Лъчезар Тошев: Държава на гражданите, а не на поданиците

  

Лъчезар Тошев: Държава на гражданите, а не на поданиците
17-23.06.2005, Вестник "Вестникът"

- Г-н Тошев, как оценявате последните новини, идващи от ЕС и от различните му страни членки за все по-очертаващото се забавяне на европейско разширяване и на членство?

- Това което чуваме, е обезпокоително. И би трябвало да концентрираме всичките си усилия, за да си осигурим бързо членство в ЕС, тъй като очевидно конюнктурата в Европа се променя. И Европа се уморява от разширяването. Смятам, че в тази ситуация политическата сила, която най-успешно може да защити българските интереси е СДС, респективно коалицията ОДС, в която СДС е най-голямата партия. Тъй като СДС е член на Европейската народна партия, а това е европейската десница, която има най-голямата група в Европейския парламент и по-голямата част от комисарите в Европейската комисия. Затова от българските партии СДС е с най-голямото влияние в Европа.

- Какво би се случило, ако има правителство на БСП/НДСВ?

- Европа в момента се управлява от десницата. С изключение на Германия (където десницата скоро ще дойде на власт), на Испания и на Великобритания. По-голяма част на правителствата на Стария континент са десни. И ако у нас дойде на власт левицата и изпраща такива представители, които са свързани с Българската комунистическа партия или са бивши служители на Държавна сигурност - към тях отношението няма да е добро. Навремето през 1990 г. Маргарет Тачър се обърна към СДС и каза, че тяхното отношение към България ще зависи от това, какви хора България ще изпрати да ни представляват в Европа.

Дали това ще бъдат стари лица или нови, необременени с комунистическата диктатура. Смятам, че и в настоящото правителство, и в БСП съвсем нямат капацитет да изпратят в Европа личности, несвързани с комунистическото минало. Напротив - виждаме, че и в момента много фигури, свързани с комунизма, заемат властови позиции чрез НДСВ. Те заеха местата на уволнените или принудени да напуснат 6 000 държавни служители и администратори.

- В случай, че след изборите ситуацията в парламента се окаже на кантар и например от решението на една партия като ДСБ зависи дали ще има дясна коалиция или не, най-вероятно такава коалиция няма да се случи. България ще трябва да отиде на извънредни избори и тогава какво може да ни чака?

- Аз разбрах, че лидерът на ДСБ е заявил официално по телевизията, че не желае коалиция със СДС. Това означава, че избирателите трябва да преценят ситуацията и от тази гледна точка.Особено като се има предвид застрашителното увеличаване на подкрепата за БСП. Припомням, че многократно канихме и Иван Костов, и г-жа Мозер, и други лица от десницата да се включат в една голяма коалиция, която според мен би била доста успешна. Но те отказаха. В този случай самите избиратели трябва да решат как ще бъде композиран българският парламент в следващия мандат. Нашата програма минимум е спирането на БСП от власт поради сериозните поражения, които това би могло да нанесе върху българския европейски проект и върху страната ни изобщо. А програмата ни максимум е да имаме самостоятелно управление на ОДС. Избирателите ще решат каква подкрепа ще получим, каква подкрепа ще получат другите и така ще се установи какво ще бъде бъдещето на България.

- И къде да насочат гласа си, за да не го разпиляват?

- Разбира се. В тази ситуация разпиляването на гласове е изключително вредно. Част от партиите дори не се борят да преминат 4-ри процентната бариера. Те се включват, за да достигнат 1 процент и да спечелят част от държавната субсидия. Ако това е в техен интерес, то явно не е в обществения интерес. Тъй като демократичните гласове трябва да се обединят около основния демократичен вот - този за ОДС.

- Картината у нас обаче в момента е твърде неблагоприятна и за нашия имидж в чужбина, а и за самите нас като г раждани. Доста скандали, които се потушават, не могат да бъдат скрити. За пореден път се изрови делото за Георги Марков.

- Сред няколкото скандални случаи на първо място поставям отказът на министъра на вътрешните работи да предаде досиетата на Държавна сигурност в Държавния архив. Въпреки че с Филип Димитров и с Методи Андреев го призовахме за това с официално писмо.

Книгата на Христо Христов, журналист от „Дневник" - чиято премиера беше на 15 юни - доказва, че в архивите на НРС се съдържа много информация, свързана със случая Георги Марков и която е все още поверителна. Това е поредният голям скандал, който е както външно, така и вътрешнополитически.

И е изключително вредно за България наши институции да продължават да третират информацията за това политическо убийство като поверителна.

Тя трябва незабавно да бъде разсекретена. В качеството ми на председател на комисията по правата на човека и вероизповеданията се обърнах със специално писмо от 1 Юни до президента и до министър-председателя.
Призовах ги да направят всичко възможно тази информация да бъде разсекретена.
Отговорът, който получих, е формален: че са препратили писмото ми на ген. Кирчо Киров за сведение.
Липсва политическата позиция от тяхна страна. С което скандалът става все по-голям.

- Вие твърде отдавна изпратихте писмото за преместване на архива на ДС в държавния архив - и пак нищо не беше направено.

- Изпратихме го преди почти една година -през август 2004-та. Това е също скандално, защото сроковете на класификация са изтекли. Следователно тази информация не може да бъде поверителна. Още повече, ако в нея се съдържат данни за престъпленията на комунистическия режим, който е обявен у нас със закон за престъпен. Законът е обнародван в Държавен вестник през 2000 г. и е в сила и до днес.

- Няма да спрем да питаме защо не бяха отворени тези досиета, защо не беше преместен архивът на ДС, след като четири години имахме мнозинство в парламента, правителство, президент? А и в този период вие бяхте народен представител.

- Методи Андреев доста подробно коментира тази тема. Ние положихме усилия. Аз никога не съм имал колебания по този въпрос. Но също така в предишния мандат не получихме информация за задграничните дружества. До съвсем неотдавна регистърът на тези дружества оставаше служебна тайна. След 7-годишни усилия в парламента най-сетне беше депозиран доклад.

- Е как при 4-годишен мандат този регистър, съдържащ информация за хората, които работеха и срещу това правителство, не излезе на бял свят?

- Много добър въпрос. Аз не мога да дам отговора. Биха могли да го направят тези, които бяха начело на управлението. Отправих питания и в предишното Народно събрание – те отговориха, че щели да направят всичко възможно, но напротив – не виждам да са направили каквото и да е.
Във всеки случай в момента имаме имената на около 400 такива задгранични дружества. Те са регистрирани в чужбина със средства на българската държава преди падането на комунистическия режим. Разполагаме с имената и с много малко информация за тях.

За всяко едно дружество трябва да се извърши специална проверка. Това е и задача на прочутото дело номер 4, което от 1990 г. стои в прокуратурата и няма никакви изгледи да бъде завършено. Ето защо бих искал да призова и Главна прокуратура да направи необходимото проверките по това дело да бъдат ускорени. А това е делото за икономическата катастрофа на България, предизвикана от комунистическия режим. То е част от заведените мегадела и в него една част от документацията е свързана със задграничните дружества.
Трябва да се изясни съдбата на всяко едно дружество и чия собственост е то днес. Ако е приватизирано - кой го е приватизирал, при какви условия. Ако е фалирало - при какви условия и кой носи отговорността. Възникват огромен брой въпроси.
И когато говорим за изнесените капитали - категорично искам да възразя срещу предложенията (независимо откъде идват!) те да бъдат амнистирани! Това са обществени средства, които са изнесени в чужбина и би трябвало да се третират и до момента като държавна собственост. Сиреч - като собственост на всички български граждани.

- И все пак как цели 15 години - както и да ги наричаме, но все пак това са години на демокрация - този списък от 400 дружества не можа да бъде анализиран? По едно на месец да беше анализирано, сега щяхме да им знаем и кътните зъби.

- Списъкът дойде в резултат на мое и на г-н Нихризов от БСДП питане, което заедно отправихме до г-жа Шулева. Аз имах една поредица от питания, като последното беше това. И в отговор се прие решение на Народното събрание, задължаващо министър Шулева да представи този регистър на задграничните дружества. Тя го направи. Праедишният неуспешен опит беше през 2002 г., когато цялата парламентарна група - тогава на ОДС - внесе предложение за съставяне на парламентарна комисия, но мнозинството от НДСВ и ДПС, заедно с една част от БСП гласуваха „въздържали" се, /което означава и „против"/ и отхвърли това искане.

- А преди това защо този списък е лежал в нечий сейф добре заключен?

- Списъкът е бил в министерството на икономиката. Това е регистър, създаден ако не се лъжа по времето на кабинета на Беров, но е бил служебна тайна. На депутатите не може да се налагат ограничения за ползване на служебна тайна. И фактът, че в парламента не е бил предоставен такъв списък и изобщо информация за неговото съществуване, е много озадачаващ.

- Ако последните парламентарни избори бяха загубени от демократичната общност, една от причините е, че не се вдигна тайната около изнесените капитали и не се отвориха досиетата на ДС.

- Напълно споделям тази оценка. Смятам, че трябва да получим международна солидарност за изясняване на тези въпроси. Имаме нужда от сътрудничество на другите демократични страни. Ние внесохме в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа една проекторезолюция за осъждане на престъпленията на комунизма. В нея се съдържа и този въпрос - за изнесените капитали по време на червената диктатура и необходимостта от международна солидарност за неговото решаване. И очаквате такава солидарност. Известно е, че предстои самият доклад на депутата Гьоран Линдблад да бъде разгледан в политическата комисия на ПАСЕ на 13 септември. А в седмицата след 3 октомври докладът да влезе в пленарната зала. И от гласуването ще се разбере дали този доклад и приложенията към него ще бъдат предадени на правителствата, т.е. на Комитета на министрите на Съвета на Европа или ще се приеме само резолюция на ПАСЕ – документ с препоръчителна стойност.

- С какво си обяснявате обаче, че при управлението на Иван Костов и той, и Екатерина Михайлова твърдяха, че антикомунизмът е анахронизъм. И че той вече не бил актуален?!

- За мен антикомунизмът е ценност - съпротива срещу тиранията. Така е и за всички седесари. Затова те посрещаха подобни изявления с голямо смущение. И освен това факт е, че самият лидер на СДС не присъстваше на честванията в лагерите в Белене и в Ловеч или на паметника на жертвите на комунизма, което нямаше как да обясним репресираните и на техните потомци.

- А също нито веднъж Иван Костов не дойде на нито една панихида, посветена на разстреляните парламентаристи и бивши държавници. Това е, меко казано, безобразие.

- Знам, че г-н Стоян Груйчев е разговарял с него и го е поканил, но трябва да го попитате за отговора.

- Днес какви са измеренията на антикомунизма като кауза?

- Трябва да изтъкна, че в Европа се намери един политик, който внесе предложение в европейските институции да не бъдат назначавани лица, свързани с репресивния апарат на комунистическия режим или висши длъжности в комунистическите партии, както и да не са замесени в престъпленията на комунизма.
И този политик е нашият лидер Надежда Михайлова.
Тя внесе тази точка в резолюция за осъждане на тоталитарният комунизъм, приета на 16-ия конгрес на Европейската народна партия. И предложението се съдържа в последната точка. Все пак това е един партиен документ на ЕНП и все още не е приведен в конкретни мерки чрез решения на Европейския парламент. Това е първият случай, когато този въпрос се поставя.

- Какви са другите ни различия с Демократи за силна България?

- На първо място - не мога да приема концепцията за лидерска партия и невероятното изтъкване на лидера.

 На един от афишите им той е с двойно по-голям ръст от останалите, което е смешно. Това е нещо, което не може да бъде разбрано от нас - в СДС лидерът е пръв между равни, бих казал също и равен между равни. Той изразява общата позиция и в никакъв случай ние нямаме такава централизация. Някои от членовете и симпатизантите на ДСБ, а и на други партии, достигнаха до падението да разпространяват слухове за Надежда Михайлова. Най-скандално е твърдението, че тя била от еврейски произход. Това не е вярно.

Но в нашите листи има и евреи, и арменци, и турци, и роми, и от други етноси. Ние съдим за човека по неговата собствена стойност, а не по етническия му произход.

Г-жа Михайлова никога не е изтъквала, но тя е от един род, от който са и художникът Николай Павлович, и авторът на химна „Мила Родино" Цветан Радославов, и видният политик и революционер Киряк Цанков, и други известни фигури от българското възраждане.
Но самото подчертаване, че била от еврейски произход, освен че е невярно, е и неприемливо.
Хора с такива разбирания не могат да бъдат част от демократичната общност. Те по-скоро ще се приближат до други партии, които си позволяват да отправят обвинения на етнически принцип, което е дори противозаконно. Все пак трябва да има граници на оплюването.

- Очевидно за определен тип хора граници не съществуват - атакува се всичко, което може да отклони вниманието към тях. Атакува се и това, което отваря очите на хората.

- Ръководството на ДСБ трябва да реагира остро, когато техни членове и симпатизанти разпространяват такива слухове, тъй като това силно ги компрометира.

- Какво вие можете да кажете като послание и към вашите избиратели?

- Моето послание към избирателите: България – държава на гражданите, а не на поданиците. Държава, в която всеки човек е важен, всеки човек е ценен. Това е синята идея, в която вярвам и за която се боря.

Интервю на Цоня Събчева

 

Държава на гражданите

За нова Конституция на България

Лъчезар Тошев,

в.Про и Анти, 11-17. 03. 2004г.

Наскоро отново беше лансирана идеята за свикване на Велико Народно Събрание през 2005г. Авторът – Даниел Вълчев от НДСВ, ограничава предложението си до няколко поправки в сега действащата конституция. Идеята за ново Велико Народно Събрание обаче принадлежи на СДС и е залегнала в обсъжданите идеи за промяна на общественото устройство. Има сериозни аргументи за това, че палиативните промени, предлагани от представители на днешното мнозинство в парламента, не са адекватни на предстоящото ни интегриране в Европейския съюз.

Действащата Конституция е създадена да регламентира отношенията в една национална държава.

Влизането в Европейския съюз променя съществено обществената организация, която преминава вече на наднационално ниво на развитие.

Редица понятия и обществени отношения ще бъдат дефинирани по съвсем друг начин.Макар националната държава да не изчезва, тя - по подобие на включване на една клетка в многоклетъчния организъм започва да функционира вече в общност, в която суверинитетът е споделен, важат общи разпоредби, сигурността е обща, както и има общ пазар, свободно движение на хора и стоки на цялата територия на Съюза. 

Ето защо, настоящата Конституция не може да претърпи само няколко поправки и да стане годна за функциониране в Европейския съюз.

На второ място – предстои да бъдат съобразени текстовете на нашата Конституция с тези на общата Европейска Конституция (Конституционен договор), която се очаква да се приеме през юни т.г. Нейните разпоредби ще важат и за България, когато през 2007г.ще станем член на ЕС.

На трето място – очевидна е нуждата от преформулиране на обществения модел от държава - господар/държава - майка, в държава на гражданите, в която чиновниците не са дерибеи, а служители на хората и в която гражданите не чакат “бащицата” да им свърши работата, а участват активно в управлението. 

По този начин корупцията няма да може да се шири, властта няма да е клептокрация и обществото няма да е пасивен наблюдател на обществените процеси.

Великото Народно Събрание – за разлика от Обикновеното, формира не правителствено, а конституционно мнозинство, в което влизат тези, които застават зад сходни виждания не за управлението, а за общественото устройство.

Кръглата маса и предишното Велико Народно Събрание не успяха да проведат истински диалог между всички обществени кръгове, за това, какво общество желаем да изградим. Последиците (за които предупредиха 39-те) на сбъркания преход и успешната перестройка са видни. И вината на БСП, която лицемерно участваше, но направи всичко, за да попречи на истинските промени е ясна! Време е да се върнем отново към тази дискусия, която е истинската дискусия на нашето общество. Едно ново Велико Народно събрание е форумът, където трябва да се водят дебатите, но задължително с максимално широко участие на всички обществени кръгове у нас – без изключение. Новата Конституция, която ще бъде изработена по този начин, ще има изключителна легитимност! 

Така гражданите ще станат отново събственици на своята държава и ще приемат като свои, а не като наложени “отгоре”,правилата на обществените отношения, които ще бъдат приети с тяхно участие!

Разбира се спорове сигурно ще има – лявото и дясното щеи се определят според желанието за държава-господар или държава на гражданите, но именно чрез спора и диалога ще се формира общността, която ще достигне до общото решение. Така ще се сложи край на дефицита на демокрация в реформите и ще постигнем свободно общество, което е идеалът, който целим.

БСП и ДПС имат резерви към тази идея, НДСВ предлага палиативни частични поправки, така че отново идва времето зад тази кауза да застанат всички демократи, които желаят постигането на свободно общество и държава на гражданите. Дори ако иначе са политически опоненти и конкуренти!

СДС и смисълът на представителната демокрация

Лъчезар Тошев

http://www.mediapool.bg/sds-i-smisalat-na-predstavitelnata-demokratsiya-news193293.html

http://www.eurochicago.com/2012/06/sds-i-smisalat-na-predstavitelnata-demokratsiya/

На предизвикалото толкова коментари заседание на Националния съвет на СДС от 15 май 2012 г. в Пловдив предложих вместо дебати по темата за коалиционни взаимоотношения, по която очевидно нямаше единно становище, да се дискутира темата за връщане на смисъла на представителната демокрация. 

За съжаление предложението ми не беше прието. Това обаче е повод да си припомним какъв беше смисълът от създаването на СДС и къде е мястото на реформаторската десница в българската политика.

 СДС беше народното движение, представляващо желанието на хората за свобода, човешки права и демокрация, зад което стояха до  1997 г., вкл. над 2 милиона български избиратели. Кризата, в която изпадна СДС след 2001 г., доведе до загуби на ядрото от негови привърженици, около което някога се позиционираха и други политически сили и тенденции. Една от причините е, че СДС по това време изостави диалога с хората, който беше основен инструмент във формирането на съюза като изразител на обществените стремежи.

Кризата на представителната демокрация

Днес представителната демокрация в България (и не само в България) е в криза. Тази криза според редица автори се характеризира с нарастващ скептицизъм към цялата политическа система. За политическата система днес се смята, че обслужва най-вече себе си, а това води до намаляване на броя на гласуващите и участващите в политическия живот. От своя страна това поражда  предложения за намаляване на членовете на представителните институции – на първо място на парламента. Свързано е и с увеличаващо се желание за пряка демокрация – плебисцити и референдуми.

Ролята на парламента

Ако перифразираме Едмънд Бърк можем да кажем, че парламентът не трябва да се превръща в събор на адвокати на различни враждуващи кланове, а събрание на представители на една нация – с различни разбирания и гледни точки, но с обща обединяваща цел за  бъдещето. Тук следва да се добави  и това, че еднокамарната система на българската демокрация лишава местните власти от истинско участие в законодателния процес. Ето, например, в предложените наскоро изменения на закона за водите се предлага практически конфискуване на общинска собственост. Общините, разбира се, протестират, но с това се изчерпват техните възможности. Гласът им, ако не бъде чут от депутатите, както често става, ще остане „глас в пустиня”. Липсата на второ (областно) ниво на местно самоуправление продължава да бъде нерешен въпрос. Можем тук да посочим и темата за съдебната власт, от която е най-голямото неудовлетворение на гражданите, както и предложенията за преминаване на прокуратурата към изпълнителната власт и други реформи.

Социалната апатия и сривът на ценностната система

Маргинализацията на големи обществени групи и социалната апатия при младежи също е проблем, с чието решаване у нас не сме се заели. Вече 24 години обществото ни остава разделено и не е постигнало и своето национално помирение. Срива на ценностната ни система, все по-силната липса на духовност, която е в основите на нацията, също е очевиден факт.

Нужен е форум за бъдещето!

За да се дискутират такива големи въпроси на държавното ни устройство и общественото развитие е нужно създаването на форум за бъдещето, какъвто има в много страни, но у нас въпреки направените предложения в 40-то и 41-то Народно събрание, до формирането му или поне до обсъждане на предложението, не се е стигнало.

СДС и връщането на смисъла на политическото представителство!

В тази ситуация виждам и ролята на СДС за връщане на смисъла на политическото представителство. Необходимо е да се инициира диалог в много широк формат – не толкова между партии, много от които вече без обществено влияние и роля, а между обществени фактори – местни власти, профсъюзи, еколози, правозащитни неправителствени организации , асоциации на репресирани и много други, икономисти , академични и научни кръгове, вероизповедания и др., заедно с които да се идентифицират проблемите в държавното устройство и общественото развитие, да се постигне обща позиция по начините за решаване на проблемите и стъпките, които да се предприемат и едва тогава идва ред на институционализацията на политическото представителство.

Важно е всички участници да предлагат свои идеи, а не да се очаква от тях или те да очакват да следват директиви, спуснати им от някъде. Така решенията ще се възприемат като общи и свои за всички участници. Важна е и автентичността на носителите на послания. (Кой казва какво!).

Едва ли е случайно, че 30 % от българските граждани смятат, че Синята коалиция и десните партии нямат нови атрактивни идеи за развитие ( 36 % от сините избиратели и 40% от бившите сини избиратели също мислят така.) Реформирането на СДС и връщане на колективното лидерство от периода преди 1997 г. (например като говорители на едно правителство в сянка, което повече да убеждава, отколкото да налага мнение) вместо модела на едноличното лидерство изглежда без алтернатива. То би било и контрапункт на модела на НДСВ и ГЕРБ от времето след 2001 г.  Вярно е, че решенията при модела на колективното лидерство се вземат по-трудно и по-шумно, но се изпълняват по-лесно, защото участвалите в тяхното вземане не се дистанцират от тях. За иницииране на такива дебати е необходимо и медийно присъствие, което за съжаление след закриването на в. Демокрация  остава  в зависимост само от добрата воля да другите медии.

По този път на възстановяване на смисъла на представителството смятам, че е добре да тръгне СДС. Старият политически „капитал” от периода 1989-1997 вече го няма. Ето защо малко смисъл има днес приоритетно да се дискутира и то в конфронтационна форма,  формирането на коалиции срещу самостоятелно явяване на избори – т.е. да се спори „с кого”, а не „защо”. Институционализирането на политическото представителство е завършек на един процес на обществен диалог, а не начало. Тогава се формира и конкретната програма за управление, която следва каузата, а не я предшества. Това макар и свързани, са различни по формат и цел неща. Ако смисълът на политиката се превърне в това, кой с кого ще се комбинира, то очевидно заниманията с политика биха се възприемали като партизанстване и действия на апарата. А не това е смисълът. Такъв подход  все повече отблъсква, отколкото привлича подкрепа и води до разрушаване на представителната демокрация. Ако СДС (със или без партньори)  заявява – „Ето това сме ние – подкрепете ни!”, не бива да се изненадваме, че това вече не вдъхновява хората. Времето на „фен”-клубовете в политиката отмина. Въпреки, че предложението да заместим конфронтационната дискусия с дискусия по тези въпроси, не получи достатъчна подкрепа, не е късно разговорът, който предлагам да се състои. В него, именно, трябва да се дефинира ролята на СДС за връщане на смисъла на представителната демокрация. Това е истинска кауза! Има възможност СДС да тръгне по този път, по който ще стане отново народно движение на хората, които желаят да участват в решенията за устройство на нашата държава и на нашето общество – така  както беше при своето създаване през 1989 г.

СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СВОБОДА

Каузата на СДС – Държава на гражданите

Лъчезар Тошев

В.Про и Анти, 16 - 22.09.2004г.

Още с откриването на политическия сезон се заговори за предстоящите парламентарни избори. Същевременно всички сондажи на общественото мнение показват, че половината от избирателите в България не желаят да участват в избори и в обществения процес като цяло.

Свидетели сме на пасивно и безотговорно отношение към обществото и развиване на егоцентризъм, включващ единствено интерес към лични въпроси, докато въпросите на общественото развитие се смятат за твърде комплицирани и независещи от отделния човек. Често това означава и отказ от борба, очакване някой друг да решава проблемите ( коментиране, и критикарство от дистанция или пристрастно, но отстрани), примиряване с несправедливостите, изоставяне на целите и понижаване на претенциите, обезценяване на целта и затваряне в свой собствен свят – т.е.това, което психолозите наричат фрустрация (фрустрация- психическо състояние на угнетеност, тревожност, чувство за безизходност и отчаяние – бел.ред. Про & Анти).

Малко политици си дават сметка, че такива хора стават лесна мишена за манипулации, а като цяло обществото започва да губи ценностната си система.

Кога и защо се стигна до такава ситуация ?

Възможно ли е – в океана от “жълти” новини и скандали, който ни залива, хората да бъдат мотивирани да излязат от своята самоизолация и да се включат отново в обществения процес?

Какъв е начинът да стане това и конкретният механизъм за участие? Ето накои въпроси, които отговорните политически сили трябва да си зададат! Преди въпросите с кого и как да се явяват на избори, партиите трябва ясно да дефинират защо искат подкрепата на хората! Ако гражданите припознаят своята кауза в тази на определена партия, тогава ще я подкерпят защото ще видят проекцията на своята личност в нея.

Аргументът, че едни – само защото са те, трябва да бъдат предпочетени пред други и да получат властта, не е “вдъхновяващ” за мнозинството! Това може да “вдъхнови” само тези, които имат пряк интерес – както е при шотландските кланове например. Но така целта неможе да бъде постигната и отчуждението на хората от политическия процес ще нараства.

Второто условие след обявяването на каузата е възможността за участие на членовете и поддръжниците. Възможността само да се следва и подкрепя някой “вожд и учител” също не е “вдъхновяваща” и води до отлив на подкрепа. Нужно е прякото участие!

Третото условие е убедителността на носителите на идеите и способността им да обединят около тях хората, които приемат, че това е и тяхната кауза.

Каузата на БСП е свързана с “перестройката” при която трябва да се “изпере” имиджът на бившите комунисти, да се спечели икономическата власт, а след като някой друг е свършил непопулярните неща, да се поеме и политическата власт – ако може, в момента когато бъдат отворени фондовете на Европейския съюз и “рогът на изобилието” се изсипе над тях.

Враждите в дясното пространство на политическия спектър могат да осигурят комфорт за подобни планове. До момента авторите на този сценарий ползват клановия модел и разчитат на ниската избирателна активност, при която техния резултат да бъде удвоен – при пропорционалното преразпределение.

Каузата на НДСВ, освен че е трамплин за лични амбиции, е свързана с унищожаване на двуполюсния модел и създаване на доста безцветен център, базиран върху прагматичен интерес.

Този модел се руинира при поляризация на обществото по определени въпроси, а освен това при него липсва балансът между правата на личността – цел на десницата и интересите на общността – цел на лявата политика.

В такава среда лесно се стига до деморализация на обществото и възцаряване на утилитаризма!

Каузата на ДСБ е битка за собствена идентификация, разчитаща на откъсване на подръжници от СДС. Отказът от свикване на Велико Народно Събрание показва нежелание за промяна на съществуващия обществен модел и заявка за по-добро управление при съществуващия такъв.

По-добро управление, след управлението на НДСВ ще могат да обещаят повечето от политическите сили – и ще е вярно!

СДС има кауза – от самото начало на своето управление – която е свързана с радикална промяна на обществения модел и изграждане на България като държава на гражданите. Преди 1989г. Престъпният комунистически режим беше създал модела на дръжавата - господар (представяна като държава-майка и абсурдното : държава-партия и партия-майка).

Това беше една феодална по същността си концепция за държава съществуваща независимо и извън гражданите, които са нейни поданици, подчинени на волята на някой “горе”, който взема решенията, определя кое е държавният или национален интерес. Хората бяха напълно зависими, а властта напълно узурпирана (впрочем не само не произлизаща от хората, но и взета с преврат).

В името на държавата и определените неизвестно от кого интереси, всеки можеше да бъде смачкан. Още със създаването си на 7 декември 1989г. СДС стана изразител на всеобщия стремеж за свобода, за промяна на обществения модел и в тази мечта бяха въвлечени милиони хора.

Свободата винаги е основана на плурализма – т.е.на правото и равнопоставеността на различните мнения и приемането на различията за нещо нормално, дори когато мнозинството е на обратното становище.

Но държава на гражданите означава самата държава да е функция на гражданите, тяхна собственост, те да вземат решенията, те да са работодателите на администрацията и те да внасят(!) своите данъци, а не да им се “събират”.

Те да избират, но и да контролират тези, които са избрали.

Чиновниците да са техни служители, а не техни господари!

Те създават обществения договор, който е държавата!

И тъй като всеки в тази общност е с равни права, интересите на общността не могат да нарушават правата на личността, на индивида – те са равнопоставени! Управляващите в тази общност управляват не само в името и от името на гражданите, но и заедно с тях! Така се осигурява съпричастността , чред участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Това не е утопия, а кауза отразяваща стремежа към свобода и нов етап в общественото развитие. Това е концепцията на Европейската Народна Партия, на която СДС е член. В този модел се вписват всички останали предложения, стъпки, промени на закони, искания за промяна на Конституцията или по-добре нова Конституция, установяваща тези обществени отношения.

Това е “Синята идея, чийто носител е СДС!

...Наред с борбата за справедливост, свързана с осъждането на престъпленията на фкомунистическия режим, реабилитацията на жертвите му, възстановяването на правото на собственост, въпросът за изнесените “червени” капитали и др.

И докато тя не бъде постигната преходът няма да е завършил!

В името на тази цел може да обединим усилията си с всички, които се борят за същото, като приоритет на другите си цели.

Така можем да станем по-силни и да успеем!

Но това няма да стане, ако гражданите не се включат, осъзнавайки, че имат както права, така и отговорности.

СДС трябва да започне диалог (В диалога се ражда общността!) с обществото по този модел, в който диалог да участват всички желаещи – без да се изключват обществени или възрастови групи. В този диалог могат да се припомнят целите, които имахме, когато тръгнахме преди 15 години на този поход в името на свободата и демокрацията.

Целите трябва да се припомнят периодично! Не само защото трябва постоянно да се преследват, независимо от хилятдите други събития, случващи се междувременно, но и защото вече идват нови поколения! Такива които “не си спомнят робството”, но на които ние трябва да предадем щафетата на нашата борба и стремежът към свобода да продължи да води обществото в неговите действия!

Съветът на Европа и Европейския съюз съвместно обявиха 2005г.за Година на демократичното гражданство основано на образование. Някога това беше българска инициатива приета от цяла Европа. Време е тази идея да бъде прегърната отново и от България. Това не само ще бъде инвестиция в следващите поколения и обществото като цяло, но ще ни помогне да постигнем нашата крайна цел – държава на гражданите. Това не е утопия! Това не е илюзия! Това е кауза! И за тази кауза искаме подкрепа!

Лъчезар Тошев, кандидат за председател:

СДС – ДА ТРЪГНЕМ НАПРЕД!

23.06.2012

СДС – ДА ТРЪГНЕМ НАПРЕД! 

Лъчезар Тошев

След подаването на оставката на председателя на СДС на заседанието в Пловдив на 15 май, предстои  членовете на партията да изберат пряко нов председател на Съюза  с мандат до следващите парламентарни избори.

На заседанието в Пловдив се стигна до сблъсък в Националния съвет на партията, изострил се до степен, която може да доведе до разцепление. Такова разцепление би сложило край на СДС.

Като един от тези, които участваха в създаването на СДС през 1989г., не бих искал да дезертирам от  борбата за запазване на единството на нашата общност в този тежък момент, от дефинирането на каузата, зад която да застанат българските демократи, от връщането на смисъла за нашето общество от съществуването на съюза и от формирането на общност около кауза, поставяща ново начало в развитието на нашата страна.
Убеден съм, че за времето, с което разполагаме, бихме могли да постигнем тези цели, ако се заемем незабавно и работим заедно!

Новият председател на СДС трябва да бъде фигура, която да се приема и от двете спорещи групи, да бъде обединител, и да може да насочи цялата енергия на партията към диалог с обществото, а не към вътрешни конфликти. Смятам, че бих могъл на допринеса за това повече от други!

Националният диалог се извършва в Народното събрание и затова председателят трябва да има възможност да представя позициите на СДС от парламентарната трибуна. Като депутат от СДС имам тази възможност!

Ето защо приех предложението на софийската организация на СДС в район Изгрев, където членувам, да се кандидатирам за председател на СДС.

ПРЕДЛАГАМ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СДС :

• Да сложим край на конфликтите в партията, които пречат на работата в екип.
  

Ако спазваме приетите от всички нас правила, това е лесно постижимо! ;

• Да прекратим практиката на еднолидерски модел на организацията и да изберем „Правителство в сянка”,  чиито представители да станат основните говорители на партията по съответните теми;
  

• Да възстановим в. „Демокрация” поне като седмичник,
  

      за да бъде възобновена трибуната за информация и диалог на СДС;

• Да възстановим добрите отношения с Европейската народна
  

      партия  и да използваме отново възможностите за лансиране и постигане на
      наши идеи и цели чрез солидарността и подкрепата на европейските
       християндемократи. Мога да помогна на СДС затова от позицията ми на
       Заместник – Председател на групата на ЕНП в ПАСЕ и активното ми  участие в
       работата на ЕНП от 1997г. до днес.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРЕКЪСНАТИЯ ДИАЛОГ С  ОБЩЕСТВОТО  

Предлагам СДС да организира форум за диалог -  в широк формат, включващ представители на местното самоуправление, неправителствени организации, академични и научни кръгове, вероизповедания, сдружения на репресираните и други обществени фактори.

                                  Форумът трябва да:

• дефинира проблемите в нашето държавно устройство и неговото функциониране;
•  постигне съгласие по вида и провеждането на необходимите реформи;.
• посочи стъпките, които трябва да се предприемат, последователността  и  нивата, на които трябва да стане това;
• намери формата на представителство на тези обществени идеи.
  

На този форум СДС трябва да предлага за дискусия, но не и да налага своите идеи и да има готовност да приеме всички добри идеи, идващи от другите участници.
Постигнем ли това, тогава можем да поискаме обществената подкрепа за реализиране на целите, дефинирани от този широк Форум.

ДЕЙСТВИЯ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

В Народното събрание от представителите на СДС трябва да се изисква  да влязат в диалог с всички политически сили без БСП за необходимостта от промени в общественото устройство и  съответно за промени в Конституцията с цел:

• включване на местното самоуправление в законодателния процес;
• създаване на Форум за бъдещето като място за диалог на институциите, другите  обществени фактори, научната и академичната общност, медиите и гражданите. по дългосрочните цели на нашето обществено развитие;
• национално помирение чрез общо осъждане на престъпленията, извършени от комунистическия режим и чрез създаване на Институт за национална памет;
• прекратяване на енергийната зависимост на страната.
  

    ЗАЕДНО МОЖЕМ ДА ВЪРНЕМ СДС НА СЕДЕСАРИТЕ !