петък, 12 юни 2015 г.

Шаптализацията на виното






Шаптализацията на виното – кой развали божествената напитка?

 в.Лечител, бр.35, 29 август 2013г.

Лъчезар ТОШЕВ

След Френската революция, по времето, 
когато Наполеон още е консул, започва да се произвежда захар от цвекло, за да може да се конкурира вносът на английска тръстикова захар.

До тогава, някои химици правили експерименти със захар за алкохолна ферментация, но това бил твърде луксозен и скъп вносен продукт, поради което неподходящ за включването му в масово производство на алкохолни напитки. Появата на големи количества евтина захар става предпоставка за използването му при производство на вино.

През 1801 г. един френски химик – Жан-Антоан Шаптал, за първи път добавя захароза в гроздовата мъст при ферментацията и за да се вдигне алкохолния градус и така да могат да се произвеждат по-големи количества макар и нискокачествено вино. 
То е било нужно за армията в безкрайните военни кампании на “малкия корсиканец”.
 Шаптал е бил поощрен от Наполеон и дори става негов министър (на вътрешните работи).

По време на заточението на императора, той пише мемоари за работата си с Наполеон, които коректно отразяват събитията от онова време. Това е обяснимо поради факта, че Наполеон е бил още жив и би могъл да опровергае евентуални отклонения на автора от истината.

Още когато се въвежда добавянето на захар при ферментацията на виното, е имало протести – особено в Южна Франция (в района на Лангедок например), че макар по този начин да се произвеждат наистина големи количества вино, то е некачествено.

Оттогава добавянето на захар в неферментиралата гроздова мъст, се нарича шаптализация – по името на Жан-Антоан Шаптал.
Днес има страни в които добавянето на захар при ферментацията на виното е забранен. Такива страни са Италия, Гърция, Испания, Португалия, Кипър. В Южна Франция също! В Сицилия например има специален закон за забрана на шаптализацията.


Има ли начини да се избегне шаптализацията?

Има ли начин да се избегне добавянето на захар, за да се повиши градусът, когато това е необходимо? Още в нашата стара традиция има такива начини. Например в Мелник самото грозде се оставя да изсъхне малко, за да се повиши градусът на неговото захарно съдържание. Има и друг начин, който пък е известен например в района на Свищов – за сгъстяване на гроздовата мъст чрез изпаряване на част от нея на бавен огън и връщането на концентрата обратно в останалата част за повишаване на захарния градус.
В момента съществуват още по-модерни начини за сгъстяване на гроздовата мъст - чрез криотехнологии, т.е. чрез замразяване и отнемане на водата, така че да се вдигне концентрацията на гроздова захар в нея.

Дебати и в България

Дебати по въпроса имаше и в българското Народно събрание – на 10 септември 1999 г., и на 23 май 2012. Предложението за забрана на шаптализацията беше защитавано с аргументите, че основните конкуренти на България на световния пазар на вино са страни като Италия и Испания, Гърция, Португалия, които са забранили шаптализацията, за да повишат качеството на своите вина. Забраната на шаптализацията би повишила качеството на българските вина и следователно българското вино ще може успешно да конкурира тези страни от Средиземноморието на световните пазари. Така например един сорт свищовско вино през 1992-1994 г. проби на британския пазар и дори Бъкингамският дворец закупи значителни количества от него именно заради високото му качество.
Предложението обаче беше отхвърлено. През 1999 г. застрашени от такава забрана се почувстваха вносителите на захар, а през 2012 г. аргументът против беше, че България има интерес да произвежда големи количества некачествени вина за Русия и други подобни страни, където културата на употребата на вино не е така развита, както в Западна Европа например.



За ферментацията

Алкохолната ферментацията на виното се извършва от дрожди (маята всъщност се състои от дрожди - едноклетъчни организми, които за разлика от бактериите имат с ядро, т.е. са еукариоти, които извършват ферментацията и при производство на хляб, бира и пр.).

Процесът на алкохолната ферментация на глюкозата се изразява със сумарното уравнение, дадено от Гей-Люсак през 1815 г.

C6H12O6 = 2 C2H5OH + CO2 + 117 kJ топлина.

Това уравнение дава представа само за крайните продукти, които се получават. То не показва биохимичната същност на този процес. Пастьор дава следния баланс на продуктите, които се образуват при ферментацията на 100 части глюкоза:

48,4 части етилов алкохол
46,6 части СО2
3,3 части глицерин
0,6 части янтарна киселина
1,1 части фруктоза (плодова захар).

За съжаление захарта, или по-точно захарозата не се състои само от глюкоза.
Тя представлява съединение свързващо една молекула глюкоза (гроздова захар) с една молекула фруктоза (плодова захар).


При преработването на захарта от дрождите, освен етилов алкохол се получават и малки количества други продукти, които са отговорни за вкуса и миризмата на етиловия алкохол.
Такива са фузелни масла, естери, естероалдехидни фракции, киселини, метанол, ацетона, метиловият алкохол, ацетати и естероалдехидни фракции.
Метиловият алкохол дори и в малки дози е отровен, както при поглъщане, така и при контакт.
Фузеловите масла са висши алкохоли, които са основната причина за махмурлука и абстинентните явления като главоболие например при употреба на некачествено вино.

Публикацията на Шаптал по темата :

Jean-Antoine Chaptal,L’art de faire, gouverner et perfectionner les vins
Delalain Fils, 1801.

  • A treatise upon wines, translated from the French by John H. Sargent, Printed by John H. Sargent, 1811, 166 p.
Дебати за шаптализацията на виното и в българското Народно събрание 
 


КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
07/03/2012
Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 година.


ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и горите

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/230/steno/ID/2392



П Р О Т О К О Л

№ 76

На 07 март 2012 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и горите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за виното и спиртните напитки, № 202-01-1, внесен от Министерски съвет на 6 януари 2012 година.
2. Текущи.

Заседанието бе открито в 15,00 часа и ръководено от госпожица Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и горите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
(…)


По чл.59 има постъпило предложение на народен представител Лъчезар Тошев, който е тук. Колега, имате думата.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо председател, благодаря и за поканата да присъствам на заседанието. Връщам се към тази тема за добавянето на захар в гроздовата мъст преди да ферментира от един дебат, който сме водили през 1990 година, когато се прие първият такъв закон. И отново поставям този въпрос, тъй като смятам, че е важен. Процесът на добавяне на захар, на захароза в гроздовия сок преди да ферментира се нарича „шаптализация”. Шаптализацията е процес, който е въведен от един френски химик Жан-Антоан Клод Шаптал, извадил съм от интернет неговия портрет, който е живял по времето на Френската република и Първата империя. През 1801 година той въвежда този метод, който иска може да получи този портрет. Той въвежда метода за добавяне на захар в гроздовата мъст, който предизвиква във Франция протести. В Южна Франция днес това е довело до забраната на шаптализацията, но също така шаптализацията е забранена и в други страни. От Европейския съюз това Италия, Гърция, Испания, Португалия, Кипър и регионите на Южна Франция. Извън Европейския съюз шаптализацията е забранена в Австралия, Калифорния и в Южна Африка. В някои щати на Съединените щати е допусната шаптализация, тя се допуска също във Великобритания, Швейцария и други страни. Но това, което бих искал да подчертая е, че страните, в които е забранена шаптализацията, това са нашите конкуренти на международния пазар на виното. Ние разбира се, с Франция трудно може да се конкурираме, но другите страни като Италия, Испания, Гърция, Кипър, Португалия – това са всъщност нашите конкуренти.
Какъв е начинът да се повиши захарното съдържание в гроздовата мъст, ако не се добавя захар? Има два метода, както в света, така и у нас преди да започне да се добавя захар във виното. Мога да дам два примера в България, в Свищов например, свищовските винари сгъстяват гроздовия сок, част от него и го връщат обратно в общото количество и по този начин се повишава градуса, без да се добавя захар, защото тогава не е имало захар или ако е имало тя е била много скъпа и е било нерентабилно. Методът, който се използва в Мелник, както и в Лангедог, Южна Франция е да се остави гроздето да изсъхне малко, което повишава захарността вътре в зърната и след това от него се произвежда вино, което има необходимата захарност, така че да се получи добро вино. В момента имаме модерни методи за повишаване на захарността, чрез концентриране на гроздовия сок чрез криофилизация. Това е по-добър метод от тези, които споменах. Това е модерен метод и се използва например в Калифорния, за повишаване на градуса чрез извличане на част от водата от гроздовия сок. В случая, ако ние желаем да повишим качеството на българското вино, да получим т.нар. природно вино, естествено вино, в което няма добавки на захароза би трябвало да предприемем действия в този закон в чл.59. Захарозата всъщност се състои от две молекули, една глюкоза и една фруктоза, свързани с ковалентна връзка и при ферментацията съответно се произвежда алкохол, но фруктозата както със сигурност знаете се съдържа в плодовете и това е все едно да сложим допълнително някакви плодове в гроздето, от което произвеждаме вино. Това не е същото, абстрахираме се от аромата, но като качество това не е същото, ако използваме само глюкоза, или само гроздова захар в процеса на производство на вино. И така, ако искаме да сме конкурентни със страните, които са забранили шаптализацията би трябвало да не допускаме или поне на тези вина, които искаме да бъдат продавани конкурентно на вината от тези страни, да забраним да се добавя захар преди ферментацията на гроздовата мъст. Това разбира се, означава да се модифицира закона допълнително, като се разграничи това вино, което се произвежда по този начин и другото вино, в което се добавя захар преди ферментацията. Това не съм предложил, защото предлагам да въведем ограничение в добавянето на захар. Има разбира се други страни, където се добавя захар в определени норми, когато захарността е по-ниска от необходимата, но тези страни смятам, че не могат да се конкурират с виното, произвеждано от другите, които споменах. Те са по-малко, но пък тяхното вино е с по-добро качество и на пазара е с много добри резултати. И затова съм внесъл това предложение, и се надявам да помислите върху него.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Тошев. Проф.Моллов поиска думата. Заповядайте.

ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Тошев, уважаеми колеги народни представители, искам да ви кажа, че ако приемем това предложение ще трябва да затворим половината винарска индустрия. Ще ви обясня защо. Основният пазар на вина на България, около 60 % от износа е за страните от бившия Съветски съюз, сега Русия и близките около нея страни, Украйна и т.н., където основните асортименти, които се изнасят са продукти, които са с утвърдени търговски марки, които така или иначе формират нашия износ. Това са полусладки вина, които се произвеждат по технология с добавка на захар. Също така износ за Германия, виното „Манастирско шушукане” също се произвежда от вино, което се подслажда със захароза. Прочутата „Асеновградска малага” също е продукт, който се произвежда с добавка на захар преди ферментационния процес, т.е. ние имаме не малко утвърдени търговски марки, които формират голяма част от нашите експортни продукти. Разбира се, това не са вина от най-високата категория, които се конкурират със страните,които вие посочихте, но това са вина, които формират една голяма част от производствата, които ние изнасяме. От друга страна искам да ви кажа, че в хода на преговорния процес, когато България кандидатстваше за влизане в Европейския съюз, този въпрос с добавката на захароза беше много сериозно обсъждан с представители на Европейската комисия, които настояваха в известен смисъл да забраним добавката на захароза, с оглед точно на пазарни интереси. Цяло достижение е, че тогава успяхме да намерим аргумент, с който да защитим възможността за добавяне на захароза, а именно един указ от времето на Царство България, с който се доказа, че това е традиционна практика в България, с която доказахме, че всички тези асортименти, за които говорих са традиция на България и по този начин защитихме възможността в неблагоприятни години да се подсилват вината със захароза. И също така да се произвеждат асортименти, които са т.нар. полусладки вина. В този смисъл, смятам, че от гледна точка на интересите на бизнеса това предложение не е много уместно. По принцип текстовете на законопроекта, така както са предложени дават изцяло възможността на онези производители, които имат цел да произвеждат висококачествени сухи вина да не добавят захар естествено, и такива, които произвеждат полусладки вина, там където имаме пазари и сме постигнали определени позиции да не ги губим, защото ако се премахне възможността да се добавя захароза и се остави само възможността да се добавя ректифицирана гроздова мъст, това което вие нарекохте „сгъстен гроздов сок”, това означава цената на продуктите да бъде такава, че те да не бъдат въобще конкурентни на тези пазари, което автоматически означава назад по веригата затваряне на пазари, затваряне на пазари, затваряне на изкупувани количества грозде и т.н. Аз смятам, че има достатъчно аргументи, за да остане текста, който е предложен.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Моллов. Давам думата на госпожа Мая Трифонова от Изпълнителна агенция по лозата и виното за становище по направеното предложение от н.п. Тошев.

МАЯ ТРИФОНОВА: Уважаеми господин Тошев, искам само да отбележа, че трябва да отразим чл.58. Чл.58 казва „Когато климатичните условия го налагат, с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ или на упълномощено от него длъжностно лице се разрешава повишаване на естественото алкохолно съдържание по обем за прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното, получено от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с чл. 35.”, само и единствено, когато климатичните условия го налагат. Това е редакцията на чл.59, това което ние сме предложили за добавянето на захароза и което ни разрешава Приложение 15а от Регламент 1234, това е общия Регламент за общата организация на пазарите на Европейския съюз. И в подкрепа на господин Моллов, ние също считаме, че трябва да се остави добавянето на захароза, още повече самия регламент ни го разрешава. А и не е редно да санкционираме нашите производители.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Трифонова. Господин Коев, имате думата.

КРАСИМИР КОЕВ: В подкрепа на това, което казаха колегите – за мавруда, традиционен български сорт всяка година се налага подсилване, няма друг начин, защото той не узрява добре. Ние не трябва да си затваряме сами възможностите.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Разбира се, че има начини и аз споменах двата начина, които се прилагат досега – сгъстяване на гроздовата мъст, една част от нея и добавяне обратно, това е единият начин, другият – чрез криофилизация, ректифицирана гроздова мъст, както каза господин Моллов, не знаех, че е станал професор, поздравявам го за това. Обаче по отношение на другият аргумент, че чл.58 решава въпроса – не го решава, тъй като в закона не е разписано как производителите могат да произвеждат такива вина, които нямат захар и другите вина, които се изнасят за потребители, които нямат високи изисквания за които стана въпрос, които са подсладени и са полусухи и не са сухи, защото съдържат допълнително добавена захар. Това не е разграничено. Или тогава да се измисли друг начин, на етикета да се пише, че не съдържат захар, търсих го в закона, няма такова нещо записано, за да може по този начин да имаме възможност за производство на качествени вина и дори на вина, които не са от същото качество. Във Франция впрочем, по същия начин е разделено, такива вина, които са с високо качество и такива,които не са с високо качество.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Тошев, тези определения и обозначения са регламентирани в приложенията.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Така. Но не мога да приема аргумента, че при нас ще бъде по-скъпо производството от страните, които изброих, защото всички елементи на формирането на цената ще бъдат по-ниски отколкото са тези в Италия, в Испания, дори в Гърция, тук всичко е по-евтино, заплатите са по-малки. Няма как на края цената да се окаже по-висока. Ако това става, значи някъде по веригата има нещо нередно. А що се отнася до климатичните условия помислете си, че може пък да има натиск от страна на вносители на захар, които да желаят да се добавя захар всяка година и по този начин да изкривяват процесите на производство на вино.

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря. Господин Красимир Коев.

КРАСИМИР КОЕВ: Господин Тошев, бих искал да коментирам последните ви думи, които касаят добавянето на захар и вносителите. Това няма как да се случи, при положение, че преди да се разреши добавянето на захар се прави изследване на захарността на гроздето. Аз си слагам подписа под тези документи и няма как да си сложа „главата в торбата”, защото някой иска да вкарва захар и да я реализира!

ПРЕДС.ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, други становища? Предлагам да преминем към гласуване на предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
„В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думата „захароза”се заличава;
б) в т. 2 думите „на захароза” се заличават.
3. Алинея 2 се заличава.”
Който е „за” приемане на предложението, моля да гласува.
„За” – 3 гласа „Против” – няма „Въздържал се” – 15 гласа
С 3 гласа „за”, нула „против” и 15 гласа „въздържал се” предложенето не се приема.

Подлагам на гласуване подкрепа на текста на вносителя и предложението за редакцията на чл.59 на комисията.


ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 23 май 2012 г.
Открито в 9,20 ч.
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По чл. 59 на вносителя има предложение от народния представител Лъчезар Тошев:
В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думата „захароза” се заличава;
б) в т. 2 думите „на захароза” се заличават.
2. Алинея 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
„Чл. 59. Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем, посочено в чл. 58, ал. 2, може да се извършва само чрез:
1. добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст – за прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация;
2. добавяне на захароза, на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст, или чрез частична концентрация, включително чрез обратна осмоза – за гроздова мъст;
3. частична концентрация посредством охлаждане – за вино.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители, по този въпрос вече съм говорил в едни дебати – отдавна, на 10 септември 1999 г., когато обсъждахме същата тема по този закон. И тогава, както и сега, съм предлагал да не се добавят дизахариди в неферментиралата гроздова мъст, преди да се извърши ферментацията. Захарозата е такъв дизахарид, който се състои от две молекули – от глюкоза и от фруктоза. При ферментацията очевидно 50% от количеството е фруктоза, което всъщност води до това, че се произвеждат вина с по-ниско качество, отколкото тези, които не съдържат захароза. Това е въпрос, по който има дебати в редица страни.
Всъщност откъде води началото си добавянето на захароза във виното? След Френската революция, по времето, когато Наполеон още е консул, започва да се произвежда захар от цвекло, за да може да се конкурира вносът на английска тръстикова захар. През 1801 г. един френски химик – Жан-Антоан Шаптал, ето неговия портрет (показва го, оживление), мога да Ви го подаря, за първи път добавя захароза във виното, за да могат да се произвеждат по-големи количества вино, което, между другото, е било нужно за армията и прочие.
Още тогава има протести в Южна Франция (в района на Лангедок например и в други райони) – че по този начин се произвеждат големи количества наистина, но некачествено вино.
В момента в света има страни, в които този процес на добавяне на захар в неферментиралата гроздова мъст, което се нарича шаптализация – по името на Жан-Антоан Шаптал, е забранен. Такива страни са Италия, Гърция, Испания, Португалия, Кипър. В Южна Франция, в Сицилия например има специален закон за забрана на шаптализацията и прочие.
Тези страни, които изброявам, са с производство, с което нашите вина се конкурират на международния пазар. Когато се знае, че в техните страни е забранено да се добавя захар, дори цената да е малко по-висока, това вино е предпочитано. Затова смятам, че ако ние вземем решение да произвеждаме по-качествени вина чрез забрана на шаптализацията, ще имаме възможност по-успешно да се конкурираме със страните, които изброих. Това е аргумент, който трябва да се сблъсква с другия аргумент.
Другият аргумент, който беше изтъкнат в комисията, е, че ние произвеждаме, вярно, по-некачествени вина, на които има пазар в Русия или в други страни, където нямат същата култура на употреба на вино, както, да речем, в района на Средиземноморието. Те предпочитат вина, в които е добавена захар.
Има ли начин да се избегне добавянето на захар, за да се повиши градусът, когато това е необходимо? Още в нашата стара традиция има такива начини. Например в Мелник самото грозде се оставя да изсъхне малко, за да се повиши неговият градус на захарно съдържание. Има и друг начин, който пък е известен например в района на Свищов – за сгъстяване на гроздовата мъст. Той се предлага и в закона тук.
В момента има още по-модерни начини за сгъстяване чрез криотехнологии, чрез замразяване и отнемане на водата от гроздовата мъст, така че да се вдигне концентрацията на гроздова захар в нея и виното да има по-висок градус. Има начини да избегнем добавянето на захароза във виното.
Смятам, че не трябва да се пренебрегва предложението, което правя, както това направи комисията, но тя не беше единодушна. Да вземем решение да забраним и ние, както другите страни, добавянето на захар в неферментиралата гроздова мъст. По този начин да се знае, че българските вина са със същото високо качество, както тези в страните, в които е забранена шаптализацията. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Първа реплика – господин Чукарски, заповядайте.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаеми господин Тошев, аз съм съгласен и не мисля, че има някой, който е консуматор на хубави български вина, да не е съгласен с Вашето предложение.
Репликата ми обаче е породена от нещо друго – основното производство, което все пак българската винена индустрия експортира, е в сегмента на евтините вина. По принцип няма страна в света, където ние да експортираме, дори и в най-добрите години, когато държавата чрез „Винимпекс” заделяше огромни пари за реклама на българското вино на британския пазар. Ние никога не можахме да влезем дори в средната ценова категория за предлаганите от нас вина. Затова аз искам да апелирам залата да не се създават пречки на българските производители да бъдат конкурентоспособни на пазара.
Засега ние успяваме да сме конкурентоспособни на пазара на виното единствено с цената си, говоря за чужбина. На българския пазар ние познаваме по-добре качествените български вина, но те намират прием, ако не единствено, предимно на българския пазар.
По този повод моята реплика е, че е изключително важно ние да дадем възможност на българските винопроизводители да продължат да работят по начин, който ги прави конкурентоспособни на международния пазар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Чукарски, това, което казвате, не отговаря напълно на истината, тъй като например във Великобритания имаше видове български вина, които в момента няма да спомена, за да не правя реклама, които в началото на 90-те години се продаваха на рафтове на 110 сантиметра от земята. Това е едно изключително добро представяне на вино – и за българското вино е било така.
Бъкингамският дворец беше закупил големи количества българско вино тогава, защото то имаше една цена, която беше добра за качеството, което беше високо, защото специално в тези вина, които те закупуваха, нямаше захар. Това бяха значителни количества. (Реплики на народния представител Димитър Чукарски.)
Да, за съжаление по-нататък производството ни на вино се тласна към производство на некачествени вина на ниска цена, които се продават на хора, които, да кажем най-общо, не разбират от вино, и могат да пият и такова вино, но тези хора остават все по-малко – тези, които не разбират какво е хубаво вино.
Все повече се купуват на тези пазари, за които говорите Вие, качествени вина, все повече, обаче не български, защото ние не им предлагаме такива. Купуват се от другите страни – от Италия, от други места, където е забранено добавянето на захар, където няма шаптализация.
Ето един аргумент против това, което казвате. Въпросът е в коя посока ще се развива България – към производство на голямо количество некачествено вино или на по-скъпо, качествено вино, но цената му да бъде конкурентна на вината от тези други страни, за които говорим и където е забранено добавянето на захар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 9, против 21, въздържали се 48.

Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 59, така както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.

ТРИДЕСЕТ И ОСМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 
ДВЕСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 10 септември 1999 г.
Открито в 9,05 ч.
Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателите Иван Куртев и Александър Джеров

Секретари: Анелия Тошкова и Свилен Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ (звъни): Откривам заседанието.
(…)

Пристъпваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Има думата председателят на водещата комисия - Комисията по икономическата политика, господин Никола Николов да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател!
"Д О К Л А Д
на Комисията по икономическата политика за второ четене по законопроект за виното и спиртните напитки

"Закон за виното и спиртните напитки".
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на закона.

(...)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: По тези текстове и по предложенията на народния представител Лъчезар Тошев има думата господин Лъчезар Тошев. Той има предложения по чл. 14 и чл. 15.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.

С Ваше разрешение ще говоря и по двете предложения, тъй като те в крайна сметка са абсолютно идентични.
Моето предложение е да не се допуска добавяне на захароза в процеса на ферментация на виното, тъй като захарозата е вещество, при чиято ферментация се предизвикват след това неблагоприятните така наречени абстинентни явления при употребата на виното в консуматорите.

Така че смятам, че законът трябва да изключи използването на дизахариди, като захарозата, а да се концентрира, или да се повишава градусът с участието на монозахариди, като глюкоза, фруктоза или други, както и с естествено концентрираната гроздова мъст, което е едно от моите предложения.

По този начин ние бихме защитили интересите не само на винопроизводителите, за които е най-лесно да сложат захароза, но също така и на консуматорите, които желаят да нямат неприятни усещания след консумация на вино, когато е добавена захароза при ферментацията.
Причината да оттегля другото си предложение за ароматизираните и за ликьорните вина е, че там захарозата се добавя след като е завършила ферментацията.
И в двете предложения, които предлагам, в крайна сметка смятам, че няма нищо лошо.
В резултат на такива мерки бихме подобрили качеството на виното и бихме позволили да няма увреждане на здравето на консуматорите, включително и на зрението на някои хора, тъй като при ферментацията на захароза могат да се отделят вещества, които да увреждат и зрението в известна степен.
Ето защо предлагам думата "захароза" да отпадне там, където се предлага тя да бъде добавена при ферментационния процес на виното. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Тошев.
Друг желае ли да се изкаже?
Има думата господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Искам да отправя реплика. Това е единствената позната практика за подсилване на гроздовата мъст, когато трябва да се получи качествено вино, и е единствената европейска практика - да се добавя захар. Няма друга просто.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: За дуплика - господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СДС): Благодаря, господин председателю.
Аз не съм съгласен с председателя на Комисията по икономическата политика, тъй като и в самия закон са посочени другите начини за повишаване на градуса на виното, между които има и два, които са добре популярни и в България.
Единият е сгъстяването на гроздовата мъст.
Старите начини са чрез загряване и добавяне след това на сгъстената течност в първоначалната смес.
А другият начин е описан при благородно сладките вина - чрез добре узряло, завехнало грозде.
Това е другият начин, който се използва в Мелник например.
А има и други начини, които са описани в самия закон.
Аз предлагам един от начините за повишаване да отпадне и това е добавянето на дизахарид, като захарозата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Николов.

НИКОЛА НИКОЛОВ (СДС): Аз специално подчертавам какво казах. Казах, че е добавка за качествени вина. Значи захарта е неутрална по вкус и не влошава качеството на виното. Затова добавката за качествените вина е само захар и това е практиката в Европейския съюз.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Моля, гласувайте предложенията на народния представител Лъчезар Тошев, те са аналогични, за чл. 14, ал. 4 и чл. 15, ал. 4.
Гласували 115 народни представители: за 37, против 11, въздържали се 67.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте членове 14 до 18 включително, както са предложени от вносителя.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Членове 14 до 18 включително са приети.








Няма коментари: