victims, the Ukrainian Parliament has the right to call it an act of
genocide. However, if it was a genocide – or a “terror famine”
or “famine genocide”, as some historians call it – there must
also be perpetrators, as well as victims. Any kind of national
accusation must be excluded, of course, but I return to the
totalitarian communist regime. The memorandum refers to a lot of
evidence that the collecting of cereals and the isolation of starving
villages was initiated by the political decisions of the Bolshevik
élite. This historical fact cannot be denied. Therefore, we can call
what happened a “terror famine”, as the great historian Robert
Conquest did, or a “famine genocide”, but it would be incredible
hypocrisy for anyone to say that it was just the consequence of bad
weather.
THE PRESIDENT (Translation) – I call Mr Iwiński,
on behalf of the Socialist Group.
Mr IWIŃSKI (Poland) – In the three minutes
at my disposal, it will be impossible to deal with even the main
aspects of the tragic, but at the same time complicated, phenomenon
of the Holodomor in Ukraine, as it is called – the great famine in
the Soviet Union.
On behalf of the Socialist Group, I congratulate Mr
Çavuşoğlu on his valuable report, which is based on many
documents, visits to several countries and analysis. The report,
which is devoted to a very difficult subject, is undoubtedly
balanced, and contains many important appendices. At the same time, I
welcome the substantial opinion of the Committee on Legal Affairs and
Human Rights, prepared by Mr Rowen, which, frankly, also deals with
quite controversial issues in parts.
The Holodomor, which started in the late 1920s and
culminated in 1932-33, was the terrible result of the forced
collectivisation policies implemented by the Stalinist regime. The
exact number of victims – not only in Ukraine, but in Kazakhstan,
the Volga region, Stavropol, Krasnodar, various zones of Russia and
Belarus – is not known. The figure is perhaps as high as between 7
million to 10 million. Those innocent people died of hunger. They
faced a cruel ban on leaving the affected areas as well as the
confiscation of grain and other food. They were mercilessly
sacrificed to Stalin’s projects, which constituted a crime against
humanity.
Of course, many issues deserve to be clarified, and
some opinions and qualifications remain contentious. One of them was
raised yesterday in this Assembly by President Yanukovych, whose
approach seems to me to be realistic. He said that the Holodomor had
been a consequence of the Stalinist regime and that his country had
been affected. He also said that to recognise the Holodomor as
genocide in respect of one or another people would be incorrect and
unfair, and that it had been a shared tragedy among all members of
the Soviet Union.
All details of the Holodomor tragedy should be
analysed and all the accounts should be thrown open. Historians
should be encouraged to establish all the facts. Obviously, any
attempt to justify Stalinist policies must be rejected.
The Socialist Group sees today’s discussion as a
small, modest tribute to the victims of the Holodomor.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. Mr von
Sydow will reply at the end of the debate, but does he wish to speak
at this stage?
That is not the case.
Mr Lindblad is not present, so I call Mr Sudarenkov.
Mr SUDARENKOV (Russian Federation) said that
in discussing the issue today, there was one thing that needed to be
avoided: the manipulation of the famine for political purposes. There
was a danger that the Assembly would be looking after people who were
long dead, rather than those who were alive.
The 1932-33 famine could not be divorced from
previous agricultural chaos. Agriculture had always been difficult in
Russia and famines were common. It had happened before the revolution
when grain had been sent to Europe to save it from famine. Records
had shown that Stalin had said that Ukraine would be lost and it had
to be ensured that Ukraine was educated and transformed. History
needed to be recorded in an accurate way.
THE PRESIDENT – Thank you. I call Mr Toshev.
Mr TOSHEV (Bulgaria) – I greatly appreciate
the fact that after the adoption of
Resolution 1481 in 2006, our Assembly is again addressing the
crimes of totalitarian communist regimes, which makes society aware
of this bloody page in the history of mankind.
Our rapporteur, who is also our President of the
Parliamentary Assembly, Mr Mevlüt Çavuşoğlu, should be admired
for his commitment to bringing to our attention today the Holodomor –
one of the severest crimes by a communist regime.
I would also like to express my support for the amendments tabled by the Committee on Legal Affairs and Human Rights, which would make our resolution legally more precise.
I would also like to express my support for the amendments tabled by the Committee on Legal Affairs and Human Rights, which would make our resolution legally more precise.
The Holodomor, which means starvation to death, and
is also known as hunger terror or murder by hunger, was a policy that
the Soviet regime intentionally applied in 1932-33.
It caused the death of several million people in Ukraine, mainly peasants, who were considered as potential opponents to the creation of the homogenous Soviet nation and of the Soviet regime.
The Communist Party of the Soviet Union even adopted special measures to prevent peasants escaping from this area.
It caused the death of several million people in Ukraine, mainly peasants, who were considered as potential opponents to the creation of the homogenous Soviet nation and of the Soviet regime.
The Communist Party of the Soviet Union even adopted special measures to prevent peasants escaping from this area.
Such a criminal policy was applied not only in
Ukraine. As the rapporteur fairly pointed out, in Kazakhstan 1.5
million to 1.8 million people out of a population of 4 million died
of starvation. However, the policy to crush potential opponents in
Ukraine was very carefully planned.
Thousands of teachers, writers, actors, thinkers and political leaders were assassinated. Thousands of the Ukrainian leadership were sent to the gulag – to concentration camps in Siberia.
Churches were destroyed and the clergy killed or persecuted. Many Ukrainians were displaced to other parts of the Soviet Union and other nationalities were forcibly settled in Ukraine.
Thousands of teachers, writers, actors, thinkers and political leaders were assassinated. Thousands of the Ukrainian leadership were sent to the gulag – to concentration camps in Siberia.
Churches were destroyed and the clergy killed or persecuted. Many Ukrainians were displaced to other parts of the Soviet Union and other nationalities were forcibly settled in Ukraine.
Dr. Raphael Lemkin, the father of the United Nations
Convention on Genocide, stated in his article, “Soviet genocide in
Ukraine”, which I have here, that the Holodomor and mass murder of
millions of people falls directly within the definition of genocide.
Our draft resolution defines the crime as a crime against humanity,
but many states accept that it is genocide.
I believe that today our Assembly will unanimously
condemn the Holodomor without hesitation or ambiguity. The decision
will not only maintain the credibility of our Assembly, but
strengthen the cohesion of European parliamentarians around our
common values.
Gloria victis.
Gloria victis.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. Mrs Guţu,
you have the floor.
Mrs GUŢU (Moldova) congratulated the
President on his excellent report, which was very balanced and not an
easy task to have undertaken. Moldova welcomed steps by the Ukrainian
authorities to reveal the truth about the great famine. It had
affected Russia, Kazakhstan, Belorussia and citizens of the Republic
of Moldova. The Moldovan delegation welcomed the draft resolution and
the work of the Council of Europe.
The Republic of Moldova had initiated the 2006
Assembly Resolution No. 1481 on the famine. It had not been possible
during eight years of communist government prior to this to initiate
such work. Before Moldova proposed a solution, it wanted to listen.
It had to be recalled that 300 000 Moldovans had died during the
great famine, organised by the Stalinist regime. She hoped that the
resolution would be adopted.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. Mr
Kosachev, you have the floor.
Mr KOSACHEV (Russian Federation) said that
today’s debate was important, but there had been some distortion.
There was a need to look at the Soviet Stalinist regimes’
relationship with its own people. There were still some forces which
continued to justify their regime and make a hero of Stalin. However,
they were a marginal fringe that should not jeopardise Russia’s
position today as a modern democratic state. Stalin’s regime was
totalitarian and its crimes should be condemned.
Relatives of victims were trying to politicise the
issue. There was no discord between Russia and Ukraine; the President
of Ukraine had made this clear on the previous day. The disputes were
internal disputes thought up by political forces associated with the
former President of Ukraine.
He congratulated Mr Çavuşoğlu on his excellent
report. The Council of Europe should do everything it could do to
ensure that every page of the report was accessible to all. The
Assembly should not support the amendments.
THE PRESIDENT thanked Mr Kosachev and called Mr
Slutsky.
Mr SLUTSKY (Russian Federation) said that
today should be the last attempt to manipulate history for political
ends. It had been a terrible tragedy, but there was no right to say
it had only affected the Ukraine; it had affected many states. Using
words such as genocide in Ukraine whipped up hysteria and implied
that the famine had just been directed at Ukraine; this was a gross
distortion of the truth.
The great famine had been looked at by many experts.
For example, the 2007 United Nations Educational, Scientific and
Cultural Organization report and the 2003 United Nations General
Assembly found that the victims of Ukraine were a result of the
Stalinist regime.
Today should be the last discussion of it in
international institutions. Instead, victims should be commemorated.
Mr Çavuşoğlu’s report gave an historical account and was not
about genocide. The report should be supported and the Assembly vote
against the amendments of the Legal Affairs and Human Rights
Committee.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. Mr
Zingeris, the floor is yours.
Mr ZINGERIS (Lithuania) – Dear friends,
today we had discussions in the Political Affairs Committee at which
the Committee on Legal Affairs and Human Rights presented some
questions about the legacy of a most horrible totalitarian regime –
the regime of Joseph Stalin.
Every nation has the right to their history. The
Ukrainians have the right to their history next to Russia; they have
the right to their history of Holodomor and Mazepa. Our friend Mr
Kosachev mentioned a legacy of 5%. I do not think that this
represents a marginal story in Ukrainian history. Some 90% of
Ukrainians believe that they have the right to have their own story
separately from that of Russia. We will support them in their right
to construct their own history, based on the unanimous view of all
parties and historians in Kiev.
The Russian people have the right to their story
about Joseph Stalin and the genocide against the Russian people. The
Kazakhs have the same right. If the Kazakhs and the Russians present
their own histories of the horrible things that happened under Joseph
Stalin, we would greatly support them, but today we are talking about
Ukraine and the wonderful report by Mr Çavuşoğlu. I ask the
Assembly to support the suggestions made by the Committee on Legal
Affairs and Human Rights and not to support some other opinions.
Thank you.
THE PRESIDENT – Thank you, Mr Zingeris. I call Mr
Rafael Huseynov.
Mr R. HUSEYNOV (Azerbaijan) – The great
famine and political repressions which took place in the former
Soviet Union in the 1930s are a sorrowful and unforgettable part of
the lives of many people who gained independence, having saved
themselves from the Soviet space. It is a part of the biography not
only of the persons who directly suffered this tragedy but of the
generations born far later than the above-mentioned events.
I was born much later than that period. Being a
researcher, I thoroughly investigated the period, referring to the
most diverse archives of the Soviet times. However, my notions of
these horrors and those of thousands of others are not generated just
from sources and books. My parents’ childhood coincided with those
years, and they described these events to us like horror tales.
The people of that generation had a particular love
and respect for bread, which we cannot feel as they did. I repeatedly
witnessed such people picking up a piece of bread from the ground,
kissing it and putting it in a high place to prevent it from falling
down. I heard from people whose childhood and youth coincided with
the 1930s that they ate oilcake that had been kept for months for
domestic animals, as well as nests and plants similar to bread. This
went on for weeks because of the lack of bread.
A lot of people in Azerbaijan lost their lives owing
to the famine of those years. Even the scanty stock of grain that
people preserved to prevent their families from starving was
confiscated by the state. Those having two or three pouches of grain
were arrested as kulaks and sent into exile in the remote cold
regions of the USSR. My grandfather through the maternal line was one
of those who were subjected to arrest as kulaks.
The torments suffered by Azerbaijani people due to
the cruel collectivisation policy and mass famine, as in many nooks
of the Soviet Union, reverberate not only in scientific works but in
fiction and motion pictures. Though a substantial historical panorama
of that period was created in the report presented, it is a pity that
Azerbaijan, which also suffered from such misfortunes, is not listed
among the related countries. As a memory of those years, a prayer
came into being in the Azerbaijani language which says, “Let God
not examine anybody through famine.”
The phase called Holodomor was a period when the
totalitarian Soviet regime tested human beings via starvation and the
lack of bread. None the less, the most terrible thing was the
liquidation of the most distinguished intelligentsia of the different
peoples residing in the USSR by subjecting them to political
repression. The aim was to deprive the peoples of their national
particularity by annihilating their advanced descendants, thus
leaving them without leaders, memory or future.
The Assembly should prepare separate reports on
Soviet political repressions, which were the most terrible
manifestation of the inquisition. It would be better to inform member
state representatives thoroughly of these truths. Certainly, the
destructive policy implemented through famine and repression by the
Soviet regime against dozens of peoples as well as millions of
individuals is a genuine genocide, and this should be indicated in
official political documents.
As for defining a separate day for the commemoration
of the Holodomor in Ukraine and other countries, I too have a
proposal. The issue is one of tragedy and mourning, and I would not
wish another entirely sorrowful day to appear in our memory calendar.
Instead, it would be better for the countries that suffered that
tragic history to choose one day of the year to celebrate as a common
day of bread. I actually wish for that day to be a holiday. Let
various events related to bread be organised in each country.
Nevertheless, let Holodomor, the trial of human beings through bread
and their fight with famine, also be commemorated on that day.
A human being is the most precious and exclusive
work created by God. God would never forgive those who subject his
supreme work to such misfortunes, and neither would we.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you, Mr
Huseynov. I call Mr Timchenko.
Mr TIMCHENKO (Russian Federation) said that
the famine had been terrible and represented a total breakdown in
relations between the state and the farmers who produced the food. It
was an open question as to whether the cyclical period of harvests
was as responsible for the famine as the policies adopted by the
Soviet regime. Even now there were lean years and years of plenty,
but the famine of 1932-33 was far greater than anything since. Nobody
could say exactly how many perished, but the greatest tragedy was
that few remembered and even fewer discussed the Holodomor. Many of
the archives containing information about the famine had been opened
in the 1980s, and it had only been then that the scale on which grain
had been confiscated had become apparent.
It was important to remember that Kazakhstan and the
North Caucasus had also suffered greatly. He remembered that his
grandparents never lost their instinct for hoarding which had been
developed during the crisis. It was, however, unfortunate that a very
human tragedy was now being manipulated by some Ukrainian politicians
for nationalistic ends. The Stalinist regime had undoubtedly been
responsible for the deaths of millions of people, but what was needed
was balance rather than bias in the consideration of this terrible
event.
THE PRESIDENT thanked Mr Timchenko and called Mr
Podlesov.
Mr PODLESOV (Russian Federation) thanked Mr
Çavuşoğlu for his fine report but noted that the Political Affairs
Committee had rejected amendments tabled to include reference to
genocide. Some members had argued that the report was not clear
enough that the Holodomor had been directed at the Ukrainian nation.
It was necessary to look at all the processes which formed the
process of collectivisation in the Soviet Union in the 1930s. The
Stalinist government had not wanted independent farmers to exist in
its planned economy. All Russians now regretted the deaths of the
victims of Stalinism, but the 58th Session of the United Nations
General Assembly had rejected a resolution that had described the
Holodomor as genocide. Such a resolution had, in the end, been agreed
by only 25 national delegations.
THE PRESIDENT thanked Mr Podlesov and called Mrs
Marin.
Mrs MARIN (France) said that Mr Çavuşoğlu
had produced an excellent report on which he ought to be
congratulated. It was essential that this great crime was not
ignored. Europe in the 21st century needed to move further away from
totalitarianism, but condemning the past was not without risk.
Individual groups ought not to be condemned unnecessarily, and the
report wisely had not placed a value on one tragedy over another.
Russia had recently started a process of opening up politically to
the west as demonstrated by the actions of President Medvedev. Russia
was looking to build new strategic relations with the United States
of America and had even begun a process of rapprochement with
Poland. It was unfortunate that the recent tragedy at Smolensk should
have drawn attention away from the memorial at Katyn.
THE PRESIDENT thanked Mrs Marin and called Mrs
Bondarenko.
Mrs BONDARENKO (Ukraine) thanked the
rapporteur for his report, which was a fine body of work. The
Holodomor was the worst tragedy to have affected Ukraine since the
advent of the Soviet Union. It followed 3 000 separate uprisings
in the 1930s in the region that had fought for independence. The
Soviet regime had wanted to get rid of independent farmers and
Ukrainian intellectuals, and had also placed prohibitions on
religious worship. The regime had prevented farmers from leaving
their villages, with the secret police having orders to shoot any of
those who attempted to do so. The Holodomor had been acknowledged as
genocide by the Ukrainian Parliament and 25 others. The new President
was, however, not working in the interests of the Ukrainian nation
and took a different view.
THE PRESIDENT thanked Mrs Bondarenko and called Mrs
Reps, who was not present. He then called Mr Zelenskiy.
Mr ZELENSKIY (Russian Federation) said that
the Holodomor had been discussed well in Mr Çavuşoğlu’s report.
There was a historical controversy over the numbers who had died in
the famine, with an American scientist having written recently that
there was no attempt to eliminate an ethnic group. Rather, whole
groups of farmers and peasants had suffered at the hands of the
Soviet regime, and the report made this point very well. His mother
was ethnically Ukrainian, his father coming from Stalingrad. He had
in his veins both Polish and Russian blood and was wary of any
amendments which would unwittingly mislead or confuse the truth. The
group that had suffered the most had been the Russians, especially in
the Volgograd area. He noted that a representative of Norway had been
to the Volga to establish the truth there quite recently.
THE PRESIDENT thanked Mr Zelenskiy and called Mr
Renato Farina.
Mr FARINA (Italy) said that there was no
doubt that the famine was the result of socialist programming and was
willed by the Soviet regime – it was not a natural phenomenon.
Russians were not guilty of the crime and so should accept that the
tragedy was genocide, as it was a crime of the Soviet regime.
Politics was answerable to the historical truth, and
as an Italian he apologised for Italy’s silence on the tragedy.
Mussolini had remained silent despite knowledge of the tragedy and in
1933 had signed an Italian-Soviet friendship treaty. Representatives
of both countries had congratulated each other on crushing peasant
resistance.
The Council of Europe should recognise the truth and
its responsibility for helping people crushed underfoot, and so
should recognise the Holodomor.
THE PRESIDENT thanked Mr Farina and called Mr
Jemilev.
Mr JEMILIEV (Ukraine) thanked Mr Çavuşoğlu for
his work on the report and for uncovering the crimes of the Soviet
regime, for which the nationals of many countries would be grateful.
It was a fact that people were killed in a most awful way, but the
question was whether the tragedy was a result of deliberate Soviet
genocide against another people. NKVD officials were recorded, in some cases, as
taking the last piece of bread from the houses of starving peasants;
this was deliberate killing. This differed from the Nazis, however,
as it was not on the basis of race, but was a politically motivated
killing. The Ukrainian economy posed a danger to Bolshevik control,
and in order to combat this threat the Bolsheviks did not care about
the death of other nationalities as a result of the famine. It was
the intention of the Bolsheviks to break Ukrainian nationalism.
He was not an ethnic Ukrainian but a Crimean Tartar,
and they had been the victims of another attempted genocide at the
end of Second World War. He called on the Assembly to recognise the
crime as genocide.
THE PRESIDENT thanked Mr Jemiliev and called Mr
Federov.
Mr FEDOROV (Russian Federation) said that it
was a fraught problem that should not be used for political
advantage. The report was successful in achieving an objective
assessment of the events.
Many innocent people had died as a result of hunger,
which was caused by a bad harvest and the negative attitude of those
in the agricultural industry. The famine in the USSR should be
recorded as a tragedy caused by a totalitarian regime, but it was not
the result of a deliberate action. To argue that it was would be to
distort the historical truth. It should be noted that the Ukrainian
people did not see it as genocide and the previous President of
Ukraine had failed in the attempt to present it as such.
Other European nations had continued to buy grain
from the USSR, despite their knowledge of the famine under way in
Ukraine. A total of 10 million tonnes of grain had been bought by
European nations as the famine was under way.
It was important to learn the lessons of such a
tragedy and to bring people together, rather than divide them. He
urged Mr Rowen to withdraw his amendments.
THE PRESIDENT thanked Mr Fedorov and called Mr
Maglieri.
Mr MAGLIERI (Italy) said that the famine had
affected many different countries and although the figure of 7
million had been mentioned, it may never be known how many had died
as a result. The European Union had recognised the holocaust of
Ukraine.
The general public in western Europe had for much of
the 20th century been unaware of the tragedy. Historians should
research the famine to shed light on the tragedy and open the events
to the public.
The decisions of the tyrant Stalin on the socialist
economy, which attempted to introduce collectivisation and
industrialisation, had led to many deaths and wiped out the Ukrainian
peasantry. The Council of Europe should encourage Ukraine to
institute a day of commemoration of the tragedy. President
Yanukovych, however, had yesterday denied the fact that the tragedy
was genocide.
THE PRESIDENT thanked Mr Maglieri and called Mrs
Beck, who was not present. He then called Mr Pochinok.
Mr POCHINOK (Russian Federation) said that
the terrible issue under discussion should unite countries. Many
countries had recognised the terrible tragedy caused by the
totalitarian regime. There were many monuments to the tragedy,
including in Moscow, to which he had recently taken his daughters to
whom he had had to explain the enormous number of people who had died
because of the famine.
The orders of Stalin had made the tragedy possible,
the results of which were recorded in many historical documents, the
contents of which were horrific. It was not right, however, to say
that one people had attacked another as Russians had suffered as
well. This was a common tragedy and the Council of Europe should
unite against such events.
THE PRESIDENT thanked Mr Pochinok and called Mr
Vareikis.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you, Mr
Pochinok. Mr Vareikis, you have the floor.
Mr VAREIKIS (Lithuania) – Let me start on
an interesting note. Some time ago we heard the speech of Mr Slutsky,
who glorified the report. Just afterwards, we heard Mr Zingeris
speak, who is a very different person from Mr Slutsky. They are on
opposite sides in their political thinking, but Mr Zingeris said that
the report was perfect. So if two people on almost opposite sides in
the Chamber say that the report is good, I have no choice but to say
that it is good. It is indeed a good report, and it sets a precedent
because it is so informative. It is not often that we have a report
that contains so many facts. We will therefore probably support the
report, whether amended or not, but I want to speak about the
background and why we disagree on some points.
The Soviet Union was a unique country, with a unique
idea in implementing huge projects. The Russian words that I used to
hear when big projects were being implemented were “lyudi ne
zhalet” – the value of the human being is very low; we have
enough people. There were other crimes at the same time. There were
economic crimes, with the implementation of an ill-thought-through
economic idea. People were sacrificed, and there were political
crimes too. The Soviet authorities not only wanted to implement
economic ideas, but wanted to get rid of some groups in the
population. Indeed, it was publicly stated that we had to get rid of
certain foreigners.
There is something else that I would like to say,
because I have experience of the Soviet Union. We are discussing
whether there was a crime against the Ukrainians. I would say yes and
no. Why do I say that? If you are committing a crime, you are
committing a crime in a specific area, in a given place. You could
say that you were against particular types of people in a given
place, and in this case that place was Ukraine mostly, although other
nations were affected. Whether by accident or not, Ukrainians were
victims, although someone could say that Stalin was not necessarily
exterminating Ukrainians. Let me give an example from the Balkans. If
I went to the former Yugoslavia and said, “I am not shooting Serbs
or Croats; I am shooting Roman Catholics,” what would that mean? It
would mean that I was shooting Croats, even though I might say, “No,
no, no, I have nothing against Croats; I am only against the Catholic
Church.” In the same way, the government was against farmers, and
farmers were Ukrainians. So, was it against Ukrainians or not? This
is exactly what we are talking about.
THE PRESIDENT (Translation) – I do not see Mr
Lipiński, so I call Mr Sasi.
Mr SASI (Finland) – I congratulate Mr
Mevlüt Çavuşoğlu on an excellent report, which shows that he must
be a good President for this Assembly. The report is well drafted,
describes historical facts well, gives reasons for the famine –
collectivisation – and clearly shows that the crime was that of
communism. It was the crime not of a particular state, but of a cruel
ideology. We must remember that this political famine was not the
only one in history. Other examples include the collectivisation of
Mao Tse Tung, during which tens of millions of people died in China.
Today, North Korea has a similar system and perhaps tens of thousands
of people are dying there. We must do something. The historical case
that we are considering is important – we must learn from it and
never repeat such a crime.
We should also consider the matter from the point of
view of certain rights in society. There was an infringement of the
right to employment and to earning one’s living through
entrepreneurship, and an infringement of the right to own property.
One has a right to keep the income that one has earned through one’s
work and there should be no right to confiscate, at least not without
compensation.
In future, if we do not let people work, or if we
say that they have to work in a certain way, that will limit
entrepreneurship. Before we tell people how they should work, we must
ensure that we have important reasons for doing that. Restrictions
must be as limited as possible.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. I now
call Mr Parfenov.
Mr PARFENOV (Russian Federation) said that
today the Assembly had returned to the history of the past century.
History was politicised; it formed the political consciousness of
people. The evaluation of the 1932-33 famine was a great
responsibility and would form the way people assessed the past and
its impact. The politicisation of history was being done in the
interests of certain individuals. Today, a political version of the
former leadership of Ukraine was being accepted, which the current
Ukrainian President did not share.
The terms Gulag and Holodomor had been used to
convince people that genocide had occurred. Certain groups were using
it to gain power rather than unite people. It had to be understood
that genocide could not be perpetrated against one people and not
others. The Council of Europe had an opportunity to demonstrate that
it was the conscience of Europe and it should make the right
decision.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. I now
call Mr Sobolev.
Mr SOBOLEV (Ukraine) – First, I would like
to thank Mr Çavuşoğlu for his excellent report. Five years ago,
the Ukrainian Parliament and Ukrainian officials began a real
investigation process, which was closed to us for decades during the
communist regime and even after the collapse of the Soviet Union. I
believe that now, in our Parliament, many people can say that the
Holodomor was a tragedy for the people who lived in the affected
territories.
For me, the subject of our discussion is very
important. Investigations show that in the 1930s we had a genuine
tragedy, involving Ukrainians, Kazakh people, Russian people and
others. However, it is important that Ukrainians as well as Jewish
people have a name for “Holocaust”. The tragedy that we are
considering now has its own name – the Holodomor. When our Russian
colleagues say, “golodayo pomoshch” – we will support you – I
emphasise that we need the truth and the facts of the tragedy. For
our country, Ukraine, that is important not just for the millions and
millions of people who died, but for those who live today, and not
only in our country.
We go to the monuments with our children. We have
thousands of monuments in Ukraine, where we can place flowers to the
memory of those millions of people who died because of the Holodomor.
We can now show people these monuments. We do not have graves for the
people who died in the Holodomor, because thousands of them were
placed in one big hole. So, for us, remembering is important.
The report states that we should thank all
delegations. I want to thank one more person – Mr Çavuşoğlu,
for making our national term, the Holodomor, an international term.
Every nation that the Stalinist and Communist regime killed every day
and every night will be remembered by millions of us.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. I now
call Ms Pashayeva.
Ms PASHAYEVA (Azerbaijan) – First, I thank
Mr Çavuşoğlu for his detailed and comprehensive report. Today, we
are talking about the Holodomor. Millions of innocent people became
the victims of crimes committed by Stalin’s totalitarian regime. We
should speak about such events, condemn them and remember the victims
of the tragedy to prevent such crimes from being committed in future.
As well as supporting all the proposals in the
report, I would like to emphasise that we, as the Parliamentary
Assembly, should condemn other crimes, tragedies and mass violations
of human rights committed by totalitarian Stalinist regimes. I would
like to inform the Assembly that tens of thousands of educated people
– scientists, writers and poets – were killed in some countries
of the empire during Stalin’s totalitarian regime in 1937. In those
years, thousands of educated Azerbaijani people, such as scientists
and writers – basically, most of the thinking brains of the nation
– were killed by the Stalin regime.
I should also like to remember the people who were
deported from their houses and their lands – millions of people
whose human rights were violated in a mass way by the totalitarian
Stalin regime. The consequences of that horrible tragedy faced by
Crimean Tatars continue. Although they have obtained the right of
repatriation to their native lands, they still suffer from a number
of problems. We should increase our support in working towards a
solution to the problems that they face.
I refer to another nation. All Meskhetian Turkish
people were deported from their houses and native lands by the
totalitarian regime. We should do our best to accelerate the
repatriation process of Meskhetian Turks, who obtained the right of
repatriation due to the support of the Council of Europe.
I am a representative of a nation that suffered from
the tragedies and crimes committed by the totalitarian Stalin regime.
In the 1920s, the Zangezur region, which is an ancient part of
Azerbaijan, was forcibly taken away from Azerbaijan and given to
Armenia. Between 1948 and 1953, during the period of the totalitarian
Stalin regime, hundreds of thousands of Azerbaijanis were deported
from Armenia. The human rights of hundreds of thousands of people,
whose houses, properties and belongings were forcibly taken away,
were violated. The consequences of the crime committed in that period
continue until now. Those people could not return to their houses and
native lands for 60 years, because the Armenian Government does not
allow their repatriation. Thousands of people die longing to return
to their houses and native lands. Is this not another horrible
tragedy? I call on the Assembly not to be indifferent to these
people.
Yes, as stated in the draft resolution, we should
study history so that we do not allow the recurrence of such events
in the future. I think that today’s report and discussion serve
this purpose. Thank you.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. The next
speaker is Mr Markov.
Mr MARKOV (Russian Federation) said that
there was agreement in the Assembly that the great famine was one of
the most awful tragedies of the 20th century and that there had been
many victims. It was also agreed that the totalitarian Stalinist
regime was responsible. Mr Çavuşoğlu’s report was an excellent
evaluation and had dealt with a difficult question in a balanced way.
It was not clear why there was disagreement or why a particular group
had been separated out.
The amendments of the Committee on Legal Affairs and
Human Rights would change the thrust of the report by singling out
one group, when the crime had affected many different groups. He said
that that view of genocide had prevented him from entering Ukraine
because of censorship, and people were being made to assess genocide
in a certain way. The amendments were using contemporary law to judge
former crimes. But it was a principle of law that present laws should
not be applied to history. Real historians had not accepted this
genocide, and no documents had been found to support it. He called on
the Council of Europe to criticise the Stalinist regime and not to
support the bizarre amendments of the Legal Affairs and Human Rights
Committee.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. That
concludes the list of speakers. I call Mr von Sydow to
reply.
Mr von SYDOW (Sweden) –Today, the
rapporteur, Mr Çavuşoğlu, appeared before the Political Affairs
Committee, by my invitation. He told us how he had worked on the
final phases last year in order to finish this report, which
colleagues have been so kind and welcoming about. He tried to achieve
a compromise and to adopt a draft resolution that could be supported
by all the parties involved. The core of this compromise was that we
should not try to apply the notion of genocide but should talk about
other notions.
Our Ukrainian friends thanked the rapporteur for
this result, even if all their demands were not accepted. They
acknowledged that the report was fair and balanced. The rapporteur
thanks them and all colleagues for making a compromise possible. I
know from what he has said that he deems it possible for the Assembly
to preserve this compromise today and not to accept amendments that
would change the balance in the draft resolution.
I think that I can summarise the rapporteur’s
political, emotional and ethical view in his absence. He strongly
calls on our Ukrainian friends not to oppose his and the committee’s
approach. He is of the view that, in the first place, the Ukrainian
people have the perfect right to commemorate the victims in their
country. However, if they want others to share their sorrow, they
should be ready to share the sorrow of others. This is the only way
to go for reconciliation.
I hope that I have made it clear in the absence of
the rapporteur, who has been so warmly talked about in the
interventions today, why we in the Political Affairs Committee
followed his intentions when we took our position on the various
amendments. I hope also that I can give his views when we come to the
individual amendments.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you, Mr von
Sydow. The debate is closed.
The Political Affairs Committee has presented a
draft resolution to which 18 amendments and one sub-amendment have
been tabled.
They will be taken in the order in which they appear
in the organisation of debates. I remind the Assembly that Amendment
No. 1 will be taken at the end of the amendments, as it relates to
the title of the resolution.
I remind you that speeches on amendments are limited
to 30 seconds.
We come to Amendment No. 6, tabled by Mrs Ana Guţu,
Mr Vitalie Nagacevschi, Mr Valeriu Ghiletchi, Mrs Stela Jantuan and
Mr Egidijus Vareikis, which is, in the draft resolution, paragraph 4,
to replace the word “Moldova” by the following words: “the
Republic of Moldova”.
I call Mrs Guţu to support Amendment No. 6.
Mrs GUŢU (Moldova) said that she supported
the amendment.
THE PRESIDENT – Does anyone wish to speak against
the amendment?
I call Mr Kosachev.
Mr KOSACHEV (Russian Federation) – I have
no big problems with accepting the amendment. However, the Republic
of Moldova was not internationally recognised at the beginning of the
1930s – it was a part of the Soviet Union in the same way as were
Russia, Kazakhstan, Ukraine, Belarus and other parts of the Soviet
Union. This is illogical – it does not make any sense. Either we
call each part of the Soviet Union by its full official name or we
mention them by their short names. Making an exception for Moldova is
simply illogical.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee
rejected the amendment.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 6 is rejected.
We come to Amendment No. 2, tabled by Mr Paul Rowen
on behalf of the Committee on Legal Affairs and Human Rights, which
is, in the draft resolution, in the first sentence of paragraph 5,
after the words “which suffered the most,” to insert the
following words: “and territories of the North Caucasus where
Ukrainians constituted the majority of residents,”.
I call Mr Rowen to support Amendment No. 2 on behalf
of the Committee on Legal Affairs and Human Rights. You have 30
seconds.
Mr ROWEN (United Kingdom) – Whatever the
views on whether this was genocide, it is a historical fact that the
majority of people who suffered and perished in the Holodomor were
Ukrainian and of Ukrainian origin. The amendment seeks to establish
that fact.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Pochinok.\
Mr POCHINOK (Russian Federation) – This is
not only about Ukraine but about the Northern Caucasus. At this time,
3.8 million Russians and 3.1 million Ukrainians live in the Northern
Caucasus. The Stavropol Krai region, for example, has 65.2% Russians,
33.8% Ukrainians, 3.5% Chechens, 1.9% Ossetians, and so on. There is
a common problem in this case.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee is
against.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 2 is rejected.
We come to Amendment No. 11, tabled by Mr Renato
Farina, Mr Luigi Vitali, Mr Giacinto Russo, Mr Giacomo Stucchi,
Mr Paolo Giaretta, Mr Gennaro Malgieri and Mrs Fiamma Nirenstein,
which is, in the draft resolution, paragraph 5, after the words
“forced ‘collectivisation’”, to insert the following words:
“(which had already been proposed by Lenin)”.
I call Mr Farina to support the amendment.
Mr R. FARINA (Italy) said that Lenin had been
responsible for the Holodomor. Lenin had said that it would be a
serious mistake to think that the Soviet Union would not have to
return to economic terrorism in pursuit of the revolution. He
referred members to the writings of Solzhenitsyn on this point.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Pochinok.
Mr POCHINOK (Russian Federation) – It is a
fact that Lenin died in January 1924, and the documents on
collectivisation were prepared in 1929. The mass famine began in 1929
to 1930. I am against Lenin – he is a very dangerous man – but he
did not make any document about collectivisation.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 11 is rejected.
We come to Amendment No. 3, tabled by Mr Paul Rowen
on behalf of the Committee on Legal Affairs and Human Rights, which
is, in the draft resolution, paragraph 5, after the first sentence,
to insert the following sentence:
“This deliberate deprivation of food was aimed at
creating such conditions of life as to bring about the partial
physical destruction of the Ukrainian people.”
I call Mr Rowen to support Amendment No. 3 on behalf
of the Committee on Legal Affairs and Human Rights.
Mr ROWEN (United Kingdom) – I should like
to refer members of the Assembly to a letter written by Stalin on 11
August 1932 to the secretary of the Communist Party, in which he
stated: “if we do not start rectifying the situation in Ukraine
now, we may lose Ukraine”. That is, in my view, very clear evidence
that this policy was deliberately targeted at the Ukrainian people.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Markov.
Mr MARKOV (Russian Federation) said that the
amendment was simply not correct in that the Holodomor had been a
crime against everyone affected by it, not just the Ukrainian people.
The amendment would upset the whole balance of the report and as such
should not be made.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the Political Affairs Committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 3 is rejected.
We come to Amendment No. 4, tabled by Mr Paul Rowen
on behalf of the Committee on Legal Affairs and Human Rights, which
is, in the draft resolution, in the second sentence of paragraph 5,
to replace the words “are recognised by Ukrainian law as” with
the following words: “should be recognised as”.
I call Mr. Rowen to support Amendment No. 4 on
behalf of the Committee on Legal Affairs and Human Rights.
Mr ROWEN (United Kingdom) – In my earlier
remarks, I referred to the definition of genocide. That definition
was produced by Raphael Lemkin, who, in 1953, in a speech in New
York, said that the Holodomor incident was genocide. If the author of
our definition of genocide says that it is genocide, I find it very
difficult to understand why members of the Assembly are not prepared
to accept it.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Slutsky.
Mr SLUTSKY (Russian Federation) said that
this was the most unacceptable amendment of all. It simply was not
accurate to call the Holodomor an act of genocide, as all groups in
Ukraine had suffered at the hands of the totalitarian Stalinist
regime.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the Political Affairs Committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 4 is rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – We now come to
Amendment No. 18, tabled by Mr Silver Meikar, Mr Aleksei Lotman, Mr
Indrek Saar, Mr Egidijus Vareikis and Mr Göran Lindblad, which is,
in the draft resolution, paragraph 5, replace the words “are
recognised by Ukrainian law as” with the following words:
“could be recognised as”.
I call Mr Meikar to support Amendment No. 18. You
have 30 seconds.
Mr MEIKAR (Estonia) – It was said that the
resolution was a compromise and my proposal is exactly that. We
propose that instead of the word “should” we use the word
“could”. That accepts the fact that the Parliament of Ukraine and
other countries have recognised the Holodomor as genocide. Using the
word “could” is a good, balanced compromise for everybody.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Kosachev.
Mr KOSACHEV (Russian Federation) – This is
another attempt to suggest that the tragedy was directed towards
certain people in the Soviet Union. That is completely false.
Changing the word “should” to “could” does not change the
content of the proposal. If it is accepted, that will be the position
of our Assembly and it will be a strong signal to everybody. It is
not a compromise; it is a clear position and it should be rejected.
Thank you.
THE PRESIDENT (Translation) – Thank you. What is
the opinion of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee
rejected the amendment.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 18 is rejected.
We come to Amendment No. 10, tabled by Mr Roman
Zvarych, Mrs Olena Bondarenko, Mr Serhiy Sobolev, Mrs Chiora
Taktakishvili and Mr Göran Lindblad, which is, in the draft
resolution, paragraph 5, after the words “are recognised by
Ukrainian law”, insert the following words:
“and by the ruling of the Kyiv Court of Appeal of
13 January 2010”.
I call Mr Zvarych to support Amendment No. 10.
Mr ZVARYCH (Ukraine) – On behalf of the
Ukrainian delegation, and in view of the fact that there have been so
many calls here for a compromise document, I hesitate to insist on
the amendment. Therefore, on behalf of the authors, I shall not move
the amendment.
THE PRESIDENT (Translation) – We come to Amendment
No. 12, tabled by Mr Renato Farina, Mr Luigi Vitali, Mr Giacinto
Russo, Mr Giacomo Stucchi, Mr Paolo Giaretta, Mr Gennaro Malgieri and
Mrs Fiamma Nirenstein, which is, in the draft resolution, paragraph
7, delete the word “wealthy”.
I call Mr Farina to support Amendment No. 12.
Mr R. FARINA (Italy)) said the amendment was
intended to remove an unfortunate turn of phrase, which could
inadvertently give the impression of anti-Semitism.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment? That is not the case.
What is the opinion of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee
adopted the amendment unanimously.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment
No. 12 is adopted.
THE PRESIDENT (Translation) – We come to Amendment
No. 7, tabled by Mrs Ana Guţu, Mr Vitalie Nagacevschi, Mr Valeriu
Ghiletchi, Mrs Stela Jantuan and Mr Egidijus Vareikis, which is, in
the draft resolution, paragraph 8, replace the word “Dozens” by
the following word:
“Hundreds”.
I call Mrs Guţu to support Amendment No. 7.
Mrs GUŢU (Moldova) said that the amendment
was meant only to replace “dozens” with “hundreds”, so as
better to reflect the true number of Moldovans who had perished in
the famine.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment? That is not the case.
What is the opinion of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee was
in favour.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment
No. 7 is adopted.
THE PRESIDENT (Translation) – We come to Amendment
No. 8, tabled by Mrs Ana Guţu, Mr Vitalie Nagacevschi, Mr Valeriu
Ghiletchi, Mrs Stela Jantuan, Mr Egidijus Vareikis, which is, in the
draft resolution, paragraph 8, replace the word “Moldova” by the
following words:
“the Republic of Moldova”.
I call Mrs Guţu to support Amendment No. 8.
Mrs GUŢU (Moldova) said the amendment was
the same as one which had been opposed earlier and reflected the fact
that some parts of Moldova had not experienced a famine.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment? I call Mr Kosachev.
Mr KOSACHEV (Russian Federation) – I am far
from denying that mass famine took place in Moldova. I have no
problem with that at all. What we are talking about here is a
completely different story. Certain members of the Moldovan
delegation want to correct the text. It is right theoretically, but
we are not doing the same thing for other regions of the former
Soviet Union. Other national delegations have never taken such an
initiative, so this proposal is illogical. Strangely enough, the
amendment was supported by the Political Affairs Committee but it
brings no logic to our document. Stay logical please.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee
adopted the amendment.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment
No. 8 is adopted.
THE PRESIDENT (Translation) – We now come to
Amendment No. 13, tabled by Mr Renato Farina, Mr Luigi Vitali, Mr
Giacinto Russo, Mr Giacomo Stucchi, Mr Paolo Giaretta, Mr Gennaro
Malgieri, Mrs Fiamma Nirenstein, which is, in the draft resolution,
paragraph 10, after the words “victims of a cruel crime” insert
the following words:
“, a veritable ‘terrorist famine’,”.
I call Mr Farina to support Amendment No. 13.
Mr R. FARINA (Italy) said that the amendment
introduced the concept of a terrorist famine, used as a political
weapon in order to exterminate a population. Stalin had stopped the
flow of grain to certain areas and had decreed that people would be
killed by hunger. He recalled the words of Vasily Grossman on this
point
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Kosachev.
Mr KOSACHEV (Russian Federation) – Terrorist
famine is an invention. We are trying to introduce an amendment
without further discussion and trying to implement new wording in,
let us say, international law. We create legal documents in this
Assembly, and I do not like the way this amendment has been
presented. I would not mind if we had further discussions later and
perhaps produced another document, but just to present an amendment
such as this is completely unnecessary.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee
rejected the amendment.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 13 is rejected.
We come to Amendment No. 9, tabled by Mrs Ana Guţu,
Mr Vitalie Nagacevschi, Mr Valeriu Ghiletchi, Mrs Stela Jantuan and
Mr Egidijus Vareikis, which is, in the draft resolution, paragraph
13, after the word “Kazakhstan”, to insert the following words:
“the Republic of Moldova”.
I call Mrs Guţu to support Amendment No. 9.
Mrs GUŢU (Moldova) said that the amendment
was intended to introduce the correct terminology for the Republic of
Moldova into the report.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Markov.
Mr MARKOV (Russian Federation) said that
there was some logic to the amendment, but its spirit seemed to be
divisive.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The committee
adopted the amendment.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment
No. 9 is adopted.
We come to Amendment No. 5, tabled by Mr Paul Rowen,
on behalf of the Committee on Legal Affairs and Human Rights, which
is, in the draft resolution, to replace paragraph 15 with the
following paragraph:
“The Assembly calls on historians and lawyers from
all over Europe to conduct joint independent research in an unbiased
and depoliticised manner in order to fully establish the facts about
this human tragedy, and to assess these facts in terms of current
international law.”
I call Mr Rowen to support Amendment No. 5 on behalf
of the Committee on Legal Affairs and Human Rights.
Mr ROWEN (United Kingdom) – I welcome the
rapporteur’s recommendation on further unbiased research. The
difference between my amendment and the main text concerns the
inclusion of lawyers. Whether one considers the Holodomor to be
genocide or simply a crime against humanity, the fact is that when
these issues are investigated – be it in The Hague, the
International Criminal Court or the Court next door – lawyers are
involved. To achieve a better balance, there ought to be the
involvement of international lawyers.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Kosachev.
Mr KOSACHEV (Russian Federation) – We are
definitely in favour of conducting further research into this
tragedy, and I am absolutely in favour of assisting in that work at
all possible levels and in all the countries concerned. However, I am
not sure that assessing this tragedy in terms of current
international law is a legal demand. If we use such terms for an
historical situation that occurred 80 years ago, we will start a very
unpredictable process in many other cases as well.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 5 is rejected.
We come to Amendment No. 14, tabled by Mr Davit
Harutyunyan, Mrs Hermine Naghdalyan, Mr Artsruni Aghajanyan, Mrs
Naira Zohrabyan, Mr Armen Rustamyan, Mr René Rouquet and Mr François
Rochebloine, which is, in the draft resolution, to replace paragraph
16 with the following paragraph:
“It urges the politicians in all Council of Europe
member states to abstain from any acts aimed at the falsification or
review of history and of recognised historical facts.”
If this amendment is adopted, Amendments Nos. 15, 16
and 17 will fall.
I call Mr Rustamyan to support Amendment No. 14.
Mr RUSTAMYAN (Armenia) said that the
amendment would avoid any unobjective assertions and ensure that
history was assessed objectively.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Seyidov.
Mr SEYIDOV (Azerbaijan) – This is a very
important report and we do not wish to use it for political reasons.
The amendment would change the essence of the report, and that is why
I am fully against it.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 14 is rejected.
We now come to Amendment No. 15, tabled by Mr Davit
Harutyunyan, Mrs Hermine Naghdalyan, Mr Artsruni Aghajanyan, Mrs
Naira Zohrabyan and Mr Armen Rustamyan, which is, in the draft
resolution, to replace paragraph 16 with the following paragraph:
“It urges the politicians in all Council of Europe
member states to reject policies of denial of past crimes against
humanity and to abstain from any attempts to exert political
influence on historians and prejudge the outcome of independent
scientific research.”
I call Mr Rustamyan to support Amendment No. 15.
Mr RUSTAMYAN (Armenia) said that the
amendment would reject the negation of the crime.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Seyidov.
Mr SEYIDOV (Azerbaijan) – The same logic
applies here, and this would be very dangerous. We do not want the
report to be misleading concerning the tragedy of the Ukrainian,
Moldovan and Belarusian people. That is why we are fully against
changing the essence of the report.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 15 is rejected.
We come to Amendment No. 16, tabled by Mr Davit
Harutyunyan, Mrs Hermine Naghdalyan, Mr Artsruni Aghajanyan, Mrs
Naira Zohrabyan and Mr Armen Rustamyan, which is, in the draft
resolution, paragraph 16, to replace the words “in all Council of
Europe member states” with the following words:
“of the Council of Europe member states
concerned”.
I call Mr Rustamyan to support Amendment No. 16.
Mr RUSTAMYAN (Armenia) said that all the
amendments to which he had spoken called for precision in drafting.
This amendment would ensure the objective was addressed to the
Council of Europe
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mrs Hajibayli.
Mrs HAJIBAYLI (Azerbaijan) – Again, this is
an attempt to use the tragedy affecting millions of people for
political purposes. This amendment has a very serious and obvious
political connotation and contradicts the philosophy of the report.
That is why I am absolutely against it.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 16 is rejected.
We come to Amendment No. 17, tabled by Mr Davit
Harutyunyan, Mrs Hermine Naghdalyan, Mr Artsruni Aghajanyan, Mrs
Naira Zohrabyan and Mr Armen Rustamyan, which is, in the draft
resolution, paragraph 16, after the word “historians”, insert the
following words:
“and public figures in their countries who promote
an honest and impartial dialogue on their national history,
including, where relevant, by means of reviewing their national
legislation which impedes such dialogue”.
I call Mr Rustamyan to support Amendment No. 17.
Mr RUSTAMYAN (Armenia) said that it was not
enough to refer only to historians; other figures were interested in
promoting historical dialogue
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mrs Hajibayli.
Mrs HAJIBAYLI (Azerbaijan) – I am
absolutely against this amendment, because it contains hints about
circumstances that have nothing to do with the philosophy of the
report, which is dedicated to the human tragedy of the millions of
people who died in Ukraine. I am absolutely against the political
connotations of this amendment; indeed, I am against the amendment
entirely.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 17 is rejected.
We come to Amendment No. 1, tabled by Mr Paul Rowen,
on behalf of the Committee on Legal Affairs and Human Rights, which
is, in the draft resolution, to change the title of the report to:
“Commemorating the victims of the Holodomor in
Ukraine and of the great famines in Kazakhstan and other regions of
the former Soviet Union”.
I call Mr Rowen to support Amendment No. 1 on behalf
of the Committee on Legal Affairs and Human Rights.
Mr ROWEN (United Kingdom) – This amendment
seeks to change the title slightly, while not detracting from the
content of the report. It recognises that the tragedy of the
Holodomor occurred principally in Ukraine. Although other regions of
the Soviet Union were affected, it is a historical fact that the vast
majority of the people who died were Ukrainian.
THE PRESIDENT (Translation) – Does anyone wish to
speak against the amendment?
I call Mr Kosachev.
Mr KOSACHEV (Russian Federation) – We have
heard enough proof that we should produce a report that will
reconcile and unite the people of the various countries of the former
Soviet Union. In that context, this report, as amended, is a very
important text, but to change it suddenly by giving it a name that
does not correspond with the content of the resolution is absolutely
unacceptable. I am therefore definitely against this amendment.
THE PRESIDENT (Translation) – What is the opinion
of the Political Affairs Committee?
Mr von SYDOW (Sweden) – The amendment was
rejected.
THE PRESIDENT (Translation) – The vote is open.
Amendment No. 1 is rejected.
We will now proceed to vote on the whole of the
draft resolution contained in Document 12173, as amended.
The vote is open.
The
draft resolution in Document 12173, as amended, is adopted, with 81
votes for, 4 against and 3 abstentions.
I congratulate both the rapporteur and Mr Çavuşoğlu,
the author of the report. I also thank you all for a very good debate
on this subject.
(The sitting, suspended at 6.35 p.m., resumed at
6.45 p.m.)
Престъпление срещу човечеството ПАСЕ осъди Гладомора
От
нашия специален кореспондент
Гладоморът - умишлено предизвиканата смърт чрез глад в Украйна и други страни от бившия СССР през 1932 - 1933 г. - беше осъден категорично от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). На своята априлска сесия Асамблеята прие Резолюция 1723/2010 за възпоменаване на жертвите на големия глад (Гладомор) в бившия СССР. Документът се прие на основание на изискването в Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ за международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Гладоморът - умишлено предизвиканата смърт чрез глад в Украйна и други страни от бившия СССР през 1932 - 1933 г. - беше осъден категорично от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). На своята априлска сесия Асамблеята прие Резолюция 1723/2010 за възпоменаване на жертвите на големия глад (Гладомор) в бившия СССР. Документът се прие на основание на изискването в Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ за международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Сталинският
режим в СССР е извършил ужасяващи
нарушения на човешките права. Една от
най-трагичните страници от историята
на човечеството е именно Гладомора,
смята ПАСЕ.
Най-засегната
е Украйна, където от умишлено предизвикания
глад са загинали милиони хора - главно
в селскостопанските райони. Такава
престъпна политика е провеждана и в
Казахстан, Молдова и други части на
СССР, където безброй много хора са умрели
от съзнателно предизвикан глад. Милиони
са били безмилостно пожертвани в
изпълнение на политиката и плановете
на сталинисткия режим.
В резолюцията
си, ПАСЕ почете паметта на жертвите на
това безпрецедентно бедствие за
човечеството, признавайки ги за жертви
на съветския режим срещу населението
на страната.
Същевременно,
Асамблеята категорично осъди жестоката
политика на сталинския комунизъм, довела
до смъртта на толкова невинни хора и я
определи като престъпление срещу
човечеството.
ПАСЕ решително
отхвърля опитите за оправдаване на тези
убийства и препотвърди, че правото на
живот е неотменимо.
В края на
резолюцията се приветства решението
на Украйна да определи Ден за почитане
на жертвите на Гладомора и призовава и
другите пострадали страни да последват
украинския пример.
Дебатите в ПАСЕ за приемане на резолюцията,
осъждаща Гладомора, се проведоха на 28
април 2010 г. Докладът по темата беше
изготвен от турския депутат и сегашен
президент на ПАСЕ Мевлют Чавушоглу. От
българската делегация в ПАСЕ, в дебатите
взе участие Лъчезар Тошев.
Монументалният срам
Към гражданите на София. Към гражданите на България.
Вече 50 години в центъра на София стърчи, изграден по волята на Българската комунистическа партия, паметникът на Съветската армия. Според “Енциклопедия България” (1986 г.) паметникът е “издигнат в знак на признателност на българския народ към Съветската армия – освободителка”, а една от трите бронзови композиции в долния край на монумента е композицията “Октомври 1917”, символизираща ”победния порив на съветския народ под развято знаме с надпис “Вся власть Советам”.
Не е ли срамно за всеки софиянец, за всеки български патриот и родолюбец, че най-внушителният по своите размери паметник в столицата на нашата родина (площ от 2000 кв. м и височина над 50 м) е на един чужд войник с шмайзер в ръка и на една чужда армия, които донесоха на щиковете си една комунистическо-болшевишка тирания, избила с невиждана жестокост десетки хиляди българи, прекършила стотици хиляди човешки съдби, заграбила разбойнически собствеността на милиони хора? Тирания, прекъснала за десетилетия естественото европейско развитие на България и нанесла огромни поражения върху изконната нравствена и ценностна система на българина.
Днес, когато вече сме част от могъщата и свободна евроатлантическа общност, този паметник на потисничеството все повече се превръща в нетърпимо предизвикателство към хилядите безкръстни гробове на жертвите на комунистическия терор, към достойнството на сегашните и бъдещите поколения българи, към самата историческа истина. Защото през септември 1944 г. България не само не бе поробена страна, за да бъде освобождавана, но бе насилствено окупирана от своите “освободители”. И защото днешна и бъдеща демократична България няма и не може да има нищо общо с “Октомври 1917” и с развятото знаме с надпис “Вся власть Советам”.
Ето защо заявяваме високо: време е за незабавни действия! Време е демократично мислещите софиянци, всички демократично мислещи българи да обединим усилията си и с нашия могъщ глас и воля на свободни граждани да принудим компетентните общински и държавни органи да се вслушат в нашето решително искане: освободете колкото се може по-скоро българската столица от този мрачен символ на едно още по-мрачно минало!
Инициативен комитет за освобождаване на столицата от паметника на Съветската армия – окупаторка (по азбучен ред)
22.07.2004 г.
Към гражданите на София. Към гражданите на България.
Вече 50 години в центъра на София стърчи, изграден по волята на Българската комунистическа партия, паметникът на Съветската армия. Според “Енциклопедия България” (1986 г.) паметникът е “издигнат в знак на признателност на българския народ към Съветската армия – освободителка”, а една от трите бронзови композиции в долния край на монумента е композицията “Октомври 1917”, символизираща ”победния порив на съветския народ под развято знаме с надпис “Вся власть Советам”.
Не е ли срамно за всеки софиянец, за всеки български патриот и родолюбец, че най-внушителният по своите размери паметник в столицата на нашата родина (площ от 2000 кв. м и височина над 50 м) е на един чужд войник с шмайзер в ръка и на една чужда армия, които донесоха на щиковете си една комунистическо-болшевишка тирания, избила с невиждана жестокост десетки хиляди българи, прекършила стотици хиляди човешки съдби, заграбила разбойнически собствеността на милиони хора? Тирания, прекъснала за десетилетия естественото европейско развитие на България и нанесла огромни поражения върху изконната нравствена и ценностна система на българина.
Днес, когато вече сме част от могъщата и свободна евроатлантическа общност, този паметник на потисничеството все повече се превръща в нетърпимо предизвикателство към хилядите безкръстни гробове на жертвите на комунистическия терор, към достойнството на сегашните и бъдещите поколения българи, към самата историческа истина. Защото през септември 1944 г. България не само не бе поробена страна, за да бъде освобождавана, но бе насилствено окупирана от своите “освободители”. И защото днешна и бъдеща демократична България няма и не може да има нищо общо с “Октомври 1917” и с развятото знаме с надпис “Вся власть Советам”.
Ето защо заявяваме високо: време е за незабавни действия! Време е демократично мислещите софиянци, всички демократично мислещи българи да обединим усилията си и с нашия могъщ глас и воля на свободни граждани да принудим компетентните общински и държавни органи да се вслушат в нашето решително искане: освободете колкото се може по-скоро българската столица от този мрачен символ на едно още по-мрачно минало!
Инициативен комитет за освобождаване на столицата от паметника на Съветската армия – окупаторка (по азбучен ред)
22.07.2004 г.
Анастасия Мозер депутат в 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
Васил Станилов – председател на Комитет “Съединение”, писател, депутат в 38-ото НС
Проф. Георги Марков – председател на Общобългарски съюз “Истина”
Иван Глушков – зам.-председател на 7-ото ВНС, депутат в 37-ото и 38-ото НС
Иван Н. Иванов - депутат в 38-ото и 39-ото НС
Любомир Банковски – почетен председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
Лъчезар Тошев – депутат в 36-ото, 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
Проф. Михаил Огнянов – общественик, публицист
Тошо Пейков – депутат в 36-ото и 39-ото НС
Д-р Христо Димов – председател на Гражданко сдружение “Диалог”, зам.-кмет на София (1991-1993 г.)
Васил Станилов – председател на Комитет “Съединение”, писател, депутат в 38-ото НС
Проф. Георги Марков – председател на Общобългарски съюз “Истина”
Иван Глушков – зам.-председател на 7-ото ВНС, депутат в 37-ото и 38-ото НС
Иван Н. Иванов - депутат в 38-ото и 39-ото НС
Любомир Банковски – почетен председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
Лъчезар Тошев – депутат в 36-ото, 37-ото, 38-ото и 39-ото НС
Проф. Михаил Огнянов – общественик, публицист
Тошо Пейков – депутат в 36-ото и 39-ото НС
Д-р Христо Димов – председател на Гражданко сдружение “Диалог”, зам.-кмет на София (1991-1993 г.)
Вехти политици си правят пиар с паметници
Крайно време е някои господа да разберат, че 10 ноември 1989 г. бе победа на демокрацията, а не реванш на фашизма
Д-р Божидар Димитров
През миналата седмица група политически маргинали, очевидно почувствали пред наближаващите парламентарни избори, че трябва да се пошуми около позабравените ни имена, решиха да сформират комитет - то ли за събарянето, то ли за преместването на паметника на Съветската армия. Предложенията за построяването или за събаряне на паметниците напоследък станаха метод в пиара за лансиране в публичното пространство на изкарани (или в процес на отпадане) от политическата игра личности. Поради липсата на каквито и да е конструктивни идеи за развитието на страната въпросните личности разчитат на идеи за паметници. Няма значение кои. Предложенията валят - от хан Аспарух през героите от Сливница до Сюлейман паша и Филип Македонски. Разбира се, никой не предлага и лев от джоба си, а разчита обществото или чужда държава да даде парите за паметника. От нас идеите - от вас парите. Това не беше ли идея на Остап Бендер?
Премахването на паметника на Съветската армия се мотивира по следния начин: Тя била армия завоевателка и установила тоталитарен ред в една кротка демократична държава. Тази държава не участвала във войната срещу СССР, който подло и непредизвикано ни нападнал на 5 септември и ни окупирал. И не дал нито една жертва във войната с нас. Но избил чрез незаконен Народен съд елита на нацията по обвинения във фашизъм, а България не била фашистка държава - в нея нямало дори фашистка партия.
Но историята за съжаление на членовете на комитета не е това, което им се иска да бъде, а това, което е станало. А станалото е, че България на 2 март 1941 г. стана член на фашисткия блок държави начело с Германия. Не обяви война на СССР, но предостави територията си, жп линиите си, летищата, пристанищата, минералните и хранителните си ресурси на Вермахта. А за участие във война срещу една страна международното право смята не само изпращането на войски на фронта, но и логистичната подкрепа. В България не загина нито един съветски войник, но благодарение на горната логистична подкрепа с бази, суровини и материали загинаха може би десетки хиляди съветски войници на Източния фронт. Военният и търговският ни флот участваха в съвсем реални бойни действия в Черно море, пренасяйки боеприпаси в окупираните съветски пристанища и конвоирайки немски кервани.
Освен това правителството на България обяви война на 13 декември 1941 г. на съюзниците на СССР - великите западни демокрации САЩ и Великобритания. А от 1943 г. сваляме техните самолети, бомбардиращи нефтените находища и рафинериите в Плоещ. Много американски летци, скочили успешно с парашути, бяха разстрелвани на земята от жандармерията и полицията в нарушение на Женевските конвенции. На едни такива открихме онзи ден паметник в Кула. Впрочем управниците разстрелваха и пленените английски военни инструктори като майор Томпсън например. Разстрелваха и партизаните, макар че бяха обявени за "съвоюваща страна", т.е. за редовна армия на антифашистката коалиция и трябваше да се третират като военнопленници.
В България нямаше фашистка партия, но нямаше и демокрация. Търновската конституция бе отменена още през 1934 г., а царят лично назначаваше министрите в правителството. И без фашистка партия парламентът през декември 1940 г. (без дори да сме станали още член на Оста) прие фашисткия закон срещу евреите, който ги лиши от работа, права и имоти. Впрочем, имотите им бяха разпродадени на управляващия политически елит за жълти стотинки. Единадесет хиляди от евреите намериха смъртта си в нацистките лагери, а останалите се спасиха, само защото вече се беше случил Сталинград.
И Народният съд се състоя не защото го искаше Червената армия, а по настояване на САЩ и Англия. Помислете си, той бе създаден през есента на 1944 г., а присъдите, произнесени и изпълнени в началото на 1945 г., когато войната още не беше свършила, а комунистите все още нямаха пълната власт. Англосаксонците просто искаха да елиминират физически прогерманската част на българската политическа класа, донесла и сериозни неприятности й в двете световни войни. Силни бяха и настояванията на мощното еврейско лоби в САЩ и Великобритания. Затова под Указа за Народния съд първият подпис бе не на комунист, а на Никола Петков, изпълняващ волята на американските и английските си приятели. Затова депутатите и министрите, привърженици на Оста напълниха на 2 февруари 1945 г. трапа от американска бомба в Орландовци. Ако нещата зависеха само от Сталин, той щеше да ги изпрати да секат дървен материал по лагерите в сибирската тайга.
И по принцип като всяка армия и Съветската армия не бе овластена да взема решения - не само фундаментални, не само политически, но и каквито и да е. Оставането ни в съветската сфера на влияние бе в резултат на решенията в Ялта, взети с консенсус от Рузвелт, Чърчил и Сталин. На тях трябва да се сърдят юнаците от комитета, а не на Съветската армия.
Защото не само ние, но и всички страни в Европа имат паметници на Съветската армия и не ги рушат. Не заради броя на убитите съветски войници в съответната страна, а затова, че тя имаше основния принос в разгрома на най-човеконенавистната идеология (и практика) на ХХ век - фашизма. И всяко рушене на паметник на Съветската армия се смята за реванш на недоубити фашисти или на овластени техни запъртъци. Членовете на комитета би трябвало да знаят, че 10 ноември 1989 г. бе победа на демокрацията, а не реванш на фашизма.
Ако нещо ме учудва, това е присъствието на г-жа Мозер в комитета. Не беше ли нейният баща Георги Михайлов Димитров-Гемето осъден на смърт за шпионаж в полза на САЩ, Великобритания, Гърция и Югославия от същия този "благороден и демократичен политически елит, отстранен от Съветската армия". Кой е бил правия - баща й или въпросният "елит", паднал от власт, благодарение на Съветската армия, чийто паметник г-жа Мозер иска да руши.
26.7.2004 г.
Крайно време е някои господа да разберат, че 10 ноември 1989 г. бе победа на демокрацията, а не реванш на фашизма
Д-р Божидар Димитров
През миналата седмица група политически маргинали, очевидно почувствали пред наближаващите парламентарни избори, че трябва да се пошуми около позабравените ни имена, решиха да сформират комитет - то ли за събарянето, то ли за преместването на паметника на Съветската армия. Предложенията за построяването или за събаряне на паметниците напоследък станаха метод в пиара за лансиране в публичното пространство на изкарани (или в процес на отпадане) от политическата игра личности. Поради липсата на каквито и да е конструктивни идеи за развитието на страната въпросните личности разчитат на идеи за паметници. Няма значение кои. Предложенията валят - от хан Аспарух през героите от Сливница до Сюлейман паша и Филип Македонски. Разбира се, никой не предлага и лев от джоба си, а разчита обществото или чужда държава да даде парите за паметника. От нас идеите - от вас парите. Това не беше ли идея на Остап Бендер?
Премахването на паметника на Съветската армия се мотивира по следния начин: Тя била армия завоевателка и установила тоталитарен ред в една кротка демократична държава. Тази държава не участвала във войната срещу СССР, който подло и непредизвикано ни нападнал на 5 септември и ни окупирал. И не дал нито една жертва във войната с нас. Но избил чрез незаконен Народен съд елита на нацията по обвинения във фашизъм, а България не била фашистка държава - в нея нямало дори фашистка партия.
Но историята за съжаление на членовете на комитета не е това, което им се иска да бъде, а това, което е станало. А станалото е, че България на 2 март 1941 г. стана член на фашисткия блок държави начело с Германия. Не обяви война на СССР, но предостави територията си, жп линиите си, летищата, пристанищата, минералните и хранителните си ресурси на Вермахта. А за участие във война срещу една страна международното право смята не само изпращането на войски на фронта, но и логистичната подкрепа. В България не загина нито един съветски войник, но благодарение на горната логистична подкрепа с бази, суровини и материали загинаха може би десетки хиляди съветски войници на Източния фронт. Военният и търговският ни флот участваха в съвсем реални бойни действия в Черно море, пренасяйки боеприпаси в окупираните съветски пристанища и конвоирайки немски кервани.
Освен това правителството на България обяви война на 13 декември 1941 г. на съюзниците на СССР - великите западни демокрации САЩ и Великобритания. А от 1943 г. сваляме техните самолети, бомбардиращи нефтените находища и рафинериите в Плоещ. Много американски летци, скочили успешно с парашути, бяха разстрелвани на земята от жандармерията и полицията в нарушение на Женевските конвенции. На едни такива открихме онзи ден паметник в Кула. Впрочем управниците разстрелваха и пленените английски военни инструктори като майор Томпсън например. Разстрелваха и партизаните, макар че бяха обявени за "съвоюваща страна", т.е. за редовна армия на антифашистката коалиция и трябваше да се третират като военнопленници.
В България нямаше фашистка партия, но нямаше и демокрация. Търновската конституция бе отменена още през 1934 г., а царят лично назначаваше министрите в правителството. И без фашистка партия парламентът през декември 1940 г. (без дори да сме станали още член на Оста) прие фашисткия закон срещу евреите, който ги лиши от работа, права и имоти. Впрочем, имотите им бяха разпродадени на управляващия политически елит за жълти стотинки. Единадесет хиляди от евреите намериха смъртта си в нацистките лагери, а останалите се спасиха, само защото вече се беше случил Сталинград.
И Народният съд се състоя не защото го искаше Червената армия, а по настояване на САЩ и Англия. Помислете си, той бе създаден през есента на 1944 г., а присъдите, произнесени и изпълнени в началото на 1945 г., когато войната още не беше свършила, а комунистите все още нямаха пълната власт. Англосаксонците просто искаха да елиминират физически прогерманската част на българската политическа класа, донесла и сериозни неприятности й в двете световни войни. Силни бяха и настояванията на мощното еврейско лоби в САЩ и Великобритания. Затова под Указа за Народния съд първият подпис бе не на комунист, а на Никола Петков, изпълняващ волята на американските и английските си приятели. Затова депутатите и министрите, привърженици на Оста напълниха на 2 февруари 1945 г. трапа от американска бомба в Орландовци. Ако нещата зависеха само от Сталин, той щеше да ги изпрати да секат дървен материал по лагерите в сибирската тайга.
И по принцип като всяка армия и Съветската армия не бе овластена да взема решения - не само фундаментални, не само политически, но и каквито и да е. Оставането ни в съветската сфера на влияние бе в резултат на решенията в Ялта, взети с консенсус от Рузвелт, Чърчил и Сталин. На тях трябва да се сърдят юнаците от комитета, а не на Съветската армия.
Защото не само ние, но и всички страни в Европа имат паметници на Съветската армия и не ги рушат. Не заради броя на убитите съветски войници в съответната страна, а затова, че тя имаше основния принос в разгрома на най-човеконенавистната идеология (и практика) на ХХ век - фашизма. И всяко рушене на паметник на Съветската армия се смята за реванш на недоубити фашисти или на овластени техни запъртъци. Членовете на комитета би трябвало да знаят, че 10 ноември 1989 г. бе победа на демокрацията, а не реванш на фашизма.
Ако нещо ме учудва, това е присъствието на г-жа Мозер в комитета. Не беше ли нейният баща Георги Михайлов Димитров-Гемето осъден на смърт за шпионаж в полза на САЩ, Великобритания, Гърция и Югославия от същия този "благороден и демократичен политически елит, отстранен от Съветската армия". Кой е бил правия - баща й или въпросният "елит", паднал от власт, благодарение на Съветската армия, чийто паметник г-жа Мозер иска да руши.
26.7.2004 г.
Защо не бе демонтиран паметникът на Съветската армия
Малко предистория
Съвсем накратко ще напомним на читателите на “ПРО и АНТИ” неуспеха на Столичния общински съвет и съответно на тогавашния кмет Янчулев да демонтират поне част от паметника на Съветската армия (ПСА). Оттогава минаха повече от 11 години, което в днешната ситуация само ни кара още веднъж да се замислим за резултатите от т. нар. посткомунистически преход у нас.
На 18 март 1993 г. СОС приема решение, чиято точка 2 визира демонтажа на барелефите и скулптурните фигури на ПСА. Въз основа на това решение кметът Янчулев издава заповед, с която възлага на Христо Димов, първи зам.-кмет на Столична голяма община “да извърши в срок до 15.04.1993 г. всички необходими процедури във връзка със съгласуване на демонтажа, съхранението и опазването на фигурите и барелефите на паметника в съответствие с действащата законова и подзаконова нормативна уредба”.
След 5 дни кметът издава нова заповед, с която възлага на д-р Хр. Димов “демонтирането на бронзовите фигури на ПСА”.
На 12.04.1993 г. Хр. Димов с докладна записка уведомява “уважаемите общински съветници”, че “са взети необходимите мерки за цивилизовано демонтиране на фигурите с оглед тяхното запазване като история на София по време на комунистическия режим”. Зам.-кметът предлага СОС “да вземе решение за създаване на музей на открито на паметниците на тоталитарния режим, като възложи на главния архитект на София да определи подходящ терен за музея”.
Минават само още два дни, но ситуацията вече е съвсем променена. Кметът професор Янчулев пише на премиера професор Любен Беров писмо, в което тревожно му съобщава: “…при съгласуван със СДВР план за влизане на строителна организация с техника в района на паметника рано сутринта на 14 април т. г. с устна заповед на министъра на вътрешните работи не е било разрешено на строителя да работи. До този момент няма никаква писмена забрана от никаква държавна инстанция с мотивирани аргументи за това.”
“ПРО и АНТИ” допуска, че вероятно няма такава писмена забрана и до днес. Но да завършим с едно писмо от общинския съветник социалист Т. Модев до кмета Янчулев, датирано пак след два дни – 16 април 1993 г. В него Модев моли “най-настоятелно до 20 април т.г. да ни се предостави цялата документация на органа на изпълнителната власт по демонтажа” на ПСА, понеже “многократно ни бе съобщавано, че е разработена и утвърдена план-сметка за демонтажа…” Същия ден проф. Янчулев резюлира до Хр. Димов да предаде на Модев “всички искани от него изработени и съгласувани преписки по цялата документация по демонтажа”.
Не разполагаме с информация дали г-н Модев е останал доволен от “план-сметката за демонтажа”. След 11 години 3 месеца и 13 дни обаче е съвсем ясно, че след 1989 г. повечето от “план-сметките” на комунистите бяха реализирани. Включително и по отношение на ината им уродливото чудовище да продължи да стърчи в центъра на София за срам и позор на България.
Васил ПЕКУНОВ
29 юли - 4 август 2004 г.
http://www.pro-anti.net/show.php?issue=658&article=9
Малко предистория
Съвсем накратко ще напомним на читателите на “ПРО и АНТИ” неуспеха на Столичния общински съвет и съответно на тогавашния кмет Янчулев да демонтират поне част от паметника на Съветската армия (ПСА). Оттогава минаха повече от 11 години, което в днешната ситуация само ни кара още веднъж да се замислим за резултатите от т. нар. посткомунистически преход у нас.
На 18 март 1993 г. СОС приема решение, чиято точка 2 визира демонтажа на барелефите и скулптурните фигури на ПСА. Въз основа на това решение кметът Янчулев издава заповед, с която възлага на Христо Димов, първи зам.-кмет на Столична голяма община “да извърши в срок до 15.04.1993 г. всички необходими процедури във връзка със съгласуване на демонтажа, съхранението и опазването на фигурите и барелефите на паметника в съответствие с действащата законова и подзаконова нормативна уредба”.
След 5 дни кметът издава нова заповед, с която възлага на д-р Хр. Димов “демонтирането на бронзовите фигури на ПСА”.
На 12.04.1993 г. Хр. Димов с докладна записка уведомява “уважаемите общински съветници”, че “са взети необходимите мерки за цивилизовано демонтиране на фигурите с оглед тяхното запазване като история на София по време на комунистическия режим”. Зам.-кметът предлага СОС “да вземе решение за създаване на музей на открито на паметниците на тоталитарния режим, като възложи на главния архитект на София да определи подходящ терен за музея”.
Минават само още два дни, но ситуацията вече е съвсем променена. Кметът професор Янчулев пише на премиера професор Любен Беров писмо, в което тревожно му съобщава: “…при съгласуван със СДВР план за влизане на строителна организация с техника в района на паметника рано сутринта на 14 април т. г. с устна заповед на министъра на вътрешните работи не е било разрешено на строителя да работи. До този момент няма никаква писмена забрана от никаква държавна инстанция с мотивирани аргументи за това.”
“ПРО и АНТИ” допуска, че вероятно няма такава писмена забрана и до днес. Но да завършим с едно писмо от общинския съветник социалист Т. Модев до кмета Янчулев, датирано пак след два дни – 16 април 1993 г. В него Модев моли “най-настоятелно до 20 април т.г. да ни се предостави цялата документация на органа на изпълнителната власт по демонтажа” на ПСА, понеже “многократно ни бе съобщавано, че е разработена и утвърдена план-сметка за демонтажа…” Същия ден проф. Янчулев резюлира до Хр. Димов да предаде на Модев “всички искани от него изработени и съгласувани преписки по цялата документация по демонтажа”.
Не разполагаме с информация дали г-н Модев е останал доволен от “план-сметката за демонтажа”. След 11 години 3 месеца и 13 дни обаче е съвсем ясно, че след 1989 г. повечето от “план-сметките” на комунистите бяха реализирани. Включително и по отношение на ината им уродливото чудовище да продължи да стърчи в центъра на София за срам и позор на България.
Васил ПЕКУНОВ
29 юли - 4 август 2004 г.
http://www.pro-anti.net/show.php?issue=658&article=9
"В становище по законопроект за изменения в Закона
за реабилитацията Консултативният съвет по законодателството при НС е определил
масовите убийства в първите дни след 9 септември 1944 като оправдано
възмездие..."
Получих това предупреждение от приятел преди 2 дни. Така научих за тази срамна инициатива на царисти и комунисти. Сега чета омекотени подробности в Медиапул:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=136435
Намерих релевантния текст от Становището. Той е поразяващо циничен и по старому-комунистически нагъл. Направете си труда внимателно да го прочетете:
Получих това предупреждение от приятел преди 2 дни. Така научих за тази срамна инициатива на царисти и комунисти. Сега чета омекотени подробности в Медиапул:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=136435
Намерих релевантния текст от Становището. Той е поразяващо циничен и по старому-комунистически нагъл. Направете си труда внимателно да го прочетете:
"...Консултативният съвет по законодателството е на
мнение, че предлаганата редакция има абстрактен характер и не е съобразена с
исторически известни факти. По-конкретно, такава промяна не отчита предходното
поведение на лицата, които законопроектът обявява за репресирани. А връзката
между това поведение и събитията от 9, 10 и 11 септември 1944 г. най-често ще
се окаже безспорна. През тези три дни насилствените въздействия от страна на
установяващата се нова власт са били насочени преди всичко срещу лица, известни
на обществото от онова време като участници в преврата от 9 юни 1923 г., в
мъченията и убийствата, които са го последвали, срещу лица, участвали в
потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. и последвалите го масови
убийства, в събитията след атентата в църквата "Св. Неделя" от 1925
г. и срещу лица, извършвали убийства и други зверства през периода от м. юни
1941 г. до 9 септември 1944 г. Тези исторически доказани факти безспорно са
репресии заради политическите убеждения на жертвите на тези репресии. Ако
предлаганото изменение на чл. 1 бъде прието, палачите и главорезите от
периода между 9 юни 1923 г. и 9 септември 1944 г. ще бъдат политически и
граждански реабилитирани. Поне този извод следва от цялостното тълкуване на чл.
1, променен както се предлага. Нещо повече. Участниците в посочените по-горе
събития ще бъдат поставени под един знаменател с лицата, репресирани след 12
септември 1944 г. заради техните демократични или либерални политически
убеждения. Образно казано, такива личности като Петър Дертлиев или Йосиф Петров
ще се озоват в една компания с палачите на демократа Стамболийски, с черните
жандармерийски капитани или с печално известния борец Ферещанов. А това сигурно
няма да им хареса...."
Също толкова нагли са били и защитените днес в НС от мръсната фигура Пантев (кой беше писал добра дума за него напоследък тук?) и от Пирински позиции.
1 коментар:
много интересно, благодаря
Публикуване на коментар