сряда, 18 април 2007 г.

Лъчезар Тошев - За нас ЕВРОПА означава сигурност и справедливост

С кандидата за евродепутат от листата на СДС разговаря Весела Илиева

Г-н Тошев, какво трябва да очаква българският гражданин от българското представителство в Европейския парламент, кои трябва да са нашите приоритети в Европа?

Европейският Съюз дава огромни възможности на честните и почтени хора за нормален поминък, за сигурност и повишаване на благосъстоянието на българския народ, който днес е най-бедният в ЕС. На Благовещение СДС представи своите 18 цели в Европейския парламент, които преследват този приоритет. Обявяваме се се за данъчна конкуренция и намаляване на данъците (СДС вече отбеляза успех с отмяната на задължителния акциз за алкохола и се бори срущу увеличаването на акциза на дизеловото гориво, докато социалистите са за увеличението).
Намаляването на данъците ще привлича инвестиции и следователно ще отваря нови работни места, дава възможност за по-високи заплати, сигурни осигуровки и следователно повече приходи в пенсионния фонд и в здравната каса. Борим се за пълно оползотворяване на средставта от европейските фондове и програми, за свободен пазар на труда и включване на България в Шенгенското споразумение, и т.н. Искаме да участваме и в дебатите за бъдещето на Европа чрез редактирането на Европейската конституция, която, както разбрахме от последното заседание на Европейския съвет, ще се приеме до 2009 г. Ние не гледаме на Европа отдолу, а се чувстваме като равни сред равни – така, като мечтаеха да видят един ден българския народ и нашите възрожденци.
Днешният успех на България за влизането й в ЕС, се дължи на онези над 2 милиона гласоподаватели на СДС през 1990-те, българските граждани с демократични убеждения, които по улиците и площадите развяваха синьото знаме и мечтаеха за този момент, продължавайки делото на нашите възрожденци. Този успех е техен и именно те имат право да притежават силен глас в Европейския парламент, където реално единствено от европейските институции са представени гражданите на Обединена Европа.
Ако българските граждани с убедени демократични възгледи приемат тези избори като референдум за европейското бъдеще на България и участват масово в тях, нещата у нас ще тръгнат добре. От самосебе си няма да стане.Супергерои има само в приказките. Успех има само общността. Ние трябва да възстановим синята общност, за да успеем. Няма да стане по друг начин. Имаме примера на Ирландия, която с политика подобна на нашите 18 цели в СДС, за 10-15 години стана една от най-богатите страни в ЕС. Имаме и примера на Испания с нейната огромна емиграция. Но само девет години след приемането им в ЕС, следствие на една рационална икономическа политика, голямата част се бяха върнали - и дори сега испанците внасят отвън работна ръка, за да покрият нуждите на големия си растеж. Вярвам, че именно влизането в ЕС и развитието ни там, ще даде шанс на децата на България да се върнат и да работят с добри доходи тук, за своята родина и за себе си.

Какви задължения поемате Вие като кандидат, как ще изглежда работата Ви за българските граждани в Европарламента?

Чувствам се подготвен за тази мисия. Няма нужда тепърва да се уча. Още повече, че сега ще довършваме мандата - т. е. ще е само 2 години – до общите европейски избори през 2009 г. - и трябва да се действа незабавно, а не тепърва да се навлиза в нещата. Опитът ми в ПАСЕ е едно предимство в случая, още повече, че много от моите колеги от ПАСЕ вече са в Европейския парламент. Няма да е необходимо да печеля доверието им тепърва. А изкуството да се формира общност около дадена цел, е начинът за постигане на успех в такива институции. Така, както успявахме в ПАСЕ, можем да успяваме и в Европейския парламент.
Няколко от евродепутатите дори ме поканиха да участвам в дискусия и изработване на предложение за създаването на международен институт за разследване на престъпленията на тоталитарните режими.
Всъщност задъженията на евродепутатите включват участието в пленарните сесии, които са по 4-5 дни в месеца, участие в комисиите, участие в заседанията на парламентарните групи и работа в избирателните райони. Програмата им е плътно запълнена. Но това е формалната част на нещата. По-важно е каква кауза ще защитават евродепутатите за своята страна в Европейския парламент. Без съмнение, Европейският парламент играе важна роля при приемането на европейското законодателство (което важи и за България!), за бюджета на ЕС и на фондовете и програмите. Можем да поискаме специални програми, които да са подходящи за нашите специфични условия. За нас в СДС е важна каузата на справедливостта и в този контекст, която наричаме «синята идея». За мен тя не е отменена или изчерпана. Напротив, днес тя е актуална във всичките си аспекти и по отношение на развитието на българското гражданско общество и защитата на неговите интереси в Евросъюза.

Вие носите душа на европеец и патриот – помогнахте сам с изключително последователен политически ангажимент на българите, живеещи в областите, отрязани от родината ни след Първата световна война. Организирахте с успех кампанията за възстановяването на Тараклийския административен регион на българите в Молдова и за определянето на помаците в Гърция като българи-мюсюлмани, а не като отделен етнос, дори помогнахте на волжките българи в Казан от позициите, които имахте в ПАСЕ. Ще продължите ли тази борба и в Европейския парламент?

Защитата на българите в чужбина – било общности, национални малцинства или емиграция - е приоритет за СДС и за мен лично. Не смятам, че заслужавах, но на мен се падна честта да прережа лентата на паметника, построен от българите в Украйна на надгробната могила на хан Кубрат.
И тогава се обърнах към дошлите от всички краища на света българи и гости, вкл. и от Казан със « Здравейте българи!» Знаменателно е чувството на съпричастност към България, чувството, че сме българи на това събитие заличи останалите различия, които нормално в социалните си среди имаме. Обединението на българите от България с тези по света в една духовна, националноидентична общност е нещо, към което ще се стремим и ще работим, за да го постигнем. Правихме го в ПАСЕ, а в Европейския парламент бихме имали много повече възможности. В Обединена Европа границите са формални и изкуствените прегради на световната политика, които ни разделяха от сънародниците ни в различни области и държави, поради различни исторически и политически причини, те вече отпадат. И това е шанс за съгражданите ни, за сънародниците ни, за запазване и опознаване идентичността на българина именно чрез благоприятните условия на ЕС.

Вие сте едва 44 годишен, а имате зад гърба си толкова големи резултати от впечатляващ по мащаб политически труд. Влязохте в българската политика през 1989 г. само с академичен опит и идеали. Как се оформи политическият Ви път, какви бяха битките, които трябваше да извоювате и какво да очакват избирателите Ви от Вас за в бъдеще?

Един следобед на 26 октомври 1989 г. минавах през градинката пред «Кристал» и видях група хора да събират подписка срещу проектите за прехвърляне на води «Рила» и «Места». До тази подписка имаше контра-подписка, която изтъкваше че "рупор" на тази група е "подривната радиостанция Свободна Европа". Някакви хора с вид на ченгета сновяха нервно в контраст със спокойно присъстващите и разговарящи еко-активисти. Това тогава беше изглежда първата публична демонстрация в България от 45 години.
Подписах се в подписката, записах се там на самото място в Екогласност , като се обърнах към един поет, когото догогава не познавах - Едвин Сугарев. Той ми каза че имат нужда от биолози и ме покани да се запиша. После ме потърси по телефона Любомир Седмаков, за да ме покани на заседание. Така тези 2-3 минути пред «Кристал» промениха живота ми. Два дни по-късно сезирах Екогласност с проблема АЕЦ-Белене. Аз съм от Свищов и там няколоко души проучвахме въпроса още от 1988 г. От Екогласност идваха да печат позиви в института на БАН, в който работех. Те ме заведоха в мазето на социологическия институт, където течаха дискусиите, които скоро щяха да доведат до създаването на СДС. Имаше две тенденции - да се обединят всички неформални тогава организации в съюз/коалиция, или - да не се обединяват, а да "заемат целия политическия спектър". Аз подкрепях първата гледна точка. По този въпрос мисля същото и днес. Съединението прави силата. На първото шествие на Екогласност на 3 ноември 1989г. бях на втория ред и всъщност това беше включването ми в политиката. На първия митинг на демократите на 18 ноември бях направил лично един плакат, на който пишеше «Демократи, обединете се!» Исках и да говоря на митинга. Поискаха да видят какво смятам да кажа. Показах им един лист с текст, който пазя и сега - с апел за обединение, но решиха да не ме пускат сред ораторите. Може би имаше много желаещи. Така станах член на СДС от началото на неговото създаване. Нататък историята се знае.


Колко Европа в националната политика и колко национална политика в Европейския парламент е благоразумният модус?

Един от принципите в Обединена Европа е решенията да се вземат на съответните компетентни нива, които са най-близо до проблема. Това се нарича принцип на субсидиарността. Важно е да разбираме националните държави и общите европейски институции като служители, а не господари на гражданите.
Европа е федерация на национални държави, а не федерална държава. Но Европа е и Европа на гражданите и Европа на ценностите. Ценностите са нещо невидимо, но те са всичко, на което се гради обществото. Казвам го на онези, които са обхванати от материализъм, прагматизъм и утилитаризъм. Няма ли ценности -обществото се руши. Нашата обща европейска идентичност, чиито корени са християнски, даде възможност враждите да се заменят със сътрудничество.
Засиленото децентрализирано сътрудничество на местните и регионалните власти е друг елемент от европейската конструкция. Това дава шанс за пряко взаимодействие на народите. Общата външна политика и политика на сигурност, в чието формиране вече можем да участваме и ние, дава възможност Европа да е силна сред останалия свят.

Над седем години се борихте абсолютно сам за изясняване съдбата на ограбените от държавната хазна на България пари при и след падането на комунизма. Имаше ли резултат?

Завесата се повдигна след редица питания и търсения.В момента имаме имената на 311 задгранични дружества от регистъра в Министерството на икономиката , който успяхме да се преборим да се разсекрети. Те са били регистрирани с пари на българската държава, но като юридически лица на друга държава. Отделно, от Националната разузнавателна служба изпратиха около 100 имена на такива дружества без други данни. Това стана възможно, когато след дълги търсения попаднахме на информация за регистър на задграничните дружества, съхраняван с гриф «За служебно ползване» в Министерството на икономиката. С колегата Йордан Нихризов внесохме питане, което беше придружено с подписка, искаща разисквания по питането, подкрепена от депутатите от СДС, ДСБ, отделни депутати от НДСВ и независими.
Следствие на разискванията парламентът прие решение, с което сформира междуведомствена комисия за проучване на въпроса, която внесе доклада си на 11 април 2005 г. Освен това парламентът задължи НРС да предостави информацията цитирана по-горе, БНБ да изпрати ревизионния акт на Българската Външнотърговска Банка, чието приложение на получателите на валутни средства беше обявено от медиите за изчезнало. Но се оказа там, където трябва да бъде- в БНБ. Впрочем, в архива на комисията за борба с корупцията депозирах и много други документи, които, както разбрах, са били препратени на междуведомствената комисия. Сред тях е и прословутиятт доклад на Д. Луджев, който не е поверителен от края на мандата 38-мото Народно Събрание. Имало е и комисия начело с П. Корнаджев във Великото народно събрание. В Държавния архив има редица документи, които засягат задграничните дружества. Правени са ревизии. При някои не са установени нарушения, а при други са установени. Има достатъчно информация – и ако има политическа воля за решаването на този въпрос, всичко или почти всичко ще стане ясно. Архивът на икономическия отдел на ДС също е важен за изясняване на въпроса-стига да се разсекрети.

Повече от две години не сте народен представител и всъщност никой, включително депутатите от десните партии, не повдигна повече темата. На какво се дължи това?

За да се установи истината за тези дружества, е необходимо да се положат още много усилия и време. Иска се много "черна работа". Трябва да се установи съдбата на всяко от тези дружества, кой го е представлявал, каква е съдбата на дружеството и неговите собственици днес. Важно е и да се реши въпросът с доказване на собствеността. Не е лесно, но трябва да се направи.
Най-добре е с това да се занимаят експерти - финасисти и юристи. Но депутатите трябва да тласнат този процес напред. Да изискват решаването му. Очаквам от СДС да се ангажира с продължаването на темата. Петър Стоянов започна да поставя този въпрос на срещите с хората, което е знак за подновяване на темата от СДС. Задграничните дружества са важен аспект, но само един от аспектите на проблема с т. нар. червени пари.
Имало е - както разбрахме от изявления в печата на висши функционери на БКП - раздаване на средства за създаване на бизнес и в България. В Германия се намериха 1.6 милиарда евро такива пари в задгранични дружества, фирми в страната, сейфове, сметки и ценни предмети. Но там имаше специална комисия, която години наред търси тези средства, принадлежащи на народа - и му ги върна. У нас медиите скоро май няма да публикуват такава новина. Липсата на справедливост по този и други подобни въпроси - като изпомпването на банки и девалвацията, унищожила спестяванията на хората - деморализираха обществото. Лечението е чрез справедливост.

Малко български граждани знаят, че по Вашата лична дългогодишна инициатива с Резолюция 1481 на ПАСЕ от 25 януари 2006 г. бяха осъдени престъпленията на комунизма в Европа. Какъв беше пътят до Резолюцията на ПАСЕ?

За това подробно може да се прочете на сайта Декомунизация - където е поместена хрониката на събитията по осъждане на престъпленията на комунистическите режими. На сайта «Декомунизация» е и хрониката по въпроса със задграничните дружества, за които говорихме по-горе.
Инициативата за осъждане на престъпленията на комунистическите режими на европейско ниво стартира на о. Персин - Белене на митинг на репресираните през 2003 г. и завърши успешно на 25 януари 2006 г. с приемането на Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на предстъпленията на тоталитарните комунистически режими. Но това не е краят на историята. Още много остава да бъде направено и борбата за справедливост трябва да продължи.
Това е политическата присъда над престъпленията на комунистическите режими, над самите режими, които са извършвали престъпленията и следователно са били престъпни, както и над комунистическата идеология в частта й за насилствена диктатура на пролетариата и класова борба – две централни идеи, които са насаждали омраза, довела до тези престъпления. Между 95-100 милиона души са загубили живота си следствие на репресиите от комунистическите режими в целия свят. Извършени са и широк спектър други престъпления, с последици за поколения. Тези престъпления трябва са получат единодушно и недвусмислено осъждане от цялото общество в т. ч. и от бившите комунистически партии.
У нас БСП продължава да протака приемането на обща декларация от Народното Събрание за осъждане на тези престъпления, които впрочем изкопаха дълбока пропаст в нашето общество. Не можем да запълним пропастта без единодушно осъждане. То е нужно не само на нас, не само на жертвите и техните потомци, но то е нужно на България и бъдещите поколения след нас. Изключително смущаващо е, че по време на определянето на новата комисия по досиетата един от кандидатите беше отхвърлен, благодарение на доноси на ДС, които явно продължават да се третират като източник на информация от властите на демократична България днес, когато комунистическия режим у нас е обявен за престъпен със закона от 5 май 2000 г. Това е скандално.

Какви шансове предлага Резолюция 1481 за процеса на декомунизация в България оттук нататък, 18 години след началото на промените?

Комунизмът като система бе съборен, вече го няма по дефиниция, но сме свидетели на негов задгробен живот и на закритата ДС, т.е. нещо като "вампирясване", ако трябва да употребим тази метафора. Ще се каже ли истината за изнесените « червени пари», които основателно подозираме, че вече са в частни ръце и дори биха могли да се завръщат като «чужди инвестиции»?
Ще се отговори ли на въпроса за създаването на организираната престъпност в България, на червената мафия и ролята на бившата ДС в този процес? Очакваме отговори не от анализите на политолози, а от факти и документи. Ние очевидно влязохме в Европейския Съюз с тези проблеми и те вече са и проблеми на ЕС. Ето защо, смятам за нормално да поискаме европейска солидарност за решаването на част от проблемите. Особено обезпокоително е, че липсата на справедливост води до размиване на границата между добро и зло в ценностен, политически и социален аспект. Следствие на това се появи толерантност към безобразията и хаоса, и се разви неспособност на обществото да се противопостави на «пируването на хищниците».
Не може комунистическият режим и днес все още да се разглежда като алтернатива на демокрацията. Още в училище децата трябва да знаят за извършените престъпления, за масовите убийства, за лагерите, за политическите преследвания - и от друга страна да приемат ценностите на демокрацията като свои, и да участват в обществените процеси с разбирането за тези, според възрастовата им група. Така е в модерна Европа по отношение на анционалсоциализма, така е в Нова централна Европа по отношение на комунизма.
Червено-розовият политически картел, който ни управлява днес в България, обединен не заради идеи и принципи или политика, а заради власт на всяка цена, явно не е включил в своите приоритети този въпрос. Изглежда, че дългосрочната енергийна обвързаност на България с Русия за тях е по-важна.

Вие поставихте още през 1990-те, много преди всички Ваши колеги вдясно, въпросите за енергийната зависимост на България от Русия. Къде виждате проблеми днес в тези области, къде са опасностите за националната и европейска действителност?

Днес по отношение на вноса на газ, петрол и уран ние сме в абсолютна зависимост от Русия. А Русия показа с примери, че може да използва такава зависимост за политически цели – пресни са конфликтите с Грузия, Украйна, Молдова и дори с Беларус, а по–рано и с Чехия доказват това. Дори ПАСЕ прие през януари т. г. резолюция и препоръка за опасността от използването на енергийните доставки за политически цели.
За нас като членове на ЕС е валидна «Зелената книга» от март 2006 г., в която са посочени трите принципа на общата европейска енергийна политика - конкурентност, сигурност на доставките (в т. ч. избягване на енергийна зависимост) и опазване на околната среда. Проектът АЕЦ – Белене, например, не отговаря на тези принципи. Той би направил зависимостта ни в електроенергетиката пълна. Отделно – нерешим е въпросът с хранилището за радиоактивни отпадъци и отработено гориво. На последното заседание на Европейския съвет (да не се бърка със Съвета на Европа) държавните глави и премиерите на ЕС решиха да се увеличи на 20 % дялът на възобновяемите източници на енергия в енергетиката на страните. На заседанието на Европейския Съвет България пледира за 10 %. Ето един случай, когато прогресът и защитата на нашия интерес за енергийна независимост идват от европейска институция, а не от национална.
Нашата енергийна независимост ще намерим в общата европейска енергийна политика. Алтернативните проекти като газоповода «Набуко» с евентуален негов южен клон, както и петролопровода АМБО също ще допринесат за това. Разбира се, Русия не иска да отстъпи от позициите си и се опитва да организира газов «ОПЕК» с арабските държави. Засега инициативата се провали, но те едва ли ще се откажат лесно. Смятам, че в този случай българските и руските интереси са противоположни. Ние искаме разнообразяване на доставките на газ и петрол. За целта работим и за стабилизиране на района на Южен Кавказ, откъдето ще минават важните енергийни проекти. Инициативата ми стартирала през 2005 г. за създаване на Пакт за стабилност за Южен Кавказ беше приета с гласуване от ПАСЕ, което е успех с който се гордея.
На същото заседание от преди броени дни Европейския Съвет реши, че ЕС ще отдели 1 трилион евро (хиляда милиарда) за борба с промените на климата - намаляване на емисиите на изкопаеми горива и проекти за поглъщане на въглеродния двуокис от зелените растения (и от морските организми). За втория подход имам внесен проект от 2005 г. в ПАСЕ, която се одобри от комисията и ще се гласува окончателно през май т. г. За разлика от ограничаването на емисиите изискващо средства, вторият подход носи икономическа полза. Но двата подхода не се конфронтират, а се допълват.

Пактът за стабилност в югоизточна Европа, Пактът за стабилност в Южен Кавказ, международното сътрудничество в Средиземноморския и Черноморския регион, и проблемите с естетизацията на сивите градски зони в Европа – все теми, в които приносът Ви бе водещ. От каква България в условията на 21 век се нуждаем всъщност?

Европейския съюз ще ни помогне да възродим България, това е моето убеждение. Но не е достатъчно само икономическото възраждане, а и връщане на духовните ценности на нашеното общество.
Имаме нужда от България на духа. Имаме нужда от една европейска България. И я създаваме в момента.
Вярвам в успеха именно на една европейска България.

Няма коментари: