Държава на гражданите, а не на поданиците

Християните не мразят грешника, а греха

С Лъчезар Тошев, депутат от Синята коалиция, разговаря

Тони Николов

Г-н Тошев, двадесет години след демократичните промени в България се

оказа, че свещеници – жертви на комунистическите репресии, нямат съ-

дебна реабилитация. Бихте ли обяснили причините за това? И може ли да

се приеме, че след внесените от вас поправки в Закона за политическа и

гражданска реабилитация на репресирани лица и решението на Народното

събрание от 28 юли 2010 г. вече е отдадено дължимото към паметта на

репресираните православни и католически свещеници, както и на осъдените

протестантски пастори?

Този закон беше гласуван първоначално от Великото народно събрание, а след

това поправян и допълван няколко пъти. Неговата цел беше да се постигне на-

ционално помирение. Репресираните обаче остават неудовлетворени. Според

мен причината е, че нямаше наказание за извършителите на престъпленията на

комунистическия режим.

Последната поправка целеше реабилитация на няколко фрапантни случая, в които са репресирани духовници и миряни. Едното е гледаното от тринадесетчленен състав дело №3 на т.нар. Народен съд, по което са осъдени трима православ-

ни архимандрити и един журналист заради това, че са заявили през 1943 г., че

убийствата

на полските офицери в Катин и на още няколко места са извършени

от съветските власти през 1940 г. Най-тежко е пострадал архимандрит Нико-

лай, по–късно ръкоположен като Макариополски епископ. Той е един от най-ви-

дните български богослови. Бил е ректор на Духовната академия. Архимандрит

Йосиф пък по-късно става ректор на Семинарията в Пловдив. Това, което са

заявили през 1943 г. обаче, е истината и тя е доказана с множество документи.

Затова беше редно да бъдат реабилитирани.

По напълно монтирания процес срещу католиците от 1952 г. са осъдени 41

лица от които 4 екзекутирани. Осъдените на смърт бяха обявени от папа Йоан

Павел II за блажени и мъченици за вярата, беше им издигнат паметник, бяха

почетени от над 1 милиард католици по света, но у нас не бяха реабилитирани

до тази година. Трима от тях нямаха и роднини, които да подадат искане за

реабилитация. И те оставаха нереабилитирани. Това беше абсурдно положение.

Затова трябваше да се предприемат стъпки за реабилитацията им по закон. И

това стана.

Третата група реабилитирани бяха протестантски пастори, осъдени през

1949 г. по две свързани дела. Намери се решение на ЦК на БКП с инструкция кои

да бъдат обвинени, в какво точно, кой да е прокурор и съдия, какви да са присъ-

дите. Дори обвинителният акт и присъдата е трябвало предварително да се

съгласуват с ЦК, преди да бъдат внесени. Напълно монтиран процес. Беше редно

да бъдат реабилитирани и тези лица.

Освен това със закона реабилитирахме жертвите на репресии от 9 до 12 сеп-

тември 1944 г., които оставаха досега нереабилитирани поради спорове между

БСП и останалите политически сили в Народното събрание. Досега всички опи-

ти за реабилитация пропадаха. Най-после постигнахме успех и по този въпрос.

Що се отнася до осъдените духовни лица по време на комунистическия режим,

за съжаление не всички са реабилитирани. Има над 100 православни свещеници,

осъдени от т.нар. Народен съд, чиито присъди не са отменени със закон. Част

от присъдите са отменени по съдебен ред до края на 1999 г., когато със закон

се преустанови възможността за преглед по реда на надзора.

Имаме ли вече открит достъп до миналото от времето на комунизма, за

да можем да напишем историята за Църквите и тоталитаризма? И не са

ли наложителни още законодателни промени с оглед на някои недомислици?

Не е ли редно да има достъп до досиетата на починали духовници монаси,

които обяснимо нямат наследници и по този начин остават недостъпни за

изследователите?

Възможно е! Освен това, ако има досиета, за каквито говорите, те не са тай-

на. По смисъла на закона те не се обявяват. Но всеки изследовател може да се

обърне към Комисията по досиетата за своята работа и може да получи достъп

и до тези документи. Партийният архив на комунистическата партия е вече

публичен. Намира се в Държавния архив. Стига да има желание, могат да се

открият много интересни неща там. Но това е „египетски труд”, тъй като до-

кументите са твърде много. Затова няма много желаещи да се ровят в архива.

В момента в българското общество се води дискусия по въвеждането и

преподаването на религия в училище като задължителен предмет. Каква е

вашата гледна точка и кой от възможните варианти за съвместяването

на вяра и светско образование ви се струва най-приемлив?

Идеята за въвеждане на предмет „Религия” в училищата винаги поражда споро-

ве в обществото за това нужен ли е този предмет, как да бъде въведен, има

ли ресурс за въвеждането му. Дискусията се води от години. Бях внесъл такъв

закон миналата година, но при гласуването той събра по-малко от десет гласа

в пленарната зала. Първоначална цел на образованието е било познанието – съ-

бирането на знания. Океанът от информация, който се появява постепенно, е

направил невъзможно събирането на цялата информация чрез образованието и

тогава целта се е преформулирала – създаване на навици и умения за боравене

с информацията при необходимост. Днес, когато обществото стана мулти-

културно, най-важно е умението да живеем заедно в такова общество и да се

обединяваме около общи цели, за да успяваме. Моралните ценности на обще-

ството са нещо невидимо, но те са всичко, на което то се крепи. Без тях об-

ществото би се разпаднало. Тези ценности дава религиозната етика. Ето защо

такъв предмет е от най-голямо значение – особено днес, когато обществото

губи своите морални устои. Религиозната етика извежда своята легитимност

от познанието за Бога за разлика от антропоцентричните философии, които,

бидейки атеистични, имат проблем със своята легитимност. Защо доброто е

добро, а злото е зло? – отговорът е фундаментът, на който се гради общест-

веният морал и се определят правилата в обществото. (Логиката на Петкан

от Робинзон Крузо, когато той дефинира, че „лошо е, когато някой изяде Петкан,

а добро – когато Петкан изяде някого” – е един добър пример за егоцентричния

модел, към който неудържимо се плъзга и нашето общество – и който може да

бъде променен само чрез религиозно възпитание). Вярата, че Бог е създал всич-

ки нас, води до разбирането, че всички хора са братя. Те са създадени от Бог

и са братя помежду си, следователно имат равни права (естествени права) и

са свободни личности. Различието – етническо и културно – е нормално. То е

уважение спрямо Божията воля. Освен това зачитането на правото на свобо-

ден избор е в сърцевината на православието. Ето как теоцентричният модел

се оказва много по-хуманен от атеистичния. Православният писател и светец

авва Доротей, който е живял през VI век, пише в своето Шесто слово, че ако си

представим хората в окръжност с център Бог, колкото те се приближават един

към друг, толкова са по-близо до Бога, и съответно колкото по-близо те са до

Бога, толкова повече стават близки един до друг. Личната отговорност (като

морална категория) също е заложена отдавна. Когато Моисей слязъл от планина-

та Хорив със скрижалите, на които Бог е написал Десетте заповеди, видял, че

неговите сънародници са издигнали златен телец – идол, под чието лидерство

да продължат. Така друг щял да решава вместо тях. Тяхната роля била само да

следват. Те не са искали да поемат своята отговорност в рамките на закона.

Увлечения по служение на „златния телец” е имало и има често в човешката

история. Едноличните лидерски модели всъщност са тъкмо такова служение на

„златния телец”. И винаги завършват зле. Логично, тъжно, но не незаслужено.

Истинска общност не може да се създаде без активно лично участие и поемане

на отговорност от всеки.

Няма ли да се раздели по религиозен признак нашето обществото чрез въ-

веждане на този допълнителен час в седмичната училищна програма?

Не смятам така. Ето примера на някогашния Пловдивски митрополит Кирил,

прескочил оградата на училището, в което били събрани за депортация евреи,

чиято вяра е различна, с думите, че ако те бъдат депортирани, той ще замине

с тях. Така депортацията е била спряна. Или акцията против депортацията

на евреите на 24 май 1943 г. на екзарх Стефан. Уникален факт за времето на

Холокоста, без прецедент в Европа. Такава позиция тогава съвсем не е била

безопасна, нито защитата на друговерците е била теоретична – тя е била риск

за собствения им живот. Всички депутатите от мнозинството през 1943 г.,

присъединили се към подписката на Димитър Пешев за отмяна депортацията на

евреите, са били православни християни. Те са спасили иноверци, защото са при-

емали като абсолютно незаконно някой да бъде преследван заради своя произход

и вяра. Ето един достоен пример за православна етика. Също такъв пример за

солидарност и милосърдие, независимо от вярата на другите, е приемането на

друговерците арменци, бежанци от Турция.

Обучението, за което спорим, ще си остане светско. То ще даде познание за вя-

рата, а не вяра. Преподавателите ще са светски лица. А вярата се практикува

не в училището, а в църквата.

Какво мислите по една друга особено актуална напоследък тема – въпроса

за религиозните символи и по-специално ислямските забрадки в училище?

В Резолюция 1743/2010 г. на ПАСЕ относно исляма, ислямизма и ислямофобията, в чието приемане участвах, е посочено, че „бурка” и „никаб” (два вида облекла със

забрадки, покриващи изцяло лицето), които се носят от мюсюлманите в някои

страни, не могат да се носят от служители, чиято функция изисква религиозна

неутралност, а също така и когато съображения за сигурност налагат да не

се използват облекла, закриващи лицето. Разбира се, в джамиите по време на

практикуване на религиозния култ това ограничение не важи. А що се отнася до

ислямофобията, това е нещо, на което трябва да се противопоставим, ако не

искаме да се сблъскаме след време с породена от нея християнофобия. Свобод-

ният избор на религия трябва да се уважава.

Бурният прогрес на биологията и медицината изправят съвременното об-

щество и особено християните пред предизвикателствата на биоетика-

та. Като биолог по образование и депутат от християндемократическата

Синя коалиция, смятате ли, че актуалното законодателство отговаря на

предизвикателства като клонирането на ембриони, генетичномодифицира-

ните организми и т.н.?

Биоетиката е важна за християндемократите, защото тя е свързана с разби-

рането за личността на човека и човешкото достойнство. Това е от фундамен-

тално значение за обществото. Като депутат успях да въведа някои биоетич-

ни елементи в нашето законодателство. Информацията за човешкия геном в

България се третира като лична информация и се защитава не само от Закона

за здравето, но и от Закона за защита на личната информация. Това беше мое

предложение, прието от 39-ото Народно събрание. Така след САЩ България ста-

на втората страна с такава разпоредба. Това практически съвпадна с цялост-

ното разчитане на човешкия геном и въпросът е актуален. Що се отнася до

отказа на представители на някои секти да приемат определено лечение, това

е тяхно право спрямо тях самите, но не и по отношение на децата им. По мое

предложение се прие статутът на т.нар. субституирано съгласие в Закона за

здравето – тоест съгласие по заместване. Когато лечението е жизненоважно

за детето, не родителят, не и лекуващият лекар, а директорът на болницата

дава съгласие за прилагане на съответното лечение. Така е, защото правото на

живот има приоритет над правото на вероизповедание.

Преборих се за въвеждане на информирано съгласие при донорството в процеса

на трансплантации, а не за прилагането на съгласие по предположение (когато

се отчита кои са несъгласни, а за другите се приема, че са съгласни да станат

донори). За съжаление през 2006 г. 40-ото Народно събрание обърна системата

в съгласие по презумпция. Сега отново правя опит да подновя дискусиите по

темата чрез внесен законопроект в полза на информираното съгласие, което е

в съответствие с принципа за защита на човешкото достойнство. Преборих

се евтаназията в България да е криминализирана и е така и досега. Клониране-

то на хора също е забранено. По този въпрос, както и по повечето от другите

въпроси, имахме еднакво становище с д-р Атанас Щерев от НДСВ, който то-

гава беше председател на здравната комисия в парламента. Първоначално той

застъпваше становище в полза на съгласие по презумпция, но след дебатите и

като отчете общественото мнение, прие моето предложение.

На току-що завършилата сесия на ПАСЕ имаше остър сблъсък по въпроса за

абортите между групата на ЕНП и групата на социалистите. Абортът не е

средство за семейно планиране. Има контрацепция например. Ето защо той

трябва да се практикува само когато е крайно необходимо. Не може да се

практикува аборт, ако родителите искат дете от единия пол, а не от другия

например. Дебатите бяха за това дали трябва да се наказват лекари, които

по етични причини отказват да извършват аборти, за които няма медицински

причини. ЕНП спечели всички гласувания по Резолюция 1763/2010, защитавайки

принципите си.

Съществува ли според вас ясно изразен профил на българската християн-

демокрация? СДС, ДСБ и управляващата партия ГЕРБ са членове на ЕНП, но

няма ли дефицит на ценностен дебат в българската политика?

Намирам този въпрос за много важен. Смятам, че дебатите по тази тема са

свързани именно с основите на обществото, с разбирането за правата на чове-

ка, които произтичат от самата човешка природа. От това, че си човек. Че си

субект, а не обект на обществените отношения. Че от теб зависи. За съжале-

ние в България това се смята за нещо отвлечено, абстрактно, нещо, което не

е важно. От друга страна, хората следят дебатите по тези теми. При проуч-

ванията на НЦИОМ например се забелязва, че между 50 и 60% от българските

граждани подкрепят донорството да се отчита с информирано съгласие, а не с

презумпция за съгласие. 97% са против култивиране на ГМО. Има съпротива про-

тив промяната на основите на обществото на нашия свят. Затова е полезно

такива теми да се дебатират при всеки възможен случай.

Вие сте едно от най-утвърдените лица в българския парламентарен живот,

депутат сте в шест последователни парламента от СДС. Къде виждате

пресечната точка между християнството и политиката?

Свързано е с позициите, които се заемат. Дали те съответстват на това, в

което вярваш. Нормално е да има различни мнения, което е основата на свобода-

та. Християните не мразят грешника, а греха! Това бих искал да подчертая. От-

стояването на категорична позиция не означава омраза към мислещия различно.

................................................