неделя, 10 май 2015 г.

Публикация във френския вестник "Ла Кроа" за реабилитацията на репресирани духовници със закона от 2010г.


La Bulgarie réhabilite des prêtres et des religieux victimes de procès politiques

Un vote du Parlement bulgare a récemment réhabilité des victimes de purges antichrétiennes perpétrées après la Seconde Guerre mondiale, notamment trois assomptionnistes exécutés le 11 novembre 1952

9/8/10 - 12 H 06 - Mis à jour le 9/8/10 - 12 H 05
http://www.la-croix.com/Religion/Actualite/La-Bulgarie-rehabilite-des-pretres-et-des-religieux-victimes-de-proces-politiques-_NG_-2010-08-09-555333



Que s'est-il passé en 1952 ?

Le lendemain de l'invasion de la Bulgarie par l'Armée rouge, le 9 septembre 1944, un coup d'État pacifique amène le Front de la Patrie (communiste) au pouvoir. S'ensuit une série de purges et de procès politiques. En 1952, c'est au tour de l'Église catholique.
Au cours du procès n° 452 « intenté contre les membres de l'Église catholique en Bulgarie », 40 personnes sont condamnées : parmi elles, une grande majorité de prêtres diocésains (mais aussi des religieux capucins et onze assomptionnistes), deux religieuses et deux laïcs.
La plupart sont condamnées à des peines de cinq à vingt ans de prison ferme et à une expropriation de tous leurs biens, mais quatre - Mgr Evgueni Bossilkov, passioniste et évêque de Nicopoli, et les P. Kamen Vitchev, Pavel Djidjov et Josaphat Chichkov, tous trois assomptionnistes - sont déclarés « coupables d'avoir organisé et dirigé en Bulgarie (…) une organisation clandestine, une agence des services de renseignements secrets du pape et des impérialistes, dont l'objectif est de renverser et de miner le pouvoir démocratique du peuple par un coup d'État, une révolte, des actes terroristes, des crimes dangereux et une intervention étrangère ».
Interrogés sous la torture, ils avouent avoir transmis à l'Occident « des renseignements de nature politique, militaire et économique ». Condamnés à mort, ils sont exécutés le 11 novembre 1952 dans la cour de la prison de Sofia et leurs corps ne seront pas retrouvés (1).

Que vient de décider le Parlement bulgare ?

 

Au cours de sa séance du 28 juillet, sur proposition du député Latchezar Tochev (Coalition bleue, droite), l'Assemblée nationale a examiné en deuxième lecture et définitivement adopté trois amendements à la loi sur la réhabilitation politique et civique des personnes victimes de purges et de répression, votée le 25 juin 1991.

Un premier amendement mentionne expressément les 40 membres de l'Église catholique condamnés en 1952 - en réalité, Mgr Bossilkov, béatifié par Jean-Paul II dès 1998, avait été réhabilité par la justice l'année suivante. Un second concerne les pasteurs protestants condamnés lors des deux procès de 1949 contre l'Union des Églises évangéliques. Enfin, un troisième vise les six accusés d'un procès qui s'est tenu en 1945 à propos des massacres de Katyn et Vinitsa : deux archimandrites (supérieurs d'une paroisse ou d'un couvent) orthodoxes et un journaliste avaient été condamnés pour avoir maintenu que ces massacres étaient le fait des Soviétiques et non des nazis.
Aux éventuels survivants, la loi donne la possibilité de demander des dommages et intérêts « à compter de 2011 ». Par ailleurs, le Parlement bulgare ouvre également droit à la réhabilitation à toute victime de la répression communiste à compter du 9 (et non plus du 12) septembre 1944.


Quel est le contexte politique ?

Plusieurs amendements à la loi de 1991 avaient déjà été votés ces dernières années, notamment depuis 2004. « Les choses sont relativement apaisées désormais. Presque tous les protagonistes sont décédés », constate le P. Daniel Gillier, supérieur de la petite communauté assomptionniste de Plovdiv, qui note aussi que le gouvernement de droite actuel, contrairement à ses prédécesseurs, possède la majorité des sièges à l'Assemblée et a donc « les coudées franches ».
Peut-être les démarches entreprises par l'Église catholique après la béatification des trois religieux martyrs en 2002, lors de la visite à Sofia de Jean-Paul II, ont-elles aussi joué.
Sur son site Internet, l'exarchat catholique de Sofia (2) note que le député Latchezar Tochev, à l'origine des amendements, en a tiré argument : « Pour le moment, un milliard de catholiques tiennent ces trois prêtres pour des saints alors que l'État bulgare ne les a pas encore réhabilités », aurait-il fait valoir.
La communauté assomptionniste se réjouit bien sûr de la nouvelle, qui coïncide avec le 150e anniversaire de l'union à Rome des catholiques bulgares. « L'Église catholique en Bulgarie accueille avec plaisir et reconnaissance les modifications et compléments votés par l'Assemblée nationale », confirme dans son communiqué l'exarque apostolique, Mgr Christo Proïkov.



Anne-Bénédicte HOFFNER



(1) Leur histoire a été racontée dans un livre, Les Rideaux rouges de Sofia, de Bernard Holzer et Jean-Baptiste Michel, Éd. Bayard, 2003, et dans un film, Le Balkan crucifié, de Marie-Ange Donzé et Claude Sauvageot, 2002.
(2) En 1926, le pape Pie XI crée un « exarchat catholique apostolique » (de rite byzantin, ou gréco-catholique) avec Sofia pour siège pour le groupe de chrétiens bulgares dont il avait accepté la réunion à l'Église catholique en 1860.





Latchezar Toshev is a Member of the Bulgarian Parliament. Bulgaria rehabilitates the priests and monks who were victims of the political trials
A vote in the Bulgaria Parliament has recently rehabilitated the victims of the antichristian purging perpetrated after the Second World War, notably three Assumptionists executed on 11th November 1952.

What happened in 1952?

The day after the invasion of Bulgaria by the Red Army on the 9th September 1944, a passive coup d’Etat led the communist group, the National Front, to power. A series of purges and political trials followed. In 1952 these centred on the Catholic Church. In the course of trial of the Supreme Court number 452 “brought against the members of the Catholic Church in Bulgaria”, 40 people were condemned: among them were a large majority of diocese priests (but also capuchin monks and 11 assumptionists), 2 nuns and 2 secularists.
The majority were condemned to penalties of 5 to 20 years of imprisonment without remission and to the expropriation of all their belongings, but 4 – Mgr Evgueni Bossilkov, passionist and bishop of Nicopol (North Bulgaria) and P. Kamen Vitchev, Pavel Djidjov and Josaphat Shishkov, all 3 assumptionists – were declared “guilty of having organised and run a clandestine organisation in Bulgaria, a secret information agency for the Pope and imperialists, whose objective was to overturn and undermine the democratic power of the people through a coup d’Etat, revolt, acts of terrorism, dangerous crimes and foreign intervention.” Interrogated under torture, they confessed to having transmitted information to the West “of a political, military and economic nature”. Condemned to death, they were executed on 11th November 1952 in the court of the prison of Sofia and their bodies were never found again (1).

What has the Bulgarian Parliament recently decided?

In the course of the sitting of the 28th July, proposed by the deputy Latchezar Toshev (Blue Coalition , EPP), the National Assembly examined on second reading the four amendments to the law adopted on 25th June 1991 on civic and political rehabilitation for the people who suffered repression during the Communist Regime in Bulgaria.
 A first amendment expressly mentions the 40 members of the Catholic Church condemned in 1952 – in reality Mgr Bossilkov, beatified by Jean-Paul II in 1998, and had been rehabilitated by the Justice System the following year. A second amendment concerns the protestant pastors condemned during the 2 trials against the United Evangelist Churches in 1949. Finally, a third amendment relates to the four people who were tried and received a sentence of 1 to 5 years imprisonment in 1945 as a result of their statements about who committed the massacres of polish officers in Katyn and Vinitsa. They were three Orthodox Archimandrites (senior figures in a parish or convent) and a journalist, who were condemned for having suggested that the massacres were the work of the Soviets and not the Nazis.
The Bulgarian Parliament also proposes a fourth amendment, that all victims of communist repressions affected from the 9th (no longer the 12th) September 1944 onwards have the right to rehabilitation.
The law is already in force, but for the cases covered by the fourth amendment the applications will start to be tabled from 1 January 2011. The Bulgarian law gives potential survivors the opportunity to ask for a single sum in compensation, which could be given to them or to their close relatives on their request if the victim is deceased. There is also the possibility of requesting an addition to the victim’s monthly pension, or to that of their spouse if they have died. 

 

What is the political context?

Various amendments to the law of 1991 had already been voted in past years, notably since 2004. “Things have clamed down since then. Almost all the protagonists are deceased”, suggests P. Daniel Gillier, leader of the small assumptionist community of Plovdiv, who also notes that the government of the Current Right wing, unlike its predecessors, possesses a majority of seats in the Assembly and therefore has “elbow room”. Perhaps the steps taken by the Catholic Church after the beatification of the three martyred monks in 2002, when Jean-Paul II visited Sofia, have also been implemented. 

 
On his internet site, the catholic “exarchat” of Sophia (2) notes that at the beginning of the amendments the deputy Latchezar Toshev presented the argument that “for the moment, over one billion of Catholics in the world believe these three priests to be saints although the Bulgarian State has not yet rehabilitated them”. The Assumptionist community is of course rejoicing at the news, which coincides with the 150th anniversary of the meeting of Catholic Bulgarians in Rome. “The Catholic Church in Bulgaria welcomes and recognises these modifications and additions voted by the National Assembly”, confirms Mgr Christo Proikov the apostolic “Exarque” in his communiqué.

Anne-Bénédicte Hoffner

(1) Their history was told in a book, The red curtains of Sofia by Bernard Holzer and Jean-Bapriste Michel, Ed. Bayard 2003 and in a film The Crucified Balkan by Marie-Ange Donze and Claude Sauvageot, 2002.
(2) In 1926, the pope Pius IX created an “Apostolic Catholic ‘exarchat’” (by Byzantine rite, or Greco-Catholic rite) with Sofia to be the headquarters of the group of Bulagrian Christians whose readmission into the Church he had accepted in 1860. 

 

Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение

Презв.Стефан М. Стефанов, 11/07/2010

http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BF-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE/




На 7 юли с огромно мнозинство Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 25 март 2010 г. 

Законопроектът получи одобрение в двете парламентарни комисии, в които е разпределен за становище.
Законопроектът съдържа три точки. В първата се предвижда реабилитацията да обхваща убитите и репресираните след 9 септември 1944 г., а не както е до сега – от 12 септември. Във втората точка се предвижда реабилитацията да включи и осъдените от ІІІ Върховен състав на Народния съд за съдене на българските експерти в комисиите за Катин и Виница, а в третата – осъдените на 30 октомври 1952 г. от Върховния съд (ІІІ наказателно отделение) по процеса срещу католическата църква от 1952 г. и в процеса срещу Обединените евангелски църкви от март 1949 г.

Целта на предложените промени е да се допълни и разшири кръга на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация репресирани от комунистическия режим лица. Прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.
Такъв е случаят с българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, които са екзекутирани през 1952 г.

По време на посещението си в страната ни на 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II ги обявява за блажени на католическата църква, мъченици и невинни жертви на комунистическия режим. Парадоксално е, че макар и канонизирани за светии от Католическата църква и с издигнат паметник в Пловдив, те не могат да бъдат реабилитирани, тъй като поради безбрачието на католическото духовенство нямат наследници, които да направят постъпки за реабилитация, каквито сега действащия закон изисква.

Католическата църква е правила двукратно постъпки за реабилитацията им, но то не е било уважено, тъй като юридически лица не могат да подават такива заявления съгласно закона.
Над 1 милиард католици смятат тези трима духовници за светии, а българската държава все още не ги е реабилитирала, т. е още ги смята за престъпници.
Другият случай е свързан с тримата архимандрити Йосиф Диков, Стефан Николов и Николай Кожухаров, участвали в комисиите за Катин и Виница през 1943 г. Единият от тях, архимандрит Николай, хиротонисан през 1954 г. в епископски сан с титлата „Макариополски”, който заради участието си в тази комисия е осъден на 5 години затвор и конфискация на цялото му имущество (главно книги) и голяма глоба.

По същото дело на III тринадесетчленен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов са осъдени и двама лекари и един журналист. Лекарите се отказват от показанията си и приемат съветската теза, че убийствата в Катин са дело на нацистите. Архимандритите обаче остават верни на истината знаейки отлично каква съдба ги чака.

Тези хора са осъдени, без да са извършили престъпление, за което са обвинени, осъдени са, защото са потвърдили, че убийствата на полските офицери са извършени, когато на тези територии е имал юрисдикция Съветския съюз и следователно съветските специални служби носят отговорността за това ужасяващо престъпление.
От 1943 г. до 1990 г. СССР отрича извършването на това тежко престъпление.

През 1990 г. Михаил Горбачов от името на СССР признава, че СССР носи вината за това престъпление и посочва още две гробни полета с масови гробове около Катинската гора. Броят на убитите в Катин и Виница е приблизително 25 700.

След Горбачов, президентът на Русия Борис Елцин нарежда да се разсекретят архивите по случая и ги предоставя на обществеността. Лъчезар Тошев е приложил към мотивите на законопроекта докладна записка от шефа на НКВД Лаврентий Берия от 5 март 1940 г. до Сталин с която се предлага разстрелване на полските офицери.
Резолюцията на Сталин и другите съветски ръководители върху документа е «За!».
Разкриването на истината по случаите в Катин и Виница налага да се преразгледат присъдите на осъдените от ІІІ Върховен състав на Народния съд и пострадалите от решението на съда да бъдат реабилитирани.
В момента законът не позволява реабилитация на тези лица, тъй като изключва реабилитация на осъдените от така наречения Народен съд. Реабилитацията е възможна само ако има отмяна на присъдата по съдебен ред, ако има реабилитация или амнистия преди това или помилване на съответните лица, но техния случай не е такъв. Това налага реабилитацията да се извърши със закон, тъй като прегледът по реда на надзора е отменен през 1999 г., а и пострадалите духовници не са имали семейства и близки, от кръга посочен в закона, които да подадат иск за реабилитация по съдебен ред.
На първо четене законопроектът беше одобрен със 122 гласа „за”, 15-против и 6 въздържали се.
В своето изказване по време на дебатите в парламентарната зала вносителят Лъчезар Тошев заяви: Това е една малка поправка в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, но ще бъде една голяма крачка към нашето национално помирение, ако ние извървим тази крачка заедно.
Странно е отсъствието на каквато и да било позиция, пълното мълчание по въпроса от страна на Светия синод на Българската православна църква, където Лъчезар Тошев е изпратил законопроекта още в деня, когато той е бил заведен в деловодството на Народното събрание, 25 март т. г., Благовещение. Всъщност странно ли е? По-скоро е обичайно. Колко са документите с позиция по подобни проблеми, излезли от Светия синод? Ако се съди по документите, такъв проблем изобщо не съществува. БПЦ е единствената Църква, която не е канонизирала нито един новомъченик от периода на комунизма.
Неотдавна беше издадена книгата на Момчил Методиев „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944 – 1989 г.)”. Голямата по обем книга е изпълнена с документално обосновани факти на компромиси, безброй компромиси, малки и големи компромиси, компромиси под натиск и компромиси от безпринципност. Отсъствието на позиция и в този случай, касаещ един от най-достойните архиереи на БПЦ е тъжен показател, че компромисите продължават.
Дядо Николай беше ректор на Духовната академия, когато кандидатствах за студент. Помня го как смирено и кротко присъстваше на вечерните, утрените и Литургиите в параклиса на Академията.

Това май са единствените ми спомени за него, толкова ненатрапчив беше. Но книгите му по Литургика и до днес са актуални.

По-добър литургист в нашата църква не е имало. Той е един от последните учени архиереи на БПЦ. Освен това е и църковен композитор и художник. Днес вече сред нашите архиереи такива няма. Дали пък не именно затова дядо Николай е забравен и Светият синод не намери за нужно да подкрепи законопроекта за неговата реабилитация?
В средата на 70-те години, когато епископ Николай вече не е ректор, Комитетът по църковните въпроси започва да търси форми и начини за отклоняване на кандидатстудентите от Духовната акадамия, тъй като броят им непрестанно расте.

В резултат е прието постановление, чрез което още през първата година са възпрепятствани 50 младежи, сред които бях и аз.

През настоящата година кандидатстудентите за богословие се броят на пръсти. Най-тревожното е, че никой не се тревожи, никой даже не се замисля за причината на тази низходяща тенденция. Отсъствието на позиция, липсата на реакция от страна на църковното свещеноначалие дори по проблем, касаещ самата ни Църква, е един от показателите защо доверието в обществото към Църквата, което и без друго е едно от най-ниските, продължава непрекъснато да намалява. Затова намаляват и кандидатстудентите.
Предстои разглеждането на законопроекта на второ четене.

Дано поне преди второто четене Светият синод да излезе със становище за тримата достойни и незаслужено репресирани клирици на Българската православна църква – Макариополския епископ Николай, архимандрит Йосиф Диков и архимандрит Стефан Николов, които са можели както другите двама лекари да се откажат от показанията си и да избегнат затвора, но предпочитат да останат на страната на истината.
Да си на страната на истината е винаги по-трудно.
Истината е винаги актуална.
Проблемът за реабилитация на несправедливо осъдените и проблемът за националното помирение касаят Светия синод в още по-голяма степен, отколкото Народното събрание.

Да не защитиш жертвите, означава да си на страната на техните палачи.
Нямам съмнение, че законопроектът ще бъде приет и несправедливо репресираните ще бъдат реабилитирани в обществото. Но имам съмнение, че ще получат подобаваща реабилитация в Църквата. Дано съмнението ми да бъде опровергано.


Изказване на вносителя Лъчезар Тошев по време на дебатите

Уважаеми народни представители, това е една малка поправка в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, но ще бъде една голяма крачка към нашето национално помирение, ако ние извървим тази крачка заедно.
Предложенията, които са направени, са три, и трите засягат чл.1 на закона, в който се определя обхвата на лицата, които подлежат на реабилитация.
Първото предложение, е дебатирано многократно и вече 19 години се дебатира в Народното събрание, още от Великото Народно събрание досега, от кога да започва реабилитацията на жертвите на комунистическия режим.
След спорове във Великото Народно събрание като първоначално позицията на СДС беше 9 септември 1944 г., а на БСП – 1947 г., в крайна сметка се стигнало до едно компромисно решение – 12 септември 1944 г., което не почива на никакви правни основания, за да може да се защитава. Поради конюнктурата досега това положение е запазено вече 19 години. Излиза, че тези, които са невинно пострадали от 9 до 12 септември нямат право на реабилитация, а тези след 12 септември – имат право на реабилитация, което не е справедливо.
Беше изтъквано многократно през тези години от страна на представители на левицата, че в тази категория попадат и лица, които не заслужават реабилитация, но бих искал да припомня, че Народният съд, който произнася своите присъди през 1945 г., съди по-голямата част от тези лица, които са вече убити, които са вече покойници – post mortem – осъжда ги посмъртно.
Законът, който действа в момента, изключва от обхвата на реабилитация осъдените от Народния съд, така че смятам, че този въпрос в момента не стои, но пък тези, които са били убити през тези първи три дни, между които например е журналистът Крапчев, чиято дъщеря, сигурно помните, стоеше в Народното събрание и чакаше през тези години, чак до смъртта си, да дойде моментът за реабилитация на нейния баща, така и не го дочака докато беше жива. Той заслужава реабилитация, тъй като е един журналист, който е убит без съд и присъда на 9 септември. Също могат да бъдат изброени и други лица, които заслужават такава реабилитация, но законът не дава право за това.
Ето защо за пореден път внасям това предложение – датата за реабилитация на тези лица да бъде 9 септември 1944 г.
Въпросът дали убийствата през този период са извършвани съзнателно, мисля, че не следва да се поставя на дискусия. Дори тук имам едно писмо на Вълко Червенков до Георги Димитров от 17 октомври 1944 г., в което той пише директно: „Нашите другари не са съумели да обезглавят врага в първите дни, затова чистката беше извършена в течение на последните две недели масово, чисто и просто една голяма част от арестуваните фашисти е избита.” Това показва един от аргументите, които показват, че тези убийства са извършени съзнателно.
Що се отнася до второто предложение, то обхваща осъдените четирима души от ІІІ Върховен състав на Народния съд. Беше поискано от министъра на правосъдието да представи присъдата от 28 февруари 1945 г. Поисках от Държавния архив заверено копие на тази присъда на 13 членния състав на Народния съд, който е съдил шест лица, участвали в комисиите за Катин и Виница, между които и двама лекари – Марко Марков и Георги Михайлов, които са оправдани, защото те променят показанията си. Дори проф. Марков е привлечен като свидетел на Нюрнбергския трибунал, за да свидетелства в подкрепа на съветската теза, че убийствата са извършени от нацистите. Дори Нюрнбергския трибунал не се произнася по този въпрос, а както вече всички знаем, още президентът Горбачов извади първите документи, които доказваха, че това дело е дело на съветските тайни служби.
На 13 април 1990 г. Агенция ТАСС съобщи, че вината за катинския разстрел е на НКВД, а на 14 април 1990 г. тогавашния президент на Полша Ярузелски получи първите копия от документи по този процес. На 15 октомври 1992 г. Лех Валенса получи включително Решението от 5 март 1940 г., което съм приложил към мотивите на законопроекта – тук отзад (показва законопроекта), можете да го погледнете, имате го всички, което печално известният, зловещо известният Лаврентий Берия предлага на Сталин и на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз да разстрелят полските офицери. Той посочва цифрата 28 000, мисля, че беше, но по данните, които има Полша в момента – 21 957 полски офицери са разстреляни. Мисля, че този въпрос повече не следва да бъде дискутиран.

Отговорността за това пада на комунистическия режим в Съветския съюз.
В България по време на Народния съд трима български архимандрити са осъдени за това, че са твърдели, че Съветският съюз е извършил това престъпление, което може да бъде определено като геноцид.
Тези трима архимандрити от Българската православна църква – архимандрит Йосиф Диков, архимандрит Николай Кожухаров и архимандрит Стефан Николов, са можели както другите двама лекари да се откажат от показанията си и да избегнат затвора, но те предпочитат да останат на страната на истината.
Аз не бих искал да обвинявам лекарите, които са се отказали от показанията си, за да избегнат затвора, който ги е чакал. Бих искал да кажа, че трябва да направим необходимото, за да реабилитираме тримата архимандрити – единият от които по-късно стана дори ректор на Духовната академия, когато тя беше част от Българската православна църква, това е един от българските богослови – епископ Николай Макариополски.

Той е един от тези, които останаха на страната на истината, предпочитайки да отидат дори в затвора, но да не излъжат.
Лъжата е силно оръжие, което е пречупило много съдби, но има по-силно оръжие от лъжата и това е – истината. И днес смятам, че Народното събрание ще подкрепи истината и ще подкрепи на първо четене предложението този състав на Народния съд – Трети 13-то членен състав за съдене на участващите в комисиите за Катин и Виница да бъде изваден от забраната за реабилитация в чл. 1 на закона.
Третото предложение е пак по чл. 1. То е свързано с необходимостта да бъдат реабилитирани трима български католически духовници, които и по сега действащия закон имат право на реабилитация, но не са реабилитирани, тъй като нямат роднини, които да поискат тази реабилитация. Блаженият Евгений Босилков беше реабилитиран, тъй като се оказа, че има роднина, който да поиска това, но другите трима – Камен Йонков, Павел Джиджов, Йосафат Шишков не са реабилитирани до момента. Същевременно те се смятат от всички католици за мъченици и блажени.
Затова смятам, че не е нормално ние да не обърнем внимание на този въпрос и да посочим, че осъдените с Присъда № 895а от 3 октомври 1952 г. в София от Трето наказателно отделение на Върховния съд на Народна република България също подлежат на реабилитация и се реабилитират по закон, екс леге. Този процес е бил един монтиран процес, каквито са били много тогава.
Такъв е и процесът срещу евангелистите, за който има едно много подробно решение на Политбюро тогава – как той да протече, кои да са прокурорите, кои да са съдиите, какви да са присъдите. Имало е и комисия, която да прегледа обвинителния акт преди той да бъде внесен. След това е имало отговорници за това да проведат кампания в подкрепа на това решение и така нататък. Също и този случай, в който няколко католици са обвинени, че готвят въоръжено въстание, защото имат картечници и пушки, които очевидно са били подхвърлени, за да бъде създаден този процес.
В крайна сметка целта на този законопроект е да установи справедливост и по отношение на тези лица. Смятам, че демократична България е крайно време да направи тази стъпка и благодаря на всички, които в двете комисии подкрепиха законопроекта, включително бих искал да благодаря и на господин Радославов от левицата, който подкрепи законопроекта във водещата комисия. Благодаря.

 

Няма коментари: