С Лъчезар Тошев, депутат в 41-вото НС, разговаря Васил Колев
Про & Анти, 2009г., брой 27 (910) 10 - 16 юли 2009г.
Г-н Тошев, Вие спечелихте нов мандат в 41-вото Народно събрание. Доволен ли сте от резултатите?
- Благодаря на всички, които подкрепиха листата на “Синята коалиция” в 23-и МИР в София, където имаме над 43 000 гласа, както и на подкрепилите нашите листи навсякъде в страната. В 41-вото НС “Синята коалиция” ще има 15 депутати, от които 9 от СДС, 5 от ДСБ и 1 от Обединените земеделци.
След тези избори първата ни цел е постигната. Сергей Станишев няма да бъде следващият премиер, БСП и ДПС вече са в опозиция и предстои в България да има правителство на политически сили от семейството на Европейската Народна Партия, с което страните, в които ЕНП е на власт в ЕС, стават 22.
Сега следва бързо да поправим пораженията, нанесени от тройната коалиция в много обласи, да поправим имиджа на България в Европа и да отговорим с енергично управление на очакванията на хората. Същевремено трябва да направим анализ на причините за това, че не спечелихме повече места в Народното събрание. През 2005 г. СДС взе 20 мандата , а ДСБ –17, а сега общо имаме 15. Но ако излезем от тяснопартийната гледна точка за България, настъпва време за завръщане към европейския ни дневен ред.
- Повлия ли на резултата на “Синята коалиция” създаването на 31 мажоритарни района?
- Без съмнение! Този текст не беше отменен от Конституционния съд, където гласовете на съдиите се разделиха 6:6. Така се оказа, че в даден район един кандидат представлява четири пъти повече избиратели, отколкото в друг. Това беше отбелязано и от международните наблюдатели. Според мен поправката беше направена с цел в повечето от тези райони да победят БСП и ДПС, но от нея спечели ГЕРБ.
Виктор Юго, който е бил и сенатор, някога е казал: “Когато хората приемат закон, в който има несправедливост, Бог влага в този закон справедливостта и наказва с него тези, които са го гласували!” Това се случи сега и у нас.
- Как ще коментирате конфликта между България и Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа?
- На 27 април ПАСЕ създаде комисия за наблюдение на изборите в България, което се е случвало многократно досега. Но до 22 юни от българска страна не беше изпратена покана до ПАСЕ, за да може наблюдателите да имат акредитация за своята дейност. Затова на тази дата Бюрото на ПАСЕ излезе с много остра декларация, заявявайки, че това се възприема като нежелание за сътрудничество – което е условие за членство съгласно чл.3 от Статута на Съвета на Европа и нарушение на чл. 8.2-б от Правилника на Асамблеята, коята изисква държавите да сътрудничат по време на процедурата по мониторинг и пост-мониторингов диалог.
Затова Бюрото внесе предложение за дебати на Октомврийската сесия на ПАСЕ, за отнемане на пълномощията на българската делегация в Асамблеята. По време на мисията на делегацията на ПАСЕ все пак беше поканена - но не от Председателя на Народното събрание, нито от МВнР, а само от ръководителя на българската делегация в ПАСЕ. Въпреки че нивото на поканата не беше съответстващото, делегацията дойде в България и сама си организира срещите - без сътрудничество от Народното събрание. За първи път срещите не бяха в Народното събрание, а в хотел “Радисън”. От друга страна, делегацията на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа получи покана от МВнР.
След запознаване със ситуацията у нас лидерът на групата на социалистите в Асамблеята Андреас Грос и социалистът Тадуеш Ивински внесоха предложение, подписано от всички присъстващи членове на ПАСЕ - от всички политически групи, за възобновяване на процедупрата по мониторинг над България, прекратен с Резолюция 1211/2000г. по времето, когато бях ръководител на нашата делегация в Асамблеята.
Една от причините е и че по останалите 8 теми на пост-мониторинговия ни диалог с Асамблеята не беше забелязан прогрес нито в мандата на досегашното правителство на Станишев, нито на предходното - на НДСВ и ДПС.
Така се връщаме към времето на 1997г. и ПАСЕ започва цялостна проверка дали България спазва задълженията и ангажиментите за членство в Съвета на Европа.
Едно много лошо наследство, което правителството на Станишев ни оставя.
Един безсмислен конфликт с ПАСЕ, от който нямахме нужда.
Надявам се, че поне пълномощията на нашата делегация ще се ратифицират от ПАСЕ, защото тя ще е нова и ще представлява едно ново Народно събрание с ново мнозинство, на което трябва да бъде даден шанс.
Това е позицията, за която пледирам.
Европейски успех за СДС
С Лъчезар ТОШЕВ разговаря Фреди ФОСКОЛО
Вестник Про и Анти, - Година 19, брой 10 (893) 13 - 19 март 2009г.
Народният
представител от СДС Лъчезар Тошев
присъства в Брюксел на 06 март, на
заседанието на Комисията по разглеждане
на предложенията за предизборния
документ на Европейската Народна Партия,
на което СДС също внесе свои предложения.
На
6 март в Брюксел се състоя заседание на
комисия на Европейската народна партия
(ЕНП) за обсъждане на проекта за предизборен
манифест за предстоящите евроизбори,
в което взехте участие като представител
на СДС.Какви бяха основните тези, които
защитихте на това заседание?
Заседанието беше председателствано
от Вилфрид Мартенс - председател на
ЕНП. СДС направи предложения по
предизборната платформа на ЕНП за
предстоящите избори, които най-вероятно
ЕНП ще спечели.
Тази
платформа ще е важна за политиката на
Европейския съюз през следващите 5
години и се радвам, че повечето от
предложенията на СДС бяха подкрепени.
По останалите ще продължат разискванията
на заседание на 17 март т.г.
Предложенията на СДС бяха изготвени от работна група, чиято дейност координирах и в която участваха Н. Михайлова, В.Кисьов, Вл. Шопов, А. Христова и др. и бяха съгласувани с М. Димитров и Ив. Сотиров.
-
Какви предложения внесе СДС?
- Сред най-важните е повишаването на информираността за извършените престъпления от тоталитарните националсоциалистически и комунистически режими, които да бъдат недвусмислено осъдени, ЕС да осигури енергийните доставки и сигурност на икономиката чрез подкрепа на инвестиции в проекти, имащи за цел избягването на енергийна зависимост и разнообразяване на източниците с цел предотвратяване на нови кризи.
Това
предложение беше подкрепено от унгарската
партия ФИДЕС и ще стане основа за глава
в частта за сигурността на ЕС.
Освен това в раздела за сигурността се прие предложението ни организираната престъпност да се смята за заплаха за европейската сигурност.
Прие
се и предложението, отчитащо ролята на
църквите за създаването на дух на
толерантност и взаимно уважение в
Европа.
Също
така подкрепата за предприемачеството
като изход от настоящата криза беше
наше предложение, което се прие.
Имаме
и предложения по борбата с климатичните
промени, които са сред тези, които ще
се обсъждат на 17 март.
- Каква беше позицията на другите български представители от партиите-членки на ЕНП?
- Всъщност нито ГЕРБ, нито ДСБ, нито другите партии - членки от България, изпратиха представители. Ако не участват в тези обсъждания, значи приемат това, което другите ще решат.
Може
и така, защото ние сме едно политическо
семейство, обединено от общи ценности,
но ние предпочитаме и нашите идеи да
са част от европейската политика.
В
Европейския съюз имаме възможности,
но трябва да се възползваме от тях.
- Кога се очаква обявяването на програмата?
- След конгреса на ЕНП във Варшава, който ще се състои на 29-30 април.
Лъчезар Тошев: "На изборите излиза нова политическа формация, за да защити руския интерес у нас"
01.02.2001
Интервю на Теодора
Енчева
- Г-н Тошев,
Вие казахте в предаването “Неделя 150”
по националното радио, че има спекулации
на тема “балкански синдром”. Откъде
идват те?
- Без съмнение в
Югославия има екологични проблеми
вследствие на военните операции и това
не може да бъде някаква новина, тъй като
дори да се бомбардираше с обикновени
бомби, пак щеше да има последици: там
са изгорели гори, засегнати са
селскостопански територии, проблемът
с обедненият уран също остава неизяснен
окончателно. Но аз смятам, че тази
екологична тематика се използва
спекулативно с геополитически цели,
тъй като в Западна Европа, но забележете,
не и в Русия, се води активна кампания,
за да се покаже колко опасно е за
миротворческите войски да остават на
място. Разбира се, се забравя, че тези
войници, които са пострадали от т.нар.
"балкански синдром" не са били в
Косово по време на операциите.
Там нямаше никакви натовски войски по време на операциите и всички удари бяха нанасяни от въздуха, следователно те не са имали достъп до фактора обеднен уран. Нещо повече, евентуално въздействие върху човешкия организъм не би могло да се получи толкова рано, защото обеднения уран е много слаб източник на алфа-лъчение, има къс пробег и се спира дори от лист хартия, така че външното въздействие едва ли може да окаже някакъв сериозен ефект. Единствено ако частица обеднен уран попадне чрез вдишване в човека, може да се очаква въздействие, и то само ако тази частица не създаде около себе си "капсула" от мъртви клетки, която да предпазва останалите.
В Косово нищо не се произвежда и цялата храна и минералната вода, която се пие се внася отвън, следователно и чрез хранителната верига не би могло да попаднат такива вещества във войниците.
Ибрахим Ругова първи посочи, че тази кампания, която спекулира с екологичната тематика, може да доведе до нова дестабилизация в Югоизточна Европа, особено ако войските на НАТО напуснат Косово като следствие от нея. А ние не трябва да се забравяме, че Русия продължава да има традиционни геополитически амбиции в този регион и продължава да прави опити за разширяване на влиянието си.
- Мислите, че Русия води кампанията около "балканския синдром", за да разшири влиянието си на Балканите?
- Мисля, че Русия се възползва от тази кампания. В ПАСЕ руската делегация силно настояваше за спешни дебати по темата. Оказва се, че между руските войници няма "балкански синдром", че между местното население няма "балкански синдром", единствено войниците на НАТО са засегнати. Според мен причината трябва да се търси другаде, а не в ситуацията на място, тъй като не може този "балкански синдром" да се проявява само върху едни, но не и върху други. Много е важно натовските войски да останат в Косово, за да гарантират стабилността на мира там.
- Според Вас, накърнен ли е руският интерес на Балканите след войната в Югославия или напротив?
- Руският интерес е още от времето преди Александър Първи, а руската цел е геополитически излаз на Средиземно море.
След протеклите избори в Румъния смятам, че влиянието на Русия там се засили. Бих искал да припомня думите на новоизбрания румънски президент за нуждата от активна роля на Русия в региона.
За Сърбия, мисля че е очевидно, че руското влияние е много по-силно от нормалното. В Македония предишният председател на парламента Саво Климовски призова руски войски да влязат в Македония, за да балансират войските на НАТО.
Поради тази причина 65 депутати от парламента му поискаха оставката и той си я подаде. Малко по-късно партията, към която той принадлежи - Демократична алтернатива, и Социалдемократическия съюз на Македония направиха опит да свалят про-европейското правителство на Любчо Георгиевски, което също може да се погледне в геополитически план.
В България също има икономически групировки, които си поставят не само икономически, но и политически цели, подкрепяйки определени политически формирования. Затова очаквам на предстоящите избори да се появи формация, подкрепяна от проруски икономически групировки. Тази формация, както изглежда, ще има "оперетен" характер и ще спекулира с теми, чувствителни за българското общество. Тази нова формация няма да защитава пътя към Европа и към НАТО, освен може би на думи, а очевидно ще защитава икономическите и геополитически интереси на тези, които платят кампанията й. Тази формация още не съществува, но мисля че подготовката за създаването й е в ход. Когато тя се появи, се надявам, че българският народ ще бъде добре информиран за този сценарий, за да не допусне неговото осъществяване.
- Коя политическа сила ще представлява руския интерес и кога ще се появи тя?
- Руският интерес може да намери различни проявления. Групата, за която намеквам, още не е създадена, но чувам, че се водят активни "сондажи".
- Коя е икономическата групировка, която ще застане зад новата формация?
- Прониква информация за две икономически групировки, които са известни с проруския си характер и доста бивши ченгета, които участват в тях.
- Кои са те?
- Няма да ги назова сега, тъй като все още този план не е реализиран. Но те ще се афишират с действията си.
- Кога?
- Когато предприемат действия.
- Кой ще представлява тази формация? Може ли това да е Симеон Втори? Политолози и социолози прогнозират висок процент на изборите за коалиция, ползваща се с подкрепата на монарха.
- Ако Симеон Втори направи това, би било една голяма грешка. Дали той би участвал, зависи само от него. Но аз мисля, че той е достатъчно умен, за да не позволи да бъде въвлечен. Ролята на "параван" не му подхожда. Нито пък такава компания ... Това би било разочароващо за традиционните му поддръжници - поне аз така мисля.
- Вие сега го предупреждавате да не го прави, така ли?
-Ако искам да информирам царя за мнението си, не бих използвал посредници. Просто отговарям на Вашия въпрос. Какво мисли той, е редно да питате него.
- А от свое име ли сте загрижен за политическата роля на Симеон Втори или го правите от името на симпатизантите на монархическата идея, които са разочаровани от подкрепата, която той даде на ОНС на предишните парламентарни избори?
- Всичко, което казвам тук, е само от мое име.
- Г-н Тошев, казвате, че новата формация с проруски интереси, ще се появи преди изборите и че към Симеон Втори са отправени покани да я подкрепи. Мислите ли, че тази формация може да се превърне в сериозен конкурент на СДС на парламентарните избори?
- Не знам дали вече са правени сондажи при него, но за успех на такава формация може да говорят хора, които подценяват нашия народ.
- Трябва ли СДС да се страхува от Симеон Втори и защо?
- Не виждам защо трябва да се страхува от Царя. Той по принцип не участва в партийни борби, а в много страни монарсите не гласуват изобщо, защото смятат всички за свои поданици. Ако в нашия случай Царят се "гмурне" в партийни борби, той би абдикирал от основната си функция - да обединява.
- Не се ли обмисля сценарий, по който СДС и монарха да си сътрудничат на изборите?
- Цар Симеон е живял в САЩ и в Западна Европа и априори би следвало да приема демокрацията като форма на държавно устройство. Ето защо смятам, че това го приближава повече до тези в България, които желаят демокрация и провеждат съответните реформи за да бъде прехода необратим. Във външната политика би било чудно, ако той не подкрепя нашите цели за присъединява към ЕС и НАТО.
- Г-н Тошев мислите ли, че руския и американския интерес ще постигнат баланс в България?
Нашата геополитическа цел е присъединяване към Европейския съюз и НАТО - нещо, което не се харесва на Русия, но е суверенно право на българите да решат. И по този въпрос България е категорична. Не виждам как може да се търси баланс с руските интереси, които са напълно противоположни на нашата геополитическа ориентация. Не бих искал да се забравя, че с влизането ни в Европейския съюз ние ще водим единна външна политика - нещо, с което се съобразяваме и сега.
Преследвайки традиционните си геополитически интереси, Русия пропуска да види, че в собствената й страна има много по-сериозни проблеми като проблема с руската мафия и проблема с Чечения и вероятни конфликти на етнически принцип, които могат да доведат до дестабилизация вътре в Русия и да я направят непривлекателна за други страни, които биха партнирали с нея. Особено ако се прилагат средства за оказване на натиск, което от своя страна, създава желание за съпротива на натиска и защита на националното достойнство на съответната страна.
Депутатите на СДС се въздържахме, но не се противопоставихме, когато на последната сесия на ПАСЕ беше решено да бъдат ратифицирани пълномощията на руската делегация. ПАСЕ заяви, че независимо от известен постигнат прогрес по отношение на Чечения остава дълбоко загрижена за ситуацията с човешките права там. Независимо от това, Асамблеята смята, че с ратифицирането на пълномощията на руската делегация ще се даде още един шанс, за да покаже тя желанието и възможностите си да повлияе за подобряване на ситуацията в Чеченската република. Беше решено и
да се създаде съвместна комисия между Руската Дума и ПАСЕ, която да дава препоръки как да бъде решавани въпросите по кризата в Чечения.
Това е не по-малко важно за Русия, отколкото за Съвета на Европа, тъй като чеченците трябва да почувстват, че в Русия те са третирани равноправно с руснаците, че това е и тяхна държава, на която могат да разчитат. Нощните бомбардировки, задържанията на арестувани в ями на 4 метра в земята като животни, конфискуването на пенсиите на пенсионерите по пътя обратно от Грозни към родните им места - това не са начините, по които може да се покаже, че чеченците са третирани наравно. И всичко това се прави от руската армия.
Много по-опасно е че, този процес се наблюдава и от останалите републики на руската федерация, в които руснаците са малцинство. Ако те забележат, че руските власти третират неруснаците във федерацията по друг начин, различен от руснаците, това може да доведе до трансформирането на Русия от федерация в държава от колониален тип и рано или късно тези републики от руската федерация ще започнат да се борят за независимост и за освобождение, което може да доведе до масивна дестабилизация със сериозни ефекти за съседните на руската федерация страни.
Затова е в руски интерес да се следва пътя на спазване на човешките права и за уважаване на различията, които имат различните националности в руската федерация. За Съвета на Европа членството на Русия също е предизвикателство, защото Русия от самото начало не покрива критериите на Съвета на Европа. Ако руската делегация желае да членува в една стойностна организация, би трябвало да спазва нейните препоръки. Също така трябва да се разбере, че руската делегация е в Съвета на Европа, за да споделя ценностите на Европа, а не за да се опитва да влияе върху решенията, загърбвайки приетите доброволно задължения, произтичащи от нейното членство в организацията.
Но дали Русия е съпричастна на европейския процес трябва да се докаже, не с думи и декларации, а с конкретни действия.
Там нямаше никакви натовски войски по време на операциите и всички удари бяха нанасяни от въздуха, следователно те не са имали достъп до фактора обеднен уран. Нещо повече, евентуално въздействие върху човешкия организъм не би могло да се получи толкова рано, защото обеднения уран е много слаб източник на алфа-лъчение, има къс пробег и се спира дори от лист хартия, така че външното въздействие едва ли може да окаже някакъв сериозен ефект. Единствено ако частица обеднен уран попадне чрез вдишване в човека, може да се очаква въздействие, и то само ако тази частица не създаде около себе си "капсула" от мъртви клетки, която да предпазва останалите.
В Косово нищо не се произвежда и цялата храна и минералната вода, която се пие се внася отвън, следователно и чрез хранителната верига не би могло да попаднат такива вещества във войниците.
Ибрахим Ругова първи посочи, че тази кампания, която спекулира с екологичната тематика, може да доведе до нова дестабилизация в Югоизточна Европа, особено ако войските на НАТО напуснат Косово като следствие от нея. А ние не трябва да се забравяме, че Русия продължава да има традиционни геополитически амбиции в този регион и продължава да прави опити за разширяване на влиянието си.
- Мислите, че Русия води кампанията около "балканския синдром", за да разшири влиянието си на Балканите?
- Мисля, че Русия се възползва от тази кампания. В ПАСЕ руската делегация силно настояваше за спешни дебати по темата. Оказва се, че между руските войници няма "балкански синдром", че между местното население няма "балкански синдром", единствено войниците на НАТО са засегнати. Според мен причината трябва да се търси другаде, а не в ситуацията на място, тъй като не може този "балкански синдром" да се проявява само върху едни, но не и върху други. Много е важно натовските войски да останат в Косово, за да гарантират стабилността на мира там.
- Според Вас, накърнен ли е руският интерес на Балканите след войната в Югославия или напротив?
- Руският интерес е още от времето преди Александър Първи, а руската цел е геополитически излаз на Средиземно море.
След протеклите избори в Румъния смятам, че влиянието на Русия там се засили. Бих искал да припомня думите на новоизбрания румънски президент за нуждата от активна роля на Русия в региона.
За Сърбия, мисля че е очевидно, че руското влияние е много по-силно от нормалното. В Македония предишният председател на парламента Саво Климовски призова руски войски да влязат в Македония, за да балансират войските на НАТО.
Поради тази причина 65 депутати от парламента му поискаха оставката и той си я подаде. Малко по-късно партията, към която той принадлежи - Демократична алтернатива, и Социалдемократическия съюз на Македония направиха опит да свалят про-европейското правителство на Любчо Георгиевски, което също може да се погледне в геополитически план.
В България също има икономически групировки, които си поставят не само икономически, но и политически цели, подкрепяйки определени политически формирования. Затова очаквам на предстоящите избори да се появи формация, подкрепяна от проруски икономически групировки. Тази формация, както изглежда, ще има "оперетен" характер и ще спекулира с теми, чувствителни за българското общество. Тази нова формация няма да защитава пътя към Европа и към НАТО, освен може би на думи, а очевидно ще защитава икономическите и геополитически интереси на тези, които платят кампанията й. Тази формация още не съществува, но мисля че подготовката за създаването й е в ход. Когато тя се появи, се надявам, че българският народ ще бъде добре информиран за този сценарий, за да не допусне неговото осъществяване.
- Коя политическа сила ще представлява руския интерес и кога ще се появи тя?
- Руският интерес може да намери различни проявления. Групата, за която намеквам, още не е създадена, но чувам, че се водят активни "сондажи".
- Коя е икономическата групировка, която ще застане зад новата формация?
- Прониква информация за две икономически групировки, които са известни с проруския си характер и доста бивши ченгета, които участват в тях.
- Кои са те?
- Няма да ги назова сега, тъй като все още този план не е реализиран. Но те ще се афишират с действията си.
- Кога?
- Когато предприемат действия.
- Кой ще представлява тази формация? Може ли това да е Симеон Втори? Политолози и социолози прогнозират висок процент на изборите за коалиция, ползваща се с подкрепата на монарха.
- Ако Симеон Втори направи това, би било една голяма грешка. Дали той би участвал, зависи само от него. Но аз мисля, че той е достатъчно умен, за да не позволи да бъде въвлечен. Ролята на "параван" не му подхожда. Нито пък такава компания ... Това би било разочароващо за традиционните му поддръжници - поне аз така мисля.
- Вие сега го предупреждавате да не го прави, така ли?
-Ако искам да информирам царя за мнението си, не бих използвал посредници. Просто отговарям на Вашия въпрос. Какво мисли той, е редно да питате него.
- А от свое име ли сте загрижен за политическата роля на Симеон Втори или го правите от името на симпатизантите на монархическата идея, които са разочаровани от подкрепата, която той даде на ОНС на предишните парламентарни избори?
- Всичко, което казвам тук, е само от мое име.
- Г-н Тошев, казвате, че новата формация с проруски интереси, ще се появи преди изборите и че към Симеон Втори са отправени покани да я подкрепи. Мислите ли, че тази формация може да се превърне в сериозен конкурент на СДС на парламентарните избори?
- Не знам дали вече са правени сондажи при него, но за успех на такава формация може да говорят хора, които подценяват нашия народ.
- Трябва ли СДС да се страхува от Симеон Втори и защо?
- Не виждам защо трябва да се страхува от Царя. Той по принцип не участва в партийни борби, а в много страни монарсите не гласуват изобщо, защото смятат всички за свои поданици. Ако в нашия случай Царят се "гмурне" в партийни борби, той би абдикирал от основната си функция - да обединява.
- Не се ли обмисля сценарий, по който СДС и монарха да си сътрудничат на изборите?
- Цар Симеон е живял в САЩ и в Западна Европа и априори би следвало да приема демокрацията като форма на държавно устройство. Ето защо смятам, че това го приближава повече до тези в България, които желаят демокрация и провеждат съответните реформи за да бъде прехода необратим. Във външната политика би било чудно, ако той не подкрепя нашите цели за присъединява към ЕС и НАТО.
- Г-н Тошев мислите ли, че руския и американския интерес ще постигнат баланс в България?
Нашата геополитическа цел е присъединяване към Европейския съюз и НАТО - нещо, което не се харесва на Русия, но е суверенно право на българите да решат. И по този въпрос България е категорична. Не виждам как може да се търси баланс с руските интереси, които са напълно противоположни на нашата геополитическа ориентация. Не бих искал да се забравя, че с влизането ни в Европейския съюз ние ще водим единна външна политика - нещо, с което се съобразяваме и сега.
Преследвайки традиционните си геополитически интереси, Русия пропуска да види, че в собствената й страна има много по-сериозни проблеми като проблема с руската мафия и проблема с Чечения и вероятни конфликти на етнически принцип, които могат да доведат до дестабилизация вътре в Русия и да я направят непривлекателна за други страни, които биха партнирали с нея. Особено ако се прилагат средства за оказване на натиск, което от своя страна, създава желание за съпротива на натиска и защита на националното достойнство на съответната страна.
Депутатите на СДС се въздържахме, но не се противопоставихме, когато на последната сесия на ПАСЕ беше решено да бъдат ратифицирани пълномощията на руската делегация. ПАСЕ заяви, че независимо от известен постигнат прогрес по отношение на Чечения остава дълбоко загрижена за ситуацията с човешките права там. Независимо от това, Асамблеята смята, че с ратифицирането на пълномощията на руската делегация ще се даде още един шанс, за да покаже тя желанието и възможностите си да повлияе за подобряване на ситуацията в Чеченската република. Беше решено и
да се създаде съвместна комисия между Руската Дума и ПАСЕ, която да дава препоръки как да бъде решавани въпросите по кризата в Чечения.
Това е не по-малко важно за Русия, отколкото за Съвета на Европа, тъй като чеченците трябва да почувстват, че в Русия те са третирани равноправно с руснаците, че това е и тяхна държава, на която могат да разчитат. Нощните бомбардировки, задържанията на арестувани в ями на 4 метра в земята като животни, конфискуването на пенсиите на пенсионерите по пътя обратно от Грозни към родните им места - това не са начините, по които може да се покаже, че чеченците са третирани наравно. И всичко това се прави от руската армия.
Много по-опасно е че, този процес се наблюдава и от останалите републики на руската федерация, в които руснаците са малцинство. Ако те забележат, че руските власти третират неруснаците във федерацията по друг начин, различен от руснаците, това може да доведе до трансформирането на Русия от федерация в държава от колониален тип и рано или късно тези републики от руската федерация ще започнат да се борят за независимост и за освобождение, което може да доведе до масивна дестабилизация със сериозни ефекти за съседните на руската федерация страни.
Затова е в руски интерес да се следва пътя на спазване на човешките права и за уважаване на различията, които имат различните националности в руската федерация. За Съвета на Европа членството на Русия също е предизвикателство, защото Русия от самото начало не покрива критериите на Съвета на Европа. Ако руската делегация желае да членува в една стойностна организация, би трябвало да спазва нейните препоръки. Също така трябва да се разбере, че руската делегация е в Съвета на Европа, за да споделя ценностите на Европа, а не за да се опитва да влияе върху решенията, загърбвайки приетите доброволно задължения, произтичащи от нейното членство в организацията.
Но дали Русия е съпричастна на европейския процес трябва да се докаже, не с думи и декларации, а с конкретни действия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар